To be-ят, or not to be-ят?

Това е въпросът. Няма нищо по-предстазуемо от опит затегнатият от протестите политически гордиев възел около врата на БСП да бъде разсечен със сила.

Практически не останаха други средства за манипулация и разправа с нестихващото недоволство на десетки хиляди хора, които всяка вечер излизат да поискат незабавна оставка на правителството и да освиркат несъстоялото се народно представителство.


На какво издържа протестът:
1. Издържа на опит да бъде потушен чрез "изгърмяване на бушон", в какъвто бързо се превърна Пеевски. И продължи.
2. Издържа на опит да бъде подкупен чрез мантрата за "намаляване на тока" с две кисели млека на месец, докато огромните кражби на държавни пари продължават зад кулисите. И продължи.
3. Издържа на лукавото изкушение да седне на масата за преговори за "изборния кодекст", където да бъде оплетен в процедурни хватки, ожесточени спорове за цвета и големината на избирателните урни. И продължи.
4. Издържа на провокации отвътре чрез разделение на "красиви" и "орки", "зимни" и "летни" и призна на всеки правото да иска да живее по-добре. И продължи.
5. Издържа на провокации отвън чрез бесните пристъпи на агресия от страна на политическото плашило на БСП и ДПС и просто го #ignore...-на. И продължи.
6. Издържа на всякакви клевети, инсинуации и опити за подмяна тип "крадецът вика: "Дръжте крадеца!". И продължи.
7. Издържа на опитите да бъде неглижиран чрез денонощна имитация на парламентарна и държавническа дейност, която налива от пусто в празно и от време на време в някой бездънен мафиотски джоб. И продължава.
 
Ще издържи и на бой. И ще продължи.

Има огромна вероятност, когато БСП се опита да разсече гордиевия възел около врата си със сила, сама да си отсече главата.

Разликата между февруари и юни

Няма нищо по-хубаво от това да се справяш в живота. Може би само да научиш и децата си и да ги гледаш как го правят по-добре от теб! Това е пътят към свободата на духа и мисълта, гарантът за смислен, достоен живот, личният принос към общото добруване. Да се справяш в живота е естествен, градивен стремеж и само болен комунистически мозък би могъл да го отрече. Защото тези, на които им е студено, искат да се стоплят, тези, които не могат да си платят тока, биха искали да успяват, тези, които ходят навели глави, биха искали да ги вдигнат високо и за това не им трябват подхвърлени от държавата трохи. Нито процентите намаление на тока, нито плащането на майчинските 5 или 15 дни по-рано, нито дори парите за първия учебен ден ще върнат достойнството на човека. Само душата му ще ридае, че е докаран до там, да приема подобни подаяния. Пътят от февруари към юни е естествен и неотменим както неотменимо тече времето. В икономическия, обществен и политически живот у нас има обаче огромни черни дупки, които поглъщат и държат в плен нормалната пазарна, социална и политическа среда и когато масата им надмине определени граници - увличат и разтеглят около себе си времето до безвремие. Заради тези черни дупки, създадени и поддържани от мафиотизирани кръгове и обръчи, по много параграфи времето в България е спряло, по други - избегнали пагубното им влияние - е близко до съвременните световни реалности.

Днес на площада са хората, които живеят нормално, имат самочуствие, успехи, самостоятелност, осъзнали са собствената си стойност, хора, които не са пленени и не се поддават на традиционните мафиотски изкусители и изкушения. Те не черпят сила от жълтите павета под краката си, а от здравия разум в главите си и ясното съзнание, че са нарушени границите на допустимото изкривяване. На площадите са тези, които от собствен опит знаят, че хубавите неща стават трудно - с упорит труд и постоянство. За това и "движението" им не се разпада с времето, а само набира нови и нови сили.

Добруването на обществото е резултат от успеха на всеки един. В интерес на всички нас е да помогнем тези, които се спънат, да станат отново и да продължат напред. Трупа се критична маса, която може да преодолее завихрянията на времето и да върне нормалния му ритът. И тогава разликата между февруари и юни ще изчезне неусетно - като шепа черна пепел в безкрайното море на новоосвободените възможности да притежаваме съдбата си и да се справяме с живота и всичко останало.