Един син блог

Емоционално за изборите

2011-11-11T10:38:00.001+02:00

В деня на Св. Мина да си спомним какво отмина. През емоцията и синия поглед, виждащ дълбоко в кампанията нещата изглеждат така:

От битка не се излиза победител, в битка се влиза победител. Тази есен в битката за София сините влязоха разгромени. Въпросът, налаган от здравия разум, беше колко тежка ще е изборната загуба. И въпреки здравия разум, и въпреки предречения провал, и въпреки дишащите във врата скептици, ние влязахме в тази битка с цялото си синьо сърце. Назовавахме проблемите с истинските им имена, отстоявахме последователно принципите, в които вярвахме, предлагахме решения на първопричините за проблемите. Предложихме ново поколение политика, с нов поглед към софийския градски живот - в дълбочина и разбиране, непосилно както на настоящата безидейна администрация, така и на професионалната червена номенклатура. Постигнахме три пъти по-добър резултат от резултата на паралелната синя кампания в София. Загубихме тежко от тежката артилерия на комунистите, начело с червения идол - Стефан Данаилов. Резултатът не е задоволителен, но е два пъти и половина по-добър от общия резултат за страната. Със силна местна кампания се опитахме да преодолеем огромните дефицити на зададената политическа формула, както на национално, така и на градско ниво. Прошко Прошков се бори честно и достойно и от напълно неизвестен кандидат със странно име и с комплицирана политическа ситуационна подкрепа, успя да преодолее границите на безусловния вот и спечели одобрението и доверието на още два пъти повече хора - успех, какъвто рядко сме виждали. И въпреки че крайният резултат не дава поводи за радост, по пътя към него постигнахме много малки победи - отворихме отдавна затръшнати врати, разтуптяхме отново сините сърца, учихме се от опита на Костов, Екатерина Михайлова, Светослав Малинов, Асен Агов и в същото време привлякохме млади, ведри, ентусиазирани хора, които вляха свежест и чар на кампанията и проправиха пътя към нова подкрепа, протегнахме ръка и погледнахме отново в очите хората, за чието доверие се борим.

Номерът с коня на Калигула не работи за сините (както казва един приятел "извинявай, Румене!"). За някои това е "пълен провал", за мен е помъдряване и тъжна, но необходима отрицателна обратна връзка. На този фон, колкото и неудовлетовителна да беше обратната връзка в София, тя беше положителна.

Успехи, в живота и в политиката, се постигат с работа, страст и постоянно усилие. С емоцията ще спра до тук. В следващия пост в блога ще ви предложа своя хладнокръвен анализ на изборите. И не само.

Куражът е състояние на духа

2011-11-06T22:10:00.000+02:00

Господа, куражът е състояние на духа, а не атрибут към "онази ви работа"! Всеки опит да си мерите левите, десните или още по-десните популизми с този на Бат Бойко е цинична подигравка към здравия разум.

Единственият цивилизован отговор на войнстващия популизъм е най-обикновената принципна последователност, стъпила здраво върху ценностната система на онази Европа, за която мечтаехме. И ако има нещо, което ви спаси от позорно заличаване от картата на политически живот, то беше точно тази последователност, този модел невиждана и нечувана политика, която се водеше единствено от съображението какво е редно и какво не е. Три пъти повече хора застанаха под това знаме, отколкото зад изпразнени от съдържание политически формули. Направете разликата!

Изводът е ясен - още опити за изкуствени политически формули и формирования са обречени на неуспех. Правилният път често изглежда прекалено тежък, но друг няма. Въпросът е само колко време ще се лутаме, преди да стъпим на него, преди да си спомним, че той винаги е бил нашия път!

Въпрос на принцип!

2011-10-27T18:22:00.001+03:00

Както е казал Мартин Ниймьолер:
„Когато нацистите дойдоха за комунистите – аз мълчах! Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите – аз мълчах. Не бях социалдемократ!
Когато дойдоха за профсъюзите – аз мълчах. Не членувах в профсъюз!
Когато дойдоха за евреите – аз продължих да мълча! Не бях евреин!
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори!...”

Отговорността за честността на изборите се носи от всички участници и не е функция на получените резултати. Не е време да мълчим.

По мъгляви причини в неделя хиляди хора бяха лишени от право да гласуват за местна власт. Последваха часове на хаос в зала "Универсиада". Изгубени книжа и печати, разпиляни бюлетини, изоставени разкъсани чували - чували, в които всеки би могъл да открие и попълните бюлетини, и празните, и списъците на избирателите, и печатите на комисиите, и оригиналите на протоколите и да ги подмени. Вече няма начин да се провери дали вашия глас, подаден в класната стая на някое училище, е съхранен от секционната комисия. И никакво повторно броене не може да го възстанови. Напълно неработещи се оказаха предвидените по закон гаранции за валидността на резултата. Като капак, дори формално, създадената в ОИК София организация противоречи на Изборния кодекс.

Няма място за компромиси с чесноста на изборите. Въпрос на принцип! Моето лично категорично мнение е, че изборите в София трябва да бъдат касирани.

От стената на Прошко Прошков

2011-10-23T11:29:00.000+03:00

Прошко Прошков:

За моите приятели, които не спаха няколко месеца и свършиха чудеса. За всички, които ме подрепяха когато не бях особено "великолепен". За всички хора, които ме гледаха в очите при шатрите и ми казваха "не ме предавай". За всички, които от сърце ми пожелаха успех. За тези, които вярват, че все още е възможно ако има страст и постоянно усилие!
You got me rockin'!!!

Най-важната стъпка напред

2011-10-19T19:08:00.000+03:00

Хубавите неща рядко стават сами. Всеки трябва да извърви своята част от пътя. Избор след избор. Стъпка по стъпка.

Утре е просто четвъртък. Поредният ден на дребните, ежедневни избори. Дали забързани да откъснем още един сив лист от календара или да откраднем няколко мига след работа по пътя към вкъщи, за да направим стъпка към своето утре.

Утре на пешеходна Витошка в 18:30ч. е добре дошъл всеки, който е готов заедно с Прошко да направи най-важната стъпка напред виждана някога в София и за София.

Повече за събитието ще откриете при Прошко във Facebook.

Защо не пиша?

2011-10-10T12:20:00.000+03:00

Напоследък не пиша, защото има какво да чета. През изминалите години и кампании все ми се искаше някой да каже това, което ми е на сърцето и когато не го намирах, сядах и пишех тук. Сега има. Прошко нарича нещата с истинските им имена. Оценява събитията по моята ценностна скала. Анализира следствията и намира причинителите, които откривам и аз. От горе на това пише по-увлекателно от мен :)

Снимка от блога на Комитата

Зная, че ще иде на балотаж. Надявам се да стане кмет. От време на време ще пиша тук за града и общото ни бъдеще в България, но искрено ви препоръчвам, когато ви се чете нещо смислено, потърсете Прошко Прошков.

Днес Кадиев загуби изборите

2011-10-09T17:37:00.000+03:00

Статукво, което се крепи на страх, рухва когато някой събере кураж да го оспори. Премиерът, и добре облечен, пак е "гола вода". Конците на марионетките му все повече се заплитат и лъсва тоталната им безпомощност.

Днес, докато слушах Прошко и Надежда Неински и гледах събралите се блогъри, си дадох сметка за силата на тези хора. Силата на свободната мисъл и воля. Силата на преодоляния страх. Днес Кадиев загуби изборите, а Фандъкова отиде на балотаж. Ако все още се съмнявате, питайте Надежда Неински.

Стъклената спирка

2011-10-08T23:44:00.001+03:00

Сещате ли се за Стъклената спирка? Тръгвате от Царевец на горе покрай сладкарница "Пчела", кино "Влайкова", фурната на Бай Блажо и сте точно там. Сетихте ли се! О, още сте при толумбичките и бозата? Не се притеснявайте, ще Ви изчакам. Топъл хляб и виенски кифли от Бай Блажо си вземете на връщане, да са топли, топли у дома. Сега Ви остават само още няколко крачки и сте в градинката. Да, точно пред новата сграда на Райфайзен банк. Добре дошли! Много се радвам да Ви видя в квартала! Носите ни балони? Колко мило, благодаря!

Да бяхме отишли до вкъщи, да Ви почерпя домашно сладко от бели череши с чаша студена вода. В квартала водата е чудна, от Рилския водопровод, дето Иван Иванов го построи. Знаете го Иван Иванов, инженер беше, кмет. Едно време, когато София имаше кметове, които разбираха от тия неща. А сладкото си го варя сама, както маминка ме е учила - с едно листо от индрише за аромат. Тя беше ненадмината домакиня, Бог да я прости! От Казармената фурна, чак до Бай Блажо, че и до Царевец като нейния щрудел с ябълки и канела няма! И той се сервира с чаша източена рилска вода.

Тръгвате ли вече? Беше ми драго да се видим на Стъклената спирка. Ще Ви изпратя до Ариана. От там - вие си знаете!
Лек път и успех!

Memento Катуница

2011-09-25T15:29:00.000+03:00

Дългото живеене над човешките закони води до трайни увреждания и склонност към болестно самозабравяне, преминаващо в халюцинации за безсмъртие. Memento mori, уважаеми, memento mori! Memento mori и memento Катуница.

Скъпи приятели,

2011-06-12T13:30:00.000+03:00

Сигурна съм, че съм ви надула главите с тези избори през последните седмици, но те са много важни за мен. Важни са, защото едно свястно момче от Техническия, момче на моите години, с моето усещане са добро и лошо, момче, с което работя прекрасно и от време на време си пия кафето, реши да извоюва доверието ни и правото да се бори на изборите тази есен. Зная, че слабо го познавате и нямате още представа какво ще направи за София и за нас, но познавате мен и умението ми да преценявам хората. Доверете ми се и заради мен се разходете преди Сънчо до училището, в което гласувате обикновено. Дайте един глас за Прошко Прошков. Тази подкрепа означава много за мен!

С неугасваща вяра, че да се бориш си струва!
Валя

Извънредно важно!

2011-06-09T10:53:00.002+03:00

В неделя може да гласува ВСЕКИ!

Гласува се от 8:00 ч. до 20:00 ч. в у-щето, което е най-близо до адреса в личната ви карта. Ако искате да сте сигурни, проверявате при Прошко или ми пишете, ще ви изнамеря. В изборния ден ще работи и горещ телефон за справки.

Отивате в у-щето, показвате си личната карта и гласувате за Прошко Прошков и за Светослав Малинов. Ако сърцето ви тегли към другите - гласувате за другите. И сте готови!

Според прогнозата в неделя няма да вали, но и да вали, и да гърми, и да е адска жега или страшен студ, разходете се до училището и гласувайте. Виждаме крайния резултат, когато свестните хора решат, че им се гласува само на 23.4С на шарена сянка при лек полъх от запад!

Младите, те да са живи!

2011-06-06T14:33:00.003+03:00

Тая скапана държава, с тоя скапан мат'рял и да се скапе като хората не може! Все остава някой очилат младок, който да обяснява, че и ние българите можем като нормалните европейци и спича разкапването, раздвижва няколкото останали живи мозъчни клетки и предизвиква оптимистични вълнички по повърхността на блатото на вечната мрънкавина. Айде моля, към Терминал 2! За какво са ни тия! Ще вземат нещо да спретнат, после и нас ще ни карат да се поспретнем... Я по-добре с билетчето в костюмчето и към Европата. Там да си веят дипломите и да си развиват теориите. Ние тук си знаем - всички са маскари. А който не е, айде моля, към Терминал 2! Айде!!! После те да си скайпват, а ние да си се скапваме. На това му викам аз българска национална идилия!

Понякога обаче някой очилат младок вземе, че се върне. Върне се, свали костюма и се хване да бачка. Някои не издържат и си изграждат високи интернет дувари от виртуална нормалност. Други обаче обичат пустото му национално блато, виждат в него бистрия поток от пожълтелите картички и залагат немските си инженерни дипломи, че с малко ум и бачкане където е текло, пак ще тече. Лудите, младите, те да са живи!

София от другата страна на дъгата

2011-05-26T02:31:00.002+03:00

Ще ме прощавате за откровението, но София е отвратителен град! Толкова отвратителен, че хората, които живеят в панелните й комплекси, а и в занемарения й център, се прибират със затворени очи, запушени носове и притъпени мисли, за да си спестят присъдата, крещяща през сетивата им. Всеки си е създал убежище там - зад разбития при поредния взлом праг. Убежище, в което седи и проклина защо не е избягал! Всъщност мнозина са избягали от уюта на родния дом, ухаещ на бъзов сироп и домашна баница, но силите им са стигнали само до София. От междинна гара София се е превърнала в тяхна ненавиждана клетка. Капан за изгубени души, отчуждени дори от самите себе си. Нищо чудно, че София е отвратителен град, след като софиянци биха предпочели да живеят другаде! Нищо чудно, че софиянци биха предпочели да живеят другаде, след като София е отвратителен град!

Всъщност София е толкова малка - педя земя, погледната от птичи поглед. Срамота е, че сме я оставили да тъне в разруха и прахоляк. Срамота е, че с враждебността и отчуждението си сме допуснали пустота в ежедневието си и дори зад разбития домашен праг! Сапунените сериали притъпяват усещането, но не лекуват празнината от липсата на близки и приятели. Животът на героите не придава смисъл на нашия живот. Отворете прозорците и погледнете града, в който живеем. Вижте мизерията, безобразията, вандалщините наоколо. Вижте ги и пожелайте да живеем по-добре! Често пъти всичко е въпрос на достатъчно силно желание. И подобно на "Магьосникът от Оз" прекрасният град от другата страна на дъгата може да се окаже далеч по-близо, отколкото някога сме си представяли. Просто нашият град - нашата София.

Нека си простим за пропиляното време и да продължим напред, за да направим от София град, с който да се гордеем. Няма да стане с едни избори, няма да стане с един мандат, няма да стане, ако приберем тоягата. Но ще стане, защото ние ще го направим и дори вече знаем точно как.

Наглостта им няма граници!

2011-04-17T00:10:00.003+03:00

На 16 април 1925 г. членове на БКП, чиято горда наследничка днес е БСП, извършват нечуван по мащабите и варварството си политически терористичен атентат - взривяват покрива на катедралния храм "Св. Неделя" с цел да убият Царя, присъстващите на църковната служба народни представители, членове на правителството, висши офицери от Българската армия, видни граждани и техните семейства. Подтикнати от Москва и Коминтерна, те правят опит да обезглавят Българската държава. В атентатът загиват 213 души.

Когато комунистите говорят с гордост за сто и двадесет годишната си партийна история, те всъщност възхваляват и онези убийци, взривили покрива над многолюдното множество в катедралния храм. Наглостта им няма граници! Такива са си били, такива и ще си останат.

Днес, край катедралата "Св. Неделя", ние - потомците на онази България, хората, които пазим жива паметта, почетохме загиналите в кървавия атентат. Бог да им даде покой!

16 април - 20:00 край "Св. Неделя"

2011-04-15T22:12:00.000+03:00

Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-тежкият терористичен акт в историята на България, а по това време и в света.

Извършен е на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.

И тази година каня читателите на този скромен блог на 16 април (събота) в 20:00ч край църквата „Св. Неделя” да почетем с минута мълчание и запалена свещ жертвите. И заради самите нас, и заради тези преди.

Обучение по ДСБ

2011-02-27T00:27:00.001+02:00

Първите 7 са най-важни:
1. Бъди верен на принципите си.
2. Бъди точен - и в думите, и в делата си.
3. Не поръчвай, ако не си готов да платиш сметката.
4. Поемай само ангажименти, които си решен да изпълниш.
5. Постъпвай с другите, така както искаш те да постъпват с теб.
6. Изисквай от околните, но най-много изисквай от себе си.
7. Върви по верния път, дори да е най-трудният.

В края на изминалата седмица дъщеря ми премина през първото си обучение по ДСБ. Благодаря на организаторите, които ми предоставиха тази възможност! Впечатлена съм от усилията, които бяха положени на различни нива, за да бъде осъществен урокът - урок, който вярвам ще помни цял живот.

Бойко е бита карта

2011-02-25T15:51:00.002+02:00

Никак не ми е приятно да го кажа, но Бат Бойко вече е бита карта. Дори той го усеща с гръбначния си мозък, въпреки че новината очевидно още не е стигнала до главния. Доказателство е грубиянската самозащита, към която прибягва, за да оцелее.

Одобрението към Борисов беше резултат от умението му да усеща емоциите на хората и да говори в синхрон с тях. С времето обаче той затъна във властта. Бронираният му златен кафез, до който достъп имат само гордите обитатели на други бронирани кафези, закърни сетивата му и той изгуби смазващото си предимство пред останалите политици и се превърна в един от тях.

Още дълго време верните му почитатели ще намират подходящи извинения за все по-недопустимото му поведение, точно както и до днес ще намерите хора, които яростно защитават и Царя, и Станишев, и дори Доган. Но тяхните клетви в Борисов никога няма да са достатъчни, защото никога те не са били носители на доверието на избирателя.

Ореолът падна. Ще падне и Картаген.

Ден на почит към жертвите на комунизма!

2011-02-01T22:11:00.004+02:00

Благодаря на всички, които въпреки студа дойдохте и запалихте свещ с нас на площада, за да засвидетелстваме своята почит и признателност към жертвите на комунистическия режим. Благодаря на хората от "16 април", които дадоха идеята. Благодаря за помощта на младите сини и за подкрепата на ДСБ. Благодаря и на Един завет – Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България, който се присъединиха към събитието.

Благодаря Ви, че пазите жив спомена!

И нека не позволяваме на комунистите да омаловажат престъпното си деяние. Избитите не са случайни хора - избит е цветът на България, елитът.
Ние ги помним. Бог да ги прости!

Ден на почит към жертвите на комунизма

2011-01-29T23:15:00.001+02:00

На 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртни присъди над тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941, 67 депутати от 24-тото НС, 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един.

На 1 февруари 2011 г. Ви каня да се присъедините към нас пред западното крило на Двореца в 19:00 ч., за да почетем със запалена свещ избития елит на България. Да се преклоним и да си спомним.

Благодаря на ДСБ, че застана зад събитието. Благодаря и на Един завет – Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България, които ще се присъединят към проявата. Очаквам и Вас, хората в чиито умове още гори жива паметта, хората, които носите в сърцата си пламъка за свещите.

Вътрешна информация

2011-01-28T21:36:00.003+02:00

ГЕРБ имат една Генералска "примадона" и тя вече залязва. Влиятелни фактори, които напоследък дори не желаят да остават анонимни, тържествено обещават пред Портрета и пред звездичките на пагона, че ще изпълнят петилетните подготвителни планове ударно за четири месеца.

СРС от Генералския щаб (1:43)

Очаквам в най-скоро време да излязат социологически проучвания, които изненадващо, но категорично да потвърдят гениалността и на този Генералски избор.

А ето как върви подготовката при Сините:

Репетиция на Сините

Извинявам се за дефект в записа, всъщност знамената са сини, а поясите - тъмносини. Ако във вас възникнат съмнения, обърнете се към Радан Кънев: и коментара му след вота на доверие или купете последния брой 4(399) на в. "Седем"

Трябва да призная, че все още има леки сбутвания с лакти, все още има обърквания в подредбата, все още трябва да се обяснява на неопитните, че най-дълбокият глас не винаги умее и да прави добре скоковете със знамената по сцената. Текат репетиции и се чистят един по един всички досадни недоразумения и проблеми. И когато хората в екипа щом чуят и насън свой колега да подеме "Там", го подкрепят с безупречно, подходящо за случая "та, да, да, дам, там, там", с радост ще ви предложим един забележителен политически продукт.

Какво е политиката?

2011-01-24T11:29:00.002+02:00

В наши дни правенето на политика е харчене на чужди пари за постигане на хипотетично добро на чужд гръб, оптимизирано за максимално публично чесане на езиците на актьорите на политическата сцена.

Висшият политически пилотаж е надграждането с нови словоблудства над стари многословия от хора, които не са изработили и един лев добавена стойност през живота си. Ще кажете, че така е само при левите, само в БСП - грижа за благото на човека, наследствена номенклатура, която второ поколение, дори трето поколение е на работа "партиец", много силни думи и слабосилни напъни за делата. Уви, не сте прави. Не е само БСП, политиката на европейско ниво е изпаднала до безсмислено ляво хабене на думи и хартия, за писане на стратегии и директиви, които по нов начин се опитват да начертаят пътя към светлото бъдеще. Резултатът вече сме го виждали във СИВ. И дори конкуренцията, често изтъквана като основна разлика между ЕС и онази система, няма да може да спаси евробюрократите, които с всяка следваща регулация я доубиват.

Европа се е превърнала в един влак бумащина, който всеки месец пътува от Брюксел до Стразбург и обратно. Единствените пътници са чиновниците, които треперят над кашоните си и строгата охрана.

Кому е нужна такава Европа? Нужна е на правителството на България. Особено на последното. Слушах дебатите покрай вота на доверие - строени по височина министрите рапортуваха точно по какъв начин са задоволили очакванията на европейския си парньор. Българският интерес, българският дневен ред бе поставен само в исканията на Костов. От години е така. Още от времето, когато той не позволи нито руски самолети да преминат над България, нито прие хилядите напиращи от запад албански бежанци. Ако европейската бюрократична машина катастрофира, днешното правителство ще увисне безпомощно във вакуума на собствената си безидейност. Генералите могат да спечелят битка, но войната печелят лидерите.

Следващият политически цикъл започва с изборите тази есен. Познатите ни герои се стягат за битки на нови фронтове в цялата страна. Дневният ред за следващите 4-5 години ще бъде зададен от прага на вашата врата. Отвъд този праг и нито един лист хартия по-високо, трябва да започва политиката, като средство за съжителство на различни потребности чрез система от общоприети правила.

През януари 1997 ние променихме съдбата на България

2011-01-15T21:31:00.001+02:00

Покрай оглушителния шум на днешния ден пропуснах традиционния си коментар за събитията през 1997 г., а не бива да ги забравяме. Вече 14 години оценката ми за случилото се остава една и съща:

През януари 1997 ние променихме съдбата на България.

Как започна Вашето участие в "януарските събития" от 1997 година?
Моето участие в събитията 1997 започна ненадейно един мрачен следобед пред „Позитано” 20. Помня как вървях с поглед забит в разнебитения паваж и се опитвах да свикна с мисълта, че изходът от кризата и спасението от комунистите е летище София. Жан Виденов беше подал оставка, но комунистите, начело с Георги Първанов, се готвеха да съставят ново правителство, въпреки, че бяха докарали страната до безпрецедентна криза - банкови фалити, блокирана икономика, безработица, неизплащани с месеци заплати и социални помощи, галопираща инфлация. Бяхме стигнали дъното, но комунистите настояваха да продължават да копаят. Мислих си за всичко, което губех – за раздялата с мама и татко, и с малкото ми сестриче, за баба и дядо, за родната къща, за приятелите от квартала и 12-то училище. Не виждах бъдеще в България и сърцето ми се късаше. И тогава в дясно от мен, точно срещу централата на БСП, видях огромно мълчаливо множество. Винаги съм гласувала в синьо – дори когато бях още малка, за да имам право на собствен глас, мама и татко ме взимаха със себе си в тъмната стаичка, за да сложа аз синята бюлетина в плика – но за тази проява дори не подозирах. Протестът беше към края си, подочу се нещо за 10 януари пред Парламента и хората се разотидоха. Прибрах се вкъщи, а в мен ехтеше мълчанието на множеството – по-силно от всеки площаден лозунг. Пуснах новините и както всяка вечер през последните месеци съобщиха новата рекордна цена на хляба в Добрич, поскъпването на млякото, сиренето и кашкавала в Силистра и колко блестящо се справя управлението с тежката икономическа ситуация. За акцията срещу „Позитано” нямаше и думичка. Тогава за първи път осъзнах мощта на държавната пропагандна машина и опита на комунистите да подменят днешната и утрешна реалност с угодна за тях. Осъзнах, че никой не е длъжен да се бори за моето щастие, ако аз самата не се боря за него. На следващият ден си купих вестник „Демокрация” и на 10 януари бях сред първите участници в живата верига около Парламента. Няколко дни по-късно организирахме студентски стачен комитет в Техническия университет София.

Каква беше организираността на студентите от Техническия Университет? Как се координирахте с другите университети, синдикатите и опозицията за съвместни действия?
Организационната структура беше съвършено проста и ефективна. Още на 11 януари в Софийския университет бе създаден Координационния преподавателско-студентски съвет (КПСС). Всеки университет, подкрепил стачката, изпращаше свой представител в КПСС. Вечер, след поредното шествие и преди да се влеем в митинга на площад „Св. Александър Невски”, имаше кратка сбирка на КПСС в СУ. Сами решавахме как ще протестираме. Колегите от НАТФИЗ всеки ден прибавяха по нещо ново. В началото преобладаваше забавния елемент, но с времето избистрихме и политическите си послания. Разбира се, имаше и импровизации - например първото блокиране на кръстовището на Орлов мост. На следващия ден блокирахме кръстовището на НДК. Тогава се намериха добри хора, които ни донесоха топъл чай. Помня как си греех ръцете с чашата чай и се опитвах да чета за изпит по Компютърни архитектури седнала на парапета на подлеза на спирката на рейсовете към Орлов мост, загърната с палтото на един умен, забавен и изключително мил колега, чиято съпруга съм днес. В следващите дни Техническият университет имаше честта да държи блокадата на едно от най-възловите кръстовища в града – Сточна гара. През нас можеха да преминат само линейки и цистерни с брашно. Блокадата не беше барикада, беше просто жива верига. И имаше критични моменти. Когато срещу теб идва цистерна и не знаеш дали тя ще спре, светът се крепи на ръката в ляво, на ръката в дясно и на самия теб.

Според Вас, кога дойде преломния момент от простестите? Кога стана ясно, че комунистите са загубили войната?
Комунистите загубиха, когато се опитаха с груба сила да разрушат една от барикадите в Дупница. Те не бяха подготвени за зрялото гражданско поведение на хората след насилието. На другия ден не само цяла Дупница, цяла България им показа по безупречен начин, че са минали границата на търпението. Често ме питат какво щеше да стане на пети февруари, ако Гоце и Добрев не бяха клекнали на четвърти и не бяха върнали мандата. На пети щяха да ни бият, на шести цяла България щеше да е на улицата, а на седми щяха да забранят БСП. На 4.2.1997 Гоце не спаси гражданския мир, спаси само кожата си. Гражданският мир към този момент беше заслуга на гражданите на България, въпреки опитите на БСП да го разруши. През януари 1997 ние променихме съдбата на България.

Доколкото разбрах, по време на януарските протести сте срещнали бъдещия Ви съпруг...
Януарските събития бяха преломни за мен и в личен план. Пораснах. Осъзнах отговорността си. Намерих смисъл да остана. Опитах от свободата и ще остана вечно пристрастена към нея. Научих се да правя факли, позиви, плакати, листовки. Влюбих се и още съм влюбена. Омъжена съм от осем години и съм майка на момиченце на 7 и момченце на 3 години. Днес със съпруга ми носим отговорността и за тяхното бъдеще, докато пораснат, за да я поемат сами. Битката, в която ние се включихме януари 1997 няма да приключи. Един ден децата ни ще я продължат. Тя е част от вечната битка между различните разбирания за добро и зло – битка за ценности.

През януари миналата година изглеждаше, че може да има нещо като "римейк" на събитията от 97-а...
Януари 1997 ние знаехме какво искаме – да свалим комунистите от власт и да имаме бъдеще в България. Януари 2009 студентите не бяха наясно – да имаш 71 искания е все едно да нямаш нито едно! Организаторите бяха твърде разнородна и зле координирана смесица на интереси, доминирана от партия „Зелените” и представители на Българска социалистическа младеж, които се криеха зад „гражданския протести” и не смееха да поемат политическа отговорност за действията си. В първия ден на протест – 14 януари – пред сградата на БАН имаше и друга по-различна група хора – хора виждали не един и два протеста през живота си, които ясно се отличаваха от тълпата, особено с поведението си при настъпилите безредици. Но нито те, нито единственото им искане „Ser Go Home” беше възприето от организаторите. За разлика от нас 1997, днешните студенти не успяха да намерят общ език с хората с опит и се оставиха да бъдат използвани за изпускане на общественото напрежение, с което подариха остатъка от мандата на Тройната коалиция и лукса тя да наричат управлението си „успешно”.

Според Вас, защо ние, студентите от 97-а година успяхме да изритаме червените боклуци от властта, а днешните студенти не успяха?
Изритването на червените боклуци от властта 1997 не беше изцяло студентска заслуга. Да, ние - студентите - изиграхме своята важна роля, но за предсрочни избори се борихме заедно с цялата сила на синята опозиция и синдикатите. Не бяхме много, бяхме достатъчно и усещахме мълчаливото съгласие на мнозинството. Имаше моменти, в които хората вървяха пред политиците, имаше моменти, когато политиците заставаха начело, но целта беше ясна и всеки правеше своята крачка към нея. За съжаление крехкото гражданско общество блажено прехвърли отговорността за съдбата си на новоизбраното правителство на Иван Костов и заспа дълбок сън. Но през 1997 точно ние – активните, политически грамотни граждани, заедно с нашите сини политически представители – успяхме да променим съдбата на България. И какъвто и герой да се изкарва Гоце, той прекрасно знае, че можем пак.

Известно е, че който контролира миналото, контролира бъдещето…
Така е. Комунистите с години се опитват да подменят историята, за да ограбят отново бъдещето ни. Използвам възможността да поканя читателите на в. „Седем” на 16 април (петък) в 20:00ч край църквата „Св. Неделя” да почетем с минута мълчание и запалена свещ жертвите на кървавия комунистически атентат от 1925г. Наша е задачата да защитаваме истина за миналото, за да можем да спечелим и битката за бъдещето на България.

...............................................
Интервюто е публикувано със съкращения във в. СЕДЕМ на 14 април 2010 година и по-късно на страницата на автора, за което искрено му благодаря!

Това не е моят вид политика!

2011-01-15T02:45:00.001+02:00

Днес политиката е изпаднала единствено до словоблудство. Не ми се говори за пошлостите, с които ни заливат.

Това не е моят вид политика. В моята политика има чисти стремежи, има морал, има визия, има усилия, има заработено благоденствие и подем. Това е политика на достойните хора, на хората със силна воля, бистър ум и желязни принципи. Те минават през света и го гледат право в очите, до край верни на себе си.

Когато те се изправят и застанат отпред, когато светът ги забележи, когато се престраши да им се довери, тогава всичко ще си дойде по местата.

Преподавателски неволи

2011-01-14T17:52:00.001+02:00

Днес поисках критика от студентите си. Казах им, че ще им пиша двойки за преписване, ласкателства и безпочвени критики и шестици за задълбочен анализ на проблемите покрай водения от мен курс и си го отнесах. А само да знаете колко мразя да ме критикуват!

Много ме блазни да си го изкарам на образователната система в България, но няма да съм аз, ако първо не потърся грешките в себе си и не започна промяната точно от мен. Сега си лекувам раните, повтарям си написаното днес на стената на един приятел "Remember, whatever you do you are changing the world. Your world." и си записвам изводите:

1) Студентите не знаят какво да очакат и като така в крайна сметка получават друго. Първата ми работа следващият път, когато се изправя пред хора, ще е да им разкажа какво съм им приготвила, какъв път има да изминат и къде ще ги отведе той.

2) Входното ниво на курса трябва да е съобразено с нивото на студентите. Тук трудностите са огромни - има хора, които никога не са чували за моите неща, има хора, които практикуват професионално. Бих се радвала на идеи как да бъда полезна и на едните, и на другите.

3) Липсва ми контекста, от който идват студентите - какво са учили, при кого, на какво ниво и от там и те, и аз трудно виждаме мястото на този курс в общата картинка.

4) Трябва да бъдат съчетани три алтернативни форми на обучение - редовно - за студентите, които посещават занятията, дистанционно - за тези, които четат материалите online и искат коментари по пощата и задочно - за тези, които преди датата на изпита ще седнат и ще прочетат каквото намерят и ще се явят. Идната година още от самото начало ще разпределя студенти в три групи и с всяка група работя отделно.

5) Студентите работят само толкова, колко да получат оценката, която ги устройва. Като резултат оказват сериозна съпротива срещу всякакви дейности, които са "просто полезни за тяхното професионално развитие". Лекциите точно след контролните са особено слабо посещавани, въпреки че тогава правя анализ на основните проблеми и пропуски, за да бъдат запълнени. Изглежда студентите не са свикнали на подобна обратна връзка и идната година ще трябва да ги предупреждавам предварително.

6) Всякаква форма на свобода на избора води до избиране на най-лесната опция. Ако курсът предвижда възможност за работа от вкъщи, няма никаква нужда да се осигурява възможност за работа в университета, защото никой не я избира. Следващата година задачата, която трябваше да разработват в час ще бъде прехвърлена като самостоятелна работа.

7) Студентите предпочитат да търпят проблемите, за да не си създават проблеми. Често дават заблуждаваща положителна обратна връзка, защото смятат, че това им носи изгода. Адекватна обратна връзка се получава само под натиск.

Добрата новина е, че съм ги понаучила на основните неща. Може да мрънкат, че това не било както си го мислили, че другото било по-трудно от очакваното, но изводите и уроците, до които стигнаха сами накрая, за разлика от многословията на лекциите, ще им останат за цял живот.

Инстинктивно

2011-01-13T20:16:00.000+02:00

Всички проблеми на ДСБ идват от неразбирането на факта, че хората се правят, че избират с главния си мозък, а всъщност - избират с гръбначния си. Прекалено сложните дилеми се омаловажават, основополагащите концепции се свеждат до злободневни дребнотемия и без особено замисляне изникват спонтанните отговори.

Не се засягайте, такава е човешката природа. Вековният зов на инстинктите надделява над слабия гласец на разумна. Така е било, така и ще бъде. И когато следващият път замислите протест, шествие или бдение, помнете, че хората ще ви съдят спонтанно, с инстинктите си. Говорете с тях.

Фандъкова защити заместника си от ДС

2011-01-09T00:48:00.003+02:00

Честно да си кажа, не съм от хората, които спорят с телевизора. Причината е основно една - гледам да не гледам много телевизия - не ми понася. Да се спори аргументирано и убедително е изкуство. Обичам да споря със съпруга си, което хич не е лесно. Заради това и куп подобни неща с гордост съм точно негова съпруга. Децата ми спорят с всички за всичко - малко е шумно, но нищо, нека се упражняват! Имам и група приятели, с които споря заради предизвикателството да победи човек в спор с тях. Телевизорът просто не ми е интересен. Виж, новини гледам и чета. Но с новините не споря, от тях просто побеснявам! А от политическите предавания - да не говорим...

Днес г-жа Фандъкова, по настоящем кмет на София, се яви в едно такова политическо предаване и ми разтресе спокойния съботен следобед, като публично защити пред Светла Петрова в "Сеизмограф" заместника си от ДС Минко Герджиков. За абсудността на аргументите й дори не си струва да се говори. Как не я беше срам! Мен ме хвана срам.

Надявам се в най-скоро време ДСБ да се разграничи от нея и това управление на ГЕРБ.

Коледен сняг

2010-12-27T00:59:00.007+02:00

Заваля късен Коледен сняг!
Честито Рождество, приятели!

Подарявам по една снежинкa-звездичка на всеки от вас!

Трапезата на Бъдни вечер

2010-12-22T11:55:00.007+02:00

Един ден, преди много години, мама и татко дойдоха да ме вземат от детската градина. Обикновено аз висях на оградата и ги чаках. Този път обаче играех на криеница, застанала точно в срадата на двора, сред най-многото деца, напълно невидима за търсещия из тайните кьошета поглед на "другарчето" ми от четвърта група.

Мама и татко дойдоха да ме вземат с чисто новия ни червен Москвич! На по-младитете няма да обяснявам какво събитие е било сдобиването с Москвич в зрелия соц. Честно да си призная и аз тогава не го разбирах, но виждах радостта на мама и татко и гордостта на техните мами и татковци и знаех, че се е случило нещо извънредно. След това започнаха пътешествията. Всяка събота и неделя се качвахме на Москвича и тръгвахме на някъде. От това време познавам гъбите, мога да се върна от там, от където съм дошла и имам смътни спомени за музеите в повечето български градчета. Обичам музеите и галериите. И до ден днешен, ако ме пуснете в непознат град, след катедралата търся музея.

Само етнографските музеи си ги спомням като особено разочарование. Гледаш носии, черги и разни ръждясали инструменти със странни имена и неизвестно предназначение в прашасали ветрини и цялото ти детско въображение не стига, за да измисли с какво тези бабини вехтории са заслужили място в музей. И така, докато един ден не отидох с моя приятелка на лекция на етнолог в Етнографския музей в София. Показваха ни мартеници от цяла България и ни разказваха магически приказки за един свят, с който ни свързва само повърхносното подражание на формите. Разказваха, разказваха и прашасалите ветрини се изпълниха със символи и добиха смисъл. Етнографският музей се превърна в съкровищница. Да наближи март, ще ви разкажа!

На скоро открих, че може да се черпи от тази съкровищница по email. Попитах, защо на Бъдни вечер, ако ставаме от масата, ставаме наведени, а получих цяла приказка:

Здравейте отново, г-жо Иванова.

Бъдни вечер е празник, съсредоточен около рода (семейството) и домашното стопанство. Чрез поредица обреди се конструира, разгадава, моделира цялата следваща година и от правилността им зависи здравето, благополучието, плодородието до следващата Коледа. Празникът е съпроводен със строга нормативност, разчитаща често на имитативна магия (магия по сходство). Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на хранене не се става, за да не стават квачките от яйцата и да мътят пиленца. Ако се наложи, става стопанинът, и ходи приведен, за да са приведени от зърно житните класове.

Трапезата на Бъдни вечер е отрупана с нечетен брой постни ястия (обреден хляб, варен фасул, сърми, пиперки с боб, ошав, варено жито, ябълки, орехи, лук, чесън, мед...). Изобилието на масата предполага изобилие и през идната година. Елемент от обредността е неприбирането на трапезата през нощта, защото бъднивечерната трапеза по същество е поменална (зърнените ястия асоциират с безкръвната житна жертва и са част от поменалната обредна храна). Вярва се, че предците, част от рода, се завръщат в нощта срещу Коледа, за да хапнат и пийнат. Храната и виното, оставени за предците, измолват тяхното съдействие, добронамереност и покровителство спрямо рода. Дори днес стопаните (искат да) вярват, че през нощта прадедите са навестили бъднивечерната трапеза.

Автор на отговора: н.с. д-р Мариянка Борисова
http://iefem.blogspot.com/2010/12/blog-post_08.html

Надявам се, че и след празниците фолклористите и етнолозите ще продължат да ни разказват. Прекрасно е, че има кой да запълни познатата ни форма с изгубеното с времето съдържание.

Коледен въпрос

2010-12-16T08:53:00.003+02:00

Спорихме наскоро с моя приятелка, на колко парчета се чупи Коледната питка - колкото са членовете на семейството или с едно-две повече? И защо е така? И в Коледната питка слагат ли се дрянчета и бобчета за късмети или само пара? Спорихме, та спорихме. И в Google търсихме, и в bg-mamma четохме, и на бабите си звъняхме - няма оправия.

Няколко дни по-късно ми препратиха покана от секцията по „Етнология на социализма и постсоциализма” за кръгла маса "Българският ХХ в. Колективна памет и национална идентичност". На страницата на организаторите с изненада прочетох:

Специално за наближаващите Коледни празници Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН открива електронна поща, на която всеки, който се интересува от българските традиции, празници, фолклорна музика и изкуство, може да изпраща въпроси, предложения за инициативи и мнения: ask_iefem@bas.bg.

Кажете, как да устои човек на тази възможност? Хем да разбера как се прави Коледна питка, хем с прителките ми да си пием кафето с кеф, а и да не настройваме бабите от Македонско и Тракийско една срещу друга. Писах им и на следващия ден получих следния отговори:

Здравейте, г-жо Иванова.

Обредният хляб на Бъдни вечер заема достойно място на трапезата. Той представлява кръгла пита (символиката на кръга - безначално и безкрайно съвършенство, цикличност). Украсен е със стилизирани изображения, свързани със стопанския живот на българина – кошара, добитък, купи сено, плодове... Символиката на този обреден хляб свързваме и с безкръвната жертва на пшеницата – зърното, което, загивайки, ще даде живот на нов житен клас. Обредната трапеза се прекадява. Стопанинът вдига високо обредния хляб, благославя и то разчупва. Първото парче е наречено за Богородица и се слага пред домашната икона в израз на почит към майката, раждаща Бога. Останалите парчета се раздават на домочадието. Има и парче, предназначено
за добитъка. Дори трохите от трапезата се събират и раздават на домашните птици, за да снасят повече яйца. Пшеницата, зърното въобще, са в центъра на Коледната обредност, обезпечаваща плодородие и здраве. На 22.12. е зимното слънцестоене, след което Слънцето събира сили, нараствайки с по едно зрънце всеки ден. Езическият прототип на празника е възраждането на бога Слънце. Домакинята приготвя кръгъл кравай и за коледарите, които посещават дома на Бъдни вечер след полунощ.

Обикновено в коледния обреден хляб се поставя сребърна монета, символно даряваща благополучие. Вярата в обезпечаващите здраве и благоденствие късмети, позитивната нагласа по повод празника в по-късен пероид води до появата и на други късмети в коледния обреден хляб - клончета дрян (‘здраве’), бобчета, тиквени семки (‘успехи в земеделието’)... Неаграрното битие на съвременния българин извиква необходимостта от преосмисляне и поява на нови късмети. Здравето и благополучието, плодородието запазват ценността си, събитувайки днес с пожеланията за конкретни материални блага. Множество късмети обикновено се поставят в новогодишната баница. Затова в края на годината производителите на кори за баница предлагат продукцията си в комплект с късмети, оформени като словесни благопожелания.

Автор на отговора: н.с. д-р Мариянка Борисова

Аз купешка благословия в новогодишната баница няма да сложа. Имам си свои. Но отговорът искрено ме зарадва.

Соц. инженеринг

2010-11-29T08:31:00.005+02:00

Някъде в средата на миналия век, с развитието на кибернетиката, на политолози и социолози им е хрумнало да използват постиженията на инженерените науки, за да описват и обясняват обществените взаимодействия. На теория, ако познаваш вътрешното състояние на една система и правилата, по които то се променя, чрез подходящи дразнители, можеш да предизвикаш реакция, която да доведе до желано от теб ново вътрешно състояние. Социалното инженерство е теория за управление на обществени процеси. С други думи - манипулиране на обществото чрез изкуствени дразнители.

Проектът АБВ е соц. инженеринг от най-долна проба. Първанов, като историк, научен сътрудник в Института по история на БКП, опитва да създава изкуствен дневен ред на обществото, в най-перверзните традиции на соц-а, когато вестниците ни заливаха с подробности за великите дела на още по-великите държавни и партийни ръководители по света и у нас, за да скрият изпразнения от смисъл обществен живот. Първанов залага на слабата сетивност към пропагандни манипулации. Кухият проект АБВ е изкуствен дразнител, който цели удължаване на публичния живот на, запътилия се към паноптикума на бившите Президенти, Първанов. Слуховете за готвен преврат срещу Борисов са реанимация на восъчна фигура. Шансовете за успех на Първанов зависият изцяло от адекватността на Борисов - адекватност, в която имаме всички основания да се съмняваме.

Времето е без пари

2010-11-26T15:53:00.009+02:00

В България времето е без пари. Така е от как чакаме да му дойде времето. Чакаме, чакаме и туку убием осем часа (защо не и осем години) на някоя опашка, за да спестим осемдесет и девет стотинки от кило банани. Това си е чиста печалба от повече от единадесет стотинки на час! Комитата и Templar бъркат здравия резон на тази постъпка с оживели спомени от зрелия соц. Приликите са изцяло повърхностни. Днес банани има денонощно, а не ги носи само Дядо Мраз. Днес висенето на опашка не е, защото нямаш позната склададжийка, която да ти задели под щанда, а е опит да се придаде смисъл на безсмисленото съществуване. Убедена съм, че хората ще си спомнят висенето и боя вчера с години, защото този ден ще е единственият различен ден, в който са пропуснали три турски сериала и 3758-ми епизод на "Дързост и красота", за да направят нещо важно. Били са победители, били са победени - без значение - за един ден са били и когато внукът им се обади по Скайпито, ако въобще им се обажда още, ще има какво да му разкажат. И не ми разправяйте, че хората са толкова бедни, че не могат да си позволят да похарчат осемдесет и девет стотинки повече. Ако вчера някой беше отворил сергия за вестници край супермаркета, поне половината от висящите щяха да си купят, за да убият още по-добре времето. И ако някой беше минал и предложил работа за три лева на час, срещу които без опашка да купиш "скъпи" банани, колцина биха тръгнали?

Разкъсана е самата тъкан на общността ни. Няма кой да вдигне летвата и тя забравена се търкаля в калта. Посредствеността е естествено следствие от липсата на смисъл. Смисълът е в търсенето на смисъл.

Да пием по кафе?

2010-11-19T08:41:00.004+02:00

Добро утро! Да пием по кафе? Отдавна не сме се виждали... Да излезем за минутка от неумолимото течение и да седнем на брега да поговорим? Както едно време, когато бяхме деца и дялкахме корабчета. И говорихме ли горовихме... Нищо, че от годините влачене по течението сме подгизнали и разнебитени. Нищо, че от блъскане в камъните на бързеите загубихме ориентация и опора. Нищо, нали още ни има...

Помниш ли мечтите ни? Помниш ли търсенето на смисъла и на пътя? Помниш ли копнежа да оставим нещо на света? Помниш ли колко искахме да се потопим в реката на времето и да обърнем нейния ход? Разбрахме ли кога ни повлече течението? След кой бързей вече не мислихме за посоката? Кога спряхме да търсим пътя? Изгубихме ли смисъла?

Мокра си! Нямаш сили да поговорим? Нищо, да помълчим. Ще те стопля... Не бързай да потънеш отново... Кафето също изстина. Само ние сме още тук.

Глад за говорене

2010-11-17T17:09:00.012+02:00

Ние сме си отличници, то се знае. От малки сме научени да мразим всякакви червени драсканици на прилежно изписаните ни сини страници. По този и по много други параграфи хич не понасяме всякакви вариации на тема "червени в червата, света вода ненапита от вън". Но да си кажа правата, днес не ми е проблемът с червените черва и с тяхната носталгия към тато им Живков. Бащицата ще си го обичат всичките му партийни синчета и внучета на активни и други борчета защото им правеше животеца прост, а те така обичат - да им е просто. Когато им стане сложно - почват да плачат за мама, пардон за тато.

Болката ми е за четворката, която за пореден месец НЦИОМ пише на Синята коалиция. Ама защо само толкова? Ние сме отличниците - можем много, много повече! Да оставим на страна спекулациите, че НЦИОМ не знае какви ги говори или че се е превърнала в PR агенция - не е сериозно.

Абсурдно е, но въпреки заливащата ни по всевъзможни канали сводка за политиката и всичко друго на правителството, има глад за говорене - смислено политическо говорене, ясни отговори на въпросите от национален интерес, смела визия за развитието на България. Надявам се скоро разговорът да започне. Бих се радвала, ако започне с отговори.

Вярното кученце на Путин

2010-11-13T21:51:00.010+02:00

От днес българската овчарка ще лиже ръцете на Путин и ще върти опашка, щом й свирнат. Не че не сме го виждали - и Гоце, и Станишев притичваха само да им подвикнат от Москва и раболепно чакаха с часове Путин да благоволи да ги приеме. Дори на нашата Коледа!

Свидетели сме на подигравки с националното ни достойнство от години. Лошото е, че почти свикнахме с тях. Ако Бойко Борисов върви по стъпките на идола си Тодор Живков, скоро и той ще тичка до Москва, ще бие чело в земята и ще се моли да станем шестнадесета република или поне база за руски ядрени бомби, пардон - мощности. И всичко това докато Путин гордо се разхожда из Европа с вързана на каишка българска овчарка, която го гледа преданно в очите, дава послушно лапа и по команда ляга по гръб.

При други обстоятелства бих спряла до тук, с горчивина и омерзение от случащото се пред очите ни. Но не и днес! Повече не! Дядовците ни са прекроявали картата на Европа, за да я има България. Наш ред е да се борим за нея! Докато копоите нa Путин обучават горкото кученце, ние ще махнем паметника на Съветската армия от сърцето на София, а после - после ще погледнем Путин, Европа, САЩ и целия свят в очите и ще им покажем как българите защитават българските национални интереси.

Отписаното поколение

2010-11-10T19:37:00.004+02:00

По повод 21г. от промените днес по вестници и сайтовете се състезават да отписват моето поколение. Били сме поколението на двата терминала на летище София - "поколение дезертьори". Айде моля ви се! Нека поколението, което е било безгрешно, първо да хвърли камък. Но не пиша това, за да се ежа на някого или да изкарвам "нашето" по-добро от "вашето". Вярвам, че ако поколенията не си помогат, всяко ново е обречено да повтори грешките на предишното. Ако загубим паметта, ще ни завъртят на същата въртележка и след 20 години ще се чудим от къде ни е дошло.

Нашето поколение не е дезертирало, не го отписвайте! То просто още не е излязло на сцената. По странна ирония днес дори четирдесет годишните минават за младежи-старша възраст и ги третират като не съвсем пълноценни членове на общността. По време на безвремието, обхванало голяма част от последните двадесет години, трудно и бавно, но ние пораствахме. Времето все още е на тези, които заявиха собственост над него с категоричното "Времето е наше". Моето поколение още не е поискало своето време. Но и това ще стане. Дори е започнало да става!

Синята лавина!

2010-11-06T20:16:00.005+02:00

Знаете ли какво е в заспалата дълбок зимен сън планина да се чуе дълбок тътен, идващ от самите и недра? Нервите се опъват до краен предел, адреналина скача, слухът се напряга да надвие бумтенето на сърцето. И в този миг тръгва лавината. Лавината, която отнася всичко по пътя си.

Днес чух дълбок тътен в заспалата зимен сън Синя планина. Идва от самите й недра. Скоро ще видим синята лавина. Синята лавина, която отнася всичко по пътя си!

Другари и другарки, гербери от всички цветове и обикновени ченгесари, после да не кажете, че не съм ви предупредила!

Време е да вдигнем очи...

2010-11-04T18:26:00.007+02:00

Преди десет месеца, на 19 януари (вторник), писах, че Първанов ще симулира възраждаща се гражданска алтернатива на сегашния "милиционерски авторитарен режим". Дори предвидих, че ще нарече проекта си "Възраждане". Преди седмица, когато разбрах, че успешното съм решила тази политическа задача, изпаднах във възторг от собствената си проницателност и блестяща политическа мисъл. Дори наум си писах шестица от името на Антони Тодорoв, който ми чете "Политическо планиране и прогнозиране". После ми мина. Мина ми, когато си дадох сметка, че познавам лицата, действията и плановете на опонентите по-добре от съмишлениците си. Мина ми и дори ме заболя. Случва ми се да срещам толкова много умни и разумни хора, с които споделяме общи ценности и сходна мечта за бъдещето. Иска ми се да се опознаем, да изградим доверие помежду си и да се сработим. Време е да вдигнем очи и да срещнем погледа на своите.

Дими Паница

2010-11-03T13:22:00.005+02:00

Има хора, които умеят да променят света. С неуморната си енергия и всеотдайност те огъват тъканта на времето и реалността поддава пред волята им. Такъв човек е Дими Паница. Днес, в деня на осемдесетия му юбилей, като възпитаник на основаното от него Българско училище за политика, искам да му благодаря за неоценимата подкрепа, която той и училището даряват на младите хора на България.

Г-н Паница,
Бъдете жив и здрав и все така неуморен! Посятите от Вас през последните двадесет години семена, вече дават плод. Делото Ви е пример за гражданска доблест и всеотдайност към България. Приемете моето искрено възхищение и най-сърдечните ми благопожелания за юбилея Ви!
С дълбоко уважение:
Валентина Иванова
Българско училище за политика - в. 2010

Честит празник!

2010-10-31T23:42:00.002+02:00

На тези, които знаят на къде вървят и следват пътя си, дори когато той е трънлив!
На тези, които имат смелост да мечтаят и сили да сбъднат мечтите си!
На тези, които раздават светлината си и в най-непрогледния мрак!

Честит празник!

С Маруся към ново българско възраждане!

2010-10-29T13:12:00.010+03:00

Възраждането на Гоце е досущ като оправянето на Царя - паразитен личен проект, в който ние всички сме само оглупяла публика. И понеже ни завъртяха на тази въртележка един път 1989, един път 2001, Гоце и ловна дружинка днес си мислят, че все още има балъци, които да се качат да се повозят на Маруся към алтернативно българско възраждане. Но децата, родени достатъчно отдавна знаят, че с Маруся не е бял мустанг, който да яхне Гоце, а очукана играчка от соц. въртележката и че винаги я тегли към Москва. И Гоце не е предвидил, че точно тези деца, днес са активното поколение и активно ще му объркаме сметките.

Нашият пъп е хвърлен в България и ние останахме, за да живеем тук и да живеем при западен стандарт и при ясни правила, да се борим за благоденствието си и да го заслужим. И ако Гоце си мисли, че ще го оставим да отнесе в безвремие още години от живота ни - сбъркал е адреса. Ние нямаме за кога вече да чакаме друг да го спре. Време е нашето поколение да се включи активно в играта. Имаме деца и трябва да се погрижим България, която им завещаме да е България от мечтите ни и от мечтите на нашите родители. С техния опит и с нашите свежи сили ще превърнем мечтите в реалност.

Есен в София

2010-10-16T14:20:00.012+03:00

Обичам топлите есенни неделни сутрини в София. Във въздуха се носи мирис на джиджи-папа и палачинки със сладко от вишни, дърветата греят в златните си премени след среднощния дъжд, а котаракът на съседите се протяга блажено под галещите слънчеви лъчи и наблюдава с любопитство разхождащите се "по жилетка" софиянци.

Но няма жилетка, която да спаси софиянец от тръпките, които го побиват при гледката на това безумно безобразие. Свикнали сме с мръсотията на Лъвов мост, свикнали сме с циганките, които продават гащи "пет за леф, како" под лъвовете, застанали на страж на Северната врата на Стара София, свикнали сме дори да държим здраво портмонета и портфейли, докато чакаме със запушени носове на светофара точно под прозорците на Главна дирекция "Противодействие на престъпността", но тази нагла кражба минава всички граници!

Най-вероятно днес открадната опашка се търкаля сред купища скрап на някое от софийските импровизирани сметища, наричани "пунктове за вторични суровини". Едва ли е на повече от пет минути път с каруца от пъпа на София. Защото "пунктовете" са навсякъде. Ще ги познаете по начумерените лица на съседите им, които от години заключват вечер решетките на входните си врати без да знаят дали ще ги намерят на сутринта.

Ако гвардейци не пазеха денонощно герба на "Дондуков" 1, и той щеше да изчезне в близкия "пункт" и да ръждясва безславно сред смрад и бездомни кучета. И така, докато има кой да купува гербове и лъвски опашки и то само на пет минути с каруца от пъпа на София.

Цената на желязо за скрап е 0.20лв/кг.
Срамът за нас - огромен!

Ден на независимостта

2010-09-22T18:32:00.003+03:00

От 102 години турският султан не е господар на българите и ние живеем в независима българска държава.

Година след обявяването й, независимостта на България е откупена от Русия срещу 82 млн. франка дължими за 75 години. Where there's a will, there's a way!

Честит празник!

Смело за бъдещето

2010-07-13T18:20:00.006+03:00

Медиите са средство за предизвикване на колективни халюцинации. Те са патерица за ума, която пълни празното пространство между ушите с прости готови форми - порции лесносмилаема реалност, чрез които всеядната публика консумира случващото се по света и у нас.

Надига се нова, критична вълна. Все повече хора избират да бъдат личности и отказват да се подлагат на разхлабващата диета на медиите. До голяма степен вече съдържанието на недоволството се вижда, но все още няма форма. Ще дойде моментът, в който критична маса осъзнати личности ще прозрат, че формата е пред очите им и е директна функция от съдържанието.

Тогава ще променим света още един път.

Ще се оправим когато...

2010-07-05T16:47:00.006+03:00

... химн на МВР стане тази песен!

The Impossible Dream

To dream ... the impossible dream ...
To fight ... the unbeatable foe ...
To bear ... with unbearable sorrow ...
To run ... where the brave dare not go ...
To right ... the unrightable wrong ...
To love ... pure and chaste from afar ...
To try ... when your arms are too weary ...
To reach ... the unreachable star ...

This is my quest, to follow that star ...
No matter how hopeless, no matter how far ...
To fight for the right, without question or pause ...
To be willing to march into Hell, for a Heavenly cause ...

And I know if I'll only be true, to this glorious quest,
That my heart will lie peaceful and calm,
when I'm laid to my rest ...
And the world will be better for this:
That one man, scorned and covered with scars,
Still strove, with his last ounce of courage,
To reach ... the unreachable star ...

Точно между очите

2010-06-16T21:16:00.008+03:00

Имаше един свеж виц за Пенчо Кубадински, който се хвали с трофеите си, окачени на стената в резиденцията на ЦК на БКП:

- Това е кожата на сибирски тигър от приамурския край на великия Съветски съюз. Това пък са рогата на архар от съветските другари от Уз.ССР, а това - сочи той негърска глава - е носърче от братски ЮАР.
- Как така "носърче" - питат леко притеснено другарите гости.
- Еми... "носърче" - тича и вика "No, sir!", "No, sir!", "No, sir!"

Днес българите сме се превърнали в "Йесърчета". Тичаме и викаме "Yes, sir!", "Yes, sir!" където видим европейски политик, приковал в нас недоверчив поглед. Европеецът дори не подозира, че му се молим да ни спаси от мъките. Разкапали сме се от всякъде, завряли сме си държавата посред блатото и продължаваме да викаме "Дийй, ча ща та цепна!!!" и да гледаме с влажни, умолителни очи към Европа за порция здрав разум, ако може точно между очите.

Да, ама така не става. За "Йесърчетата" има място само на стената с трофеите на някой диктатор до "Носърчетата". Истинските играчи си знаят интереса и го защитават на равно с другите сърове!

Леденостуден бъзов сироп

2010-06-15T22:30:00.009+03:00

Помня наситеното сладко ухание на бъз, което се носеше из квартала в първите жежки летни дни. Въздухът натежаваше и ставаше плътен като захарен сироп с лимонтозу, а сенките се скъсяваха и почти изчезваха. Единственото прохладно място беше в короната на старата крива дюла на задния двор, сгушена под вишнапа и липата.

По това време на годината беше ред на две особени семейни тайнства - приготвянето на вишновката и разбъркването на бъзовия сироп. И докато вишновката ревностно се пазеше в долапа в кухнята, на място по-тайно дори и от бонбоните "Амфора" и сладкото от портокалови корички, то сиропът от бъз беше разрешено удоволствие. Маминка го подреждаше на най-долния стилаж в мазето и пращаше ненаститните си правнуци да донесат поредната бутилка, преди да е хванала цвят. А правнуците плахо пристъпваха по витите стълби към тъмното мазе и се опитваха да не мислят за всичките страхотии, които, всеки правнук прекрасно знае, се крият в тъмните мази на старите къщи. Забързаното тупуркане нагоре по стълбите ознаменуваше славната победа. Героите получаваха заслужената си награда - нова изпотена гарафа с ароматен бъзов сироп!

И както всеки правнук прекрасно знае, няма по-хубаво нещо в лятната жега от чаша леденостуден бъзов сироп. Всяка маминка ще ви каже, че се прави много лесно - трябват само 30 цвята и щипка семейна магия.

Новият стар парк

2010-06-08T13:45:00.004+03:00

Аз живея до една тайна градина. Тя се намира в сърцето на София. Каменната й ограда, по-висока от човешки бой, е обрасла с бръшлян, а зад нея надничат млади фиданки и достолепни вековни дървета. Днес тя отвори врати.

За разлика от г-жа Фандъкова, която преряза лентата и вчера е влязла за първи път в парка, много от нас го познават от деца. Високите зидове правеха потайностите му още по-завладяващи. Когато разказвахме геройствата си вкъщи, строгият тон на родителите ни бе смекчен от издайническите нотки на техните собствени спомени. Познаваме и помним хора, учили във Военното на Негово Величество училище. За нас историята на парка не започва тук и сега. Нито ще приключи с отварянето му.

От днес започва само грижата за опазването му, защото г-жа Фандъкова утре ще си иде, а ние и нашите деца ще останем и парка със своята висока ограда отново и отново ще присъства на страниците в семейните ни албуми. И както казах на децата си - "Пазете го, той не е ваш, той е на Военното училище и дарът да му се радвате може да бъде отнет, ако не сте достойни за него."

16 април - 20:00 край "Св. Неделя"

2010-04-15T10:51:00.006+03:00

В памет на Катин

2010-04-10T19:44:00.006+03:00

В памет на загиналите днес в Катин и на разстреляните от Сталин през 1940г. полски офицери и интелектуалци.

Посолството на Република Полша в София - ул. "Хан Крум" 46 - 10 април 2010 - 18:30ч.

The blue rose

2010-04-09T16:00:00.005+03:00

The Blue Rose is to symbolize the best a person can achieve. The definition of “best” is honorable, chivalrous and teachable seeking quality in all pursuits of life. The hand grasping the rose is bleeding symbolizing the cost of striving for the best a person can be.

Яне ле, великденско ягне!

2010-03-31T15:10:00.004+03:00

Яне сам се направи курбан за Великден. Ако въобще някога Яне е правил нещо сам...

Илюстрация към "Юруков падна, да се готви Яне!"

Дръп от тук, дръп от там - Яне се задейства. Предстои да разиграят пред нас второ действие на кланово-другарската постановка.

Забавлявате се!

Войната на доброто и злото

2010-03-10T22:14:00.004+02:00

Както казва Пламен Асенов в изключително силния си анализ:

Войната не е между Първанов и Дянков или между президент и правителство, а между желанието на българското общество да стане истински демократично, европейско, и силите, които го дърпат назад.

Горещо препоръчвам цялата статия, въпреки втрещяващото заглавие:
ПРЕДСТОЯЩАТА ВОЙНА В ХИМЕННОТО ОБЩЕСТВО

Свещ за Гоце

2010-03-07T22:09:00.003+02:00

В Гоце проговори стар доноснически инстинкт и не се посвени да погази Конституцията и публикува разговор от среща без знанието и съгласието на събеседника си. Дори да го нямаше в конституцията, това е въпрос на лично достойнство и морал.

Снимка в. "Стандарт"

Днес пред президенството се събраха хора, които с присъствието си и със запалените свещи показаха, че всичко си има граници, дори търпението ни към Президента доносник.

Разказвачи

2010-02-16T19:26:00.007+02:00

Обичам да разказвам приказки на децата си, да ги усешам как тръпнат в нетърпение за всяка следваща дума скрита в мрака на детската стая, която ще ги отведе още по-далеч в загадъчния и вълнуващ свят на историята. Героите подозрително напомнят на моето момиченце и момченце, но обикалят белия свят, защитават правдата, побеждават враговете си, учат се от мъдрите, помагат на страдащите и се справят с трудностите пред тях и пред спътниците им със смелост, доблест и ум. И под прихлупените детски клепачи историята оживява в съня им и ги прави хората, които ще бъдат утре.

Търсят се разказвачите на незабравими истории, които да посеят увереност в собствените ни сили и обществото ни да се разбуди такова, каквото би могло да бъде.

Можем... И знаем, че можем!

2010-02-04T10:27:00.020+02:00

Правителството на БСП, оглавено от Жан Виденов вкара България в невиждана повсеместна криза. Пенсиите бяха $2, заплати не се изплащаха, цените на храните се покачваха по няколко пъти на ден, инфлацията изяде спестяванията. На 4.02.1997г. - след повече от месец мирни протести, блокади и заплаха за всеобща безсрочна стачка - новороденото гражданско общество на България, с адекватната подкрепа на ОДС, принуди отговорните другари в БСП да върнат мандата за съставяне на второ пагубно за България правителство. На 4.2.1997г. ние показахме, че можем.

4.2.97
ГОЦЕ, МОЖЕМ ПАК!

Нека отговорните другари знаят, когато правят петилетни планове тип Гоце - "План 2020" и се готвят да ни водят към "светлото бъдеще", че добре помним къде зимуваха 1997 година и че можем да ги пратим отново там.

(Още снимки и коментари при Комитата, при Иво Божков, Templar и видео от Майстора )

Слави ще се изкара мъченик

2010-01-19T23:49:00.006+02:00

До вчера Слави слави Бойко и той стана премиер. Днес е време да се мисли за следващия мандат - и президентски, и парламентарен.

Слави знае, че шоуто му постепенно губи публиката си, въпреки сравнително високата си популярност. Знае, че bTV е за продан от повече от две години, и рано или късно ще се стигне до окончателна сделка и Слави ще трябва да се продава отново. За целта трябва да се подготви, като първо - си вдигне рейтинга максимално и застане на силна преговорна позиция за продължаване на предаването и при новите условия, и второ - подготви максимално изгоден за него вариант за отстъпление, ако все пак го изритат от телевизията. Най-важна в тази му игра е "продаваемата версия", която може да няма нищо общо с обективната истина, но това никога не е сприрало Слави и екипа му.

Тази вечер Слави ни облъчва цял час от екрана, като леко агресивен Кашпировски, и всячески ни набива в главите, че той е безстрашен опозиционер, телевизионен водещ с активна гражданска позиция и водач на бунтове, ако се налага. От тази си позиция ще опита да продължи да се продава и срещу съответните суми да славослови благодателите си. Ако обаче не му се отвори парашута и все пак предаването бъде спряно, Слави ще се изкара жертва, както вече го е правил. Ще се самопровъзгласи за мъченик на активната си гражданска опозиционерщина и с големи крачки ще се запъти към политиката, като единствена истинска "неопетнена от политиката" алтернатива на "авторитарния милиционер-сатрап", който му е бил пръв приятел до преди няколко банкови превода. Мога от сега да се обзаложа, че към подобна "гражданска" инициатива ще бъдат привлечени видни "представители на гражданското общество" с характерни прякори като Алексей Петров - Трактора например. Горкичкият Гоце, какво да прави - ще трябва да подкрепи възроденото будно гражданско общество в България и да се яви на избори заради него. Ще припомня, че на последните избори този сценарий беше тестван на камерна сцена - във Варна, където Слави извади едно момиченце, което да бори страшните лоши политици със своята неопетнена гражданственост, и експериментът днес беше отчетен като успешен. По всичко изглежда, че главните действащи лица се подготвят за постановка на голяма сцена. И Слави се готви да влиза в политиката, "но не като опозиционер, ако ме разбирате..."

Според агенция "ЕЖК" проектът е известен под кодово име "Възраждане" и вече работи варненско радио с това име на мястото на RFI.

Дори и на клона да не се наредят точно тези маймуни, мисля, че следващото действие ще е имитация на възраждаща се гражданска алтернатива на сегашния "милиционерски авторитарен режим".

Искаш ли да те подслушват?

2010-01-19T09:46:00.008+02:00

Протестът мина, проблемът си отава. Сега е ред на нашите избраници в Парламента да си кажат тежката дума. Все още можем да им повлияем, да говорим с тях, да се опитаме да ги убедим в правотата на нашата гледна точка, ако не са убедени.

На 20.01.2010г от 18:00ч. в Зимния дворец (конферентна зала)
Иван Н. Иванов от Синята коалиция
ще говори за промените по ЗЕС.

Такава възможност не е за изпускане! Идете и му кажете какво мислите!
Инициативата е на ДСБ "Студентски"

Славянска беседа през сълзи и смях

2010-01-08T23:51:00.005+02:00

Посред Коледния празник в читалище "Съзнание" в с. Сърнево подът под краката на събралите се хора се продъни и те пропаднаха от повече от три метра в мазето. Не го помним, защото десетината деца и на близките им се разминаха само с уплаха и леки наранявания. А можеше да го помним и сочим за пример като "Индиго". Читалищата са в плачевно състояние, издържат се само от символичен членски внос, спорадични дарения и събраното от наеми на помещения.

А е имало време, когато читалището е било духовно и културно средище, място за срещи за жадните за просвещение, на любителите на книжовността и изкуствата. Участието в кръжоците, поетичните вечери, любителските музикални, танцови и драматични групи, в просветните и благотворителни дейности е носело престиж и уважение. В салоните на читалищата се играят за първи път театрални и оперетни постановки. На 2 януари 1891г. в читалище "Славянска беседа" се събира целият софийски елит, за да гледа сцени от “Трубадур” и “Веселите уиндзорки” в първото оперно представление в България. Дами в изписани от Париж тоалети и господа във фракове аплодират столичната "Драматическо-оперна трупа". Само Военният клуб, в който по онова време се провеждат офицерските балове, е можел да съперничи на престижа на читалището.

Читалище "Славянска беседа" в началото на 20 век.
В далечината - сградата на Военния клуб.

Бих искала да видя отново читалищата в пълния им блясък. Бих искала да водя децата си на английски, немски, френски, танци, пиано, изобразително, приложно изкуство и на каквото още майчината ми глава реши да ги подложи, в най-близкото читалище, а не да тичам изнервена през задръстванията. И всичко това е възможно, ако читалищата си върнат собствеността и направят спешни основни ремонти на занемарените сгради, като започнат от подовете и покривите. И ако за това трябва да поискат наем за помещения, които се ползват безплатно по стар рефлекс от развития социализъм, то така да бъде. И ако наемателите не са коректни и не си плащат, то нека ги сменят с коректни. И моля министър Вежди Рашидов, вместо да оставя подопечния му театър да пищи като ощипана госпожица, дали някой я иска или не, да уреди наема на помещенията, които ползва вече шест месеца напълно безплатно и да целува ръка на настоятелството на читалище "Славянска беседа", за да не се наложи г-н Бойко Борисов лично да го прави.

(Снимкиа - www.lostbulgaria.com)

Унищожават парка до Руската църква

2009-12-31T00:17:00.008+02:00

В най-скоро време разходката в парка до Руската църква ще бъде невъзможна заради оградата, която собствениците планират да построят около него. Девет години софийската общественост успява да защити градинката до Руската църква. Девет години фирмата собственик - "Абротеа интернешънъл" АД - упорито се бори за разрешение да я застрои с шест етажен МОЛ.

На 21.12.2009г. Главният архитект на район "Средец" - арх. Теодор Тодоров - в изпълнение на съдебно решение издава разрешение за строеж на прозирна ограда с височина 1.50м, която ще огради целия парцел от 1200 кв.м. С това се поставя началото на фактическото унищожаване на парка до Руската църква - още едно знаково място в сърцето на София - и се слага край на достъпа на софиянци и до него.

По време на предизборната си кампания новоизбраният кмет на София - г-жа Йорданка Фандъкова - пое ангажимент да работи за запазване на историческото наследство на София и срещу презастрояването на централната градска част. Сега има възможност да докажете с дела заявените намерения. Разрешението за строеж все още може да бъде обжалвано.

(снимка: http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=490685)

Истинско чудо

2009-12-24T16:52:00.005+02:00

Преди три дни с Руми преживяхме катастрофа. При удара крачетата й бяха затиснати, но снощи, на Коледния концерт на балетна школа "Маша Илиева" тя танцува. За мен това беше истинско чудо.

Уважаеми читатели и приятели,

Пожелавам ви да сте живи и здрави и много щастливи! Не чакайте друг да сбъдва мечтите ви, да решава проблемите ви - повярвайте в себе си и променете света. Ако имате нужда от съвет и подкрепа, потърсете ги и ще ги намерите.

Весело посрещане на Рождество Христово!

Бисерите на политиците

2009-12-22T00:00:00.008+02:00

Бисерите на политиците от изминалата седмица и несериозните коментари от ляво и дясно по тях - това е Пристрастно. Сигурно сте засичали предаването по Ре:тв или сте попадали на блога му.

На Игнажден замествах Радан от дясната страна на Комитата като опонент на Илия в Коледния епизод. Казват, какъвто човек ти прекрачи пръв прага на Игнажден, такава ще е цялата идна година. Интересно каква ще е годината за Пристрастно и дали ще намерят пътя към аудиторията си, след като Ре:тв спря да излъчва.

Това не е първото ми участие пред камера, но е единственото, в което кадрите не са изрязани и монтирани. Беше забавно, интересно, неочаквано предизвикателно. Удоволствие е да говориш с умни хора с приятно чуство за хумор и силна лична позиция. Предизвикателство е да спориш с тях, да бистриш политиката и да се надсмиваш над безумията, които в наши дни сме свикнали да наричаме "новини". След това си мислих, че бих могла да намеря по-удачни коментари или да възразя по-силно на Илия. Бих се радвала да чуя как вие бихте реагирали на мое място и как бихте защитили дясната позиция.

Пристрастно се изличва в неделя следобед на живо в интернет. Всеки може да се включи с коментари в реално време и да се участва във веселбата. Актуална информация търсете в блога.

Въпросите...

2009-12-18T14:36:00.004+02:00

"Защо точно ние? Защо точно сега? Защо точно такива, каквито сме?" В прашните куфари, в тежките скринове, в тайните кътчета на прихлупените тавани поколенията преди нас са скрили отговорите. На всеки е дадено правото на избор какво да знае за самия себе си.

Светът не започва и не свършва с нас.

Необикновените обикновени хора

2009-12-11T20:11:00.011+02:00

Вчера се случи нещо изумително - Facebook групата "Гласуване без граници" беше наградена от Българския хелзинкски комитет за гражданска мобилизация в защита на избирателните права на човека.

Групата беше създадена от Антони Де ла Реа като реакция на опитите на тройната коалиция фактически да лиши българите в чужбина от правото им на глас, като създаде съществени процедурни и административни пречки пред разкриване на гласоподавателни секции дори на традиционните за последните двадесет години места. За разлика от множеството групи, които ежедневно се появяват в мрежата, тази заработи на пълни обороти и успя да мобилизира гражданската енергия на големи български общности на различни места по света. Въпреки активната съпротива на ЦИК, МВнР, консулствата и посолствата, членовете на групата успяха да разкрият и организират нормалната работа на седемнадесет допълнителни изборни секции. Това само по себе си е прецедент, но още по-изумително е, че някой забеляза усилията им и ги оцени по достойнство.

Вчера Българският хелзинкски комитет връчи втора награда "Човек на годината" за гражданска мобилизация в защита на избирателните права на човека на хората от група "Гласуване без граници", които показаха, че обикновените хора са способни на необикновени дела, когато са обединени в общност в името на кауза. Още достойни хора бяха наградени за гражданската им доблест. Учредителката на Центърa за защита на правата в здравеопазването Теодора Захариева бе отличена с голямата награда „Човек на годината“ 2009.

Имах честта да бъда част от групата "Гласуване без граници" и да помогна със скромните си сили в битката за защита на избирателните права на българите в чужбина. Днес на мен се пада отговорната задача да пазя наградата, грамотата, да поливам от време на време кактуса и да му пазя бодлите остри. Вярвам, че "Гласуване без граници" ще продължи да обединява българите в чужбина и ще се пребори за законови гаранции на избирателните им права чрез въвеждане на дистанционно и електронно гласуване. Надявам се тази награда да даде нови сили на тази необикновена общност от още по-необикновени обикновени хора.

Тайната градина

2009-11-18T20:30:00.007+02:00

Чели ли сте "Тайната градина" от Франсис Бърнет? Красива детска история за стените в сърцата и главите, които превръщат дори достойните и благородни хора в осакатени скотове, давещи се в собственото си самосъжаление. И както в повечето красиви детски истории и в тази има щастлива развръзка - намерен е ключът, отворена е забравената врата в зловещата стената, героите откриват тайнството на приятелството и неподозираните сили, заложени дълбоко вътре във всеки от нас и с неуморни усилия и всеотдайност лекуват опустошените си души и съживяват изсъхналите цветя в Тайната градина.

Аз живея до една тайна градина. Тя се намира в сърцето на София. Каменната й ограда, по-висока от човешки бой, е обрасла с бръшлян, а зад нея надничат млади фиданки и достолепни вековни дървета. Проектирана от възпитаника на специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена - Фридрих Гюнангер - в самото начало на миналия век и дообогатена през тридесетте години под ръководството на генерал Михаил Йовов, дълги години градината е крила и пазила своето най-голямо съкровище - Софийския бастион с неговата Алея на победите, Стълбището на началниците, езерото, параклиса, павилиона. И както в книгата на Франсис Бърнет, през оградата могат да минат само децата, за да открият недостъпния за нас - възрастните - приказен свят.

Отдавна не ми отива тайно да прехвърлям каменния зид, но се надявам, че не е далеч денят, в който вратите на тази градина ще бъдат отворени за всички нас.

Покана от кмета

2009-11-16T22:02:00.006+02:00

Както вече имах възможността да отбележа, да живееш в центъра на София е и привилегия, и предизвикателство. В четвъртък всеки, които има отношение към централната градска част на София, е добре дошъл на дискусия с кмета на район "Средец" - инж. Маргарита Гутева.

Мисля да й задам любимия си въпрос за детските градини, с който обикновено хвърлям администрацията в тиха паника ;)

Плаж... купувам плаж...

2009-11-15T22:54:00.029+02:00

"Плаж... купувам плаж... топъл, топъл плаж... ефтин плаж... за 14 стотинки квадрата...

Не вЕрвате ли? Моля Ви се, ний сме почтеННи бизнесмени, нЕма шега, нЕма майтап - 14 стотинки квадрата, батка! С пясъка разбира се, как без пясъка... И с патките и с бръмбарите! Не... бе! Не... не на ДАНС бръмбарите, не - тЕх по-скъпо ги даваме. Тия са едни такива големи, черни, с рога, от Червената книга. Не бе... не... не са на Станишев, истински са - рогачи май им викат. Не... не стават за лов, наш Гоце вече ги гледА, все пак бръмбари са, но ако е за него и нещо по-едро можем да урЕдим, само да брОиш кинтите, русичко, ако кажеш... От къде го гепИх тоя плаж ли? Е, как от къде, нашите хора ми го урЕдиха. Викат - това не е плаж, а треволяк и буренак. Ама как...? Еми, викат, така - пасище е. После нещо сменЯваха, нЕкви червени ли, лилави ли гори, не ги знам къф е тоя сорт, ама много убави ще да са, щото тукашните още искАха, даже разтурИха резервата и пак от тия гори вземАха. Будали - гола вОда, ама нали и те са наши.... Като казАх вОда, тия от районното идваха... тия с водата и чистотата... ВиК! Та тия от районното ВиК дождЯха, гледАха с кмето дори заповед издействАха. Не... не за прокурор, за строеж. Нещо обаче от Европата смърдели, ама ти мен слушай - нЕма Натури, нЕма Матури при мен, батка - всичко съм изчислил! Всичко съм купИл на Камчията - всичко! И ще стоИм - *** съм им патките европейски и бръмбарите и плажот!!! Я си имам авери, аз ги ув'жавам и те мен ув'жа'ат! И още шъ купим... А ти мен, ув'жа'аш ли ме?!? А..!?! А..!?!"

20г. СВОБОДА!

2009-11-09T21:01:00.005+02:00

След падането на стената (9.XI.1989г) всеки от нас е толкова свободен, колкото смее да бъде и обществото ни е толкова свободно, колкото му изнася. Нека не бъркаме стените в главите си и страха в сърцата си с липса на свобода.

Имайте смелостта да бъдете свободни!

С глава в стената

2009-11-08T23:45:00.011+02:00

Преди малко пренесох децата в леглата им в съседната стая, излегнах се в хола с netbook-а в скута, на масичката ме чака лимончело от Капри, купено от Метро, с много лед, вяло преглеждам днешните блогове и какво са писали приятелите във Facebook, хвърлям по едно око как Асен си играе на диктатор и разгонва демонстрация в поредната мисийка на Tropico 3 и се каня да му дръпна едно голямо мрънкане как за двадесет години нищичко не се е променило.

Е, да... остаряхме, изучихме висше - които където успя да влезе след изпитите, поработвахме още като студенти, но и да свалим Жан Виденов посред зимна сесия смогнахме, после всеки хвана пътя си - част от момчетата отърваха казармата, понеже в НАТО войската е професионална, а не наборна, започнахме работа в по-големи или по-малки представителства на световни фирми или започнахме собствен бизнес, купихме си стари трошки от Европа, изпоженихме се, дори на сватбени пътешествия я до Капри, я до Виена или Париж успяхме да идем, нали вече пътувахме без визи, родиха ни се деца, купихме си жилища, които ще имаме да изплащаме на банките докато побелеем съвсем и с трошките пренесохме тонове строителни материали за довършителните работи и всяка неделя ходим на гости у родата, но някак оцеляхме, въпреки тежките изпитания покрай избирането на изгледа, разположение, десена на тапетите, цвета на латекса, шарките на плочките и теракота, дамаските на меките мебели и размерите на шкафчета за кухните и днес си четем блогове и пием Лимончело с много лед и мрънкаме как нищо не се е променило.

Е, да... може пък и да се е променило, но категорично не и за нас!

"Пътят към балета" и моята балеринка

2009-11-06T23:02:00.033+02:00

По мое време малките момиченца мечтаеха да станат балерини и си играехме на балерини като от сутрин до вечер ситнихме на пръсти и се въртяхме във вихъра на "Лебедово езеро" на предния двор на съседите. Много години минаха от тогава, много бетон се изля и в техния, и в нашия двор, много изпитания ми поднесе животът и танците останаха само мила детска мечта. Днес е ред на дъщеря ми да ситни на пръсти и да върти пируети и за мое и нейно голямо щастие открих балетна школа близо до вкъщи, в която Маша Илиева сбъдва мили детски мечти.

Честно да си призная, записах тригодишната си дъщеря на балет с много притеснения и резерви, най-вече заради кошмарните спомени от един филм за режима на момичетата от националния отбор по художествена гимнастика на Нешка Робева, който даваха, когато нямаше почти нищо друго освен художествена гимнастика и режим. Нямах амбиции да отглеждам прима балерина, но исках малкото ми момиченце да вземе от балета колкото може повече - и грацията, и усета за ритъм, и умението да слуша музика, и упорството, и дисциплината, и концентрацията, необходими дори само за един танц. Купих трико, пачка и туфлички, казах й колко е красива и изяща и как дори и да й е трудно, не трябва да се отказва и я пуснах в залата при Снежана Матеева с останалите ситнички балеринки. След един час вратата се отвори. Подредени в развълнувана редичка по височина, една след друга нашите малки принцеси пристъпваха две крачки напред, правиха реверанс и се хвърляха в прегръдките на майките си.

Четвърта година Руми продължава да се радва на балета. Ние, родителите, много рядко имаме възможност да надникнем в репетиционната зала, за това с огромно любопитство наблюдавах приготовленията на малките балеринки за танца им на премиерата на новата книга "Пътят към балета" на Маша Илиева. Порази ме тихото обожание, с което децата гледаха Маша и строгият, но топъл тон, с който тя овладя ято от десетина разиграли се шест-седемгодишни момиченца, които до преди минутка бяха демонстрирали завидни способности да игнорират думите на собствените си майки. Възхитих се на откровеното "Уууужас!" след първото разхвърляно изпълнение на танца и дребните наставления, с които успя да подреди приемлива версия от втори опит. Децата се раздаваха, тя ги наставляваше и им помагаше и съвсем скоро резултатът беше налице.

След това дойде голямото чакане на VIP гостите. Децата подивяха, майките им се отказаха да се опитват да ги вразумят и не след дълго, оставени сами, балеринките започнаха да си играят. Знаете ли на какво си играят балеринките на Маша? Играят си на балеринки. Играят си с огромно удоволствие. Наслаждават се на уменията си, на гъвкавостта си, на синхрона помежду си. Едно, две, три... пързууул на шпагат! Весел смях, изправяне, великанска крачка назад, после още една, но миша и пак... Едно, две, три... пързуууул на шпагат! За мен тази детска игра е най-голямата препоръка за Маша и школата й по балет.

Специално на премиерата купих на Руми "Пътят към балета" и, както си му е редът, я изпратих да помоли Маша да й напише нещо за спомен. Не след дълго дъщеря ми се върна много развалнувана, прегърнала силно книжката. После имаше цветя, коктейл, снимки. Очаквах книгата да потъне в библиотеката, защото тя е помагало за учители по балет, които работят с деца, не е приказка с картинки, но за моя изненада тази сутрин заварих щерка си да я разглежда и да прави едно по едно описаните упражнения. Това едва ли ще продължи дълго, разбира се. На шест години малко неща продължават дълго, но в началото на четвъртата година от както имам балеринка вкъщи мога само да кажа - балетът е голяма радост за всички нас.

Незабравими са моментите, когато малкото ми момченце се качва на сцената на Операта с букет рози и ги поднася на прекрасното ми малко момиченце, а тя му благодари с изящен реверанс.

В сърцето на София

2009-11-03T21:47:00.006+02:00

Да живееш в центъра на София е и привилегия, и предизвикателство. Шумните булеварди, мръсотията, задръстванията, паркиралите коли по разкривените тротоари на тесните улички, изпадалата мазилка и графитите по фасадите делят ежедневието ни с Градската и Борисовата градини, Университета, кестените по "Цар Освободител", посолствата, театрите, музеите, достолепните сгради и къщичките с дворчета, строени в началото на миналия век. Остаряла и занемарена централната градска част на София все още пази своя чар. Под олющените мазилки на старите сгради личи стремежът към индивидуалност на всеки собственик и усета му към красивото. За съжаление родните къщи не порастват заедно с децата в тях. Мнозина от нас, родените в сърцето на София, днес живеят разпръснати по света. На тези, които останахме, се пада съхраняването на наследеното и отговорността да го надградим. И докато всеки сам реди своя дом, то за улиците, тротоарите и градинките грижата ни е споделена с избрания от нас кмет на района. В неговите задължения е да работи за подобряване на условията на живот - да ремонтира зейналите дупки на улици и тротоари, да поддържа катерушките и пейките в градинките, да разрешава и регулира работата на магазините, заведенията, павилионите и сергийките по тротоарите, строежите.

В наш интерес е да впрегнем в работа ресурсите на администрацията. Електронният адрес на районния кмет на "Средец" инж. Маргарита Гутева е m.guteva (at) gmail (dot) com, телефонът в общината 987 78 11. Не се колебайте да й пишете при нередности, да изисквате от нея спешни действия или да й предлагате идеи. Опитът показва, че тя ще ви отговори. Така бяха запушени, в рамките на 48 часа, зейналите в паветата на "Цар Иван-Асен II" огромни дупки. Така беше ремонтирана пързалката в градинката зад Стъклената спирка, до Райфайзен банк, макар и да отне доста време. Надявам се някой ден така да бъдат ремонтирани релсите на подлезите и да станат използваеми за майките и бабите, които разхождат бебета в колички в Борисовата градина.

Не е редно да се оплакваме, ако дори не сме поставили ясно проблемите си.

100-те най-шумни дни на новия век

2009-11-02T22:55:00.017+02:00

Осем години след онези мъчителни мълчаливи осемстотин дни, които за дълго приспаха и приглушиха всяка критична мисъл, махалото на историята ни поднася стоте най-шумни дни на новия век. Не остана дума неизречена от речника на министър председателя, пък и нови човекът добавя, понякога в две, понякога в три вариации. Медиите му пригласят като някой ек, от урва на урва и от ляв приклек на десен приклек. В пространството хвърчат папки със свръхсекретни разработки, мистериозни справки за кафета и спявки с оперативно отдавна известни лица и с обикновени Красьовци, малки съмнители постни пици и "флешки" от, пардон с бюджета. И на фона на този умопомрaчителен екшън с елементи на шпионска-хорър-карате-комедия керванът си върви, а дежурните оперативни кучета лаят за протокола. За беля керванджията е болезнено самовлюбен и от камери, микрофони, пърхащи журналистки и други подмазвачи не забелязва, че всички начертани пътища водят не към Рим, а към Тибър (на преЦедателски "у рЯката"). И както винаги проблемът на давещите се е проблем на самите давещи се.

Най-простата рецепта за забогатяване

2009-10-14T22:02:00.014+03:00

Едно юпи замени едно УПИ, плати за ЧИ на УП, защото нямаше ОУП и ПУП и стана милионер.

Това е най-простата рецепта за забогатяване през последните осем години. За превод ви съветвам да се обърнете към кандидата си за кмет. Ако и той, по-скоро тя, мига на парцали, ви препоръчвам да преосмислите избора си и да потърсите по-компетентен градоначалник.

В рамките на следващите няколко месеца в общинския съвет ще бъде внесен за гласуване новият общ устройствен план (ОУП) на София. От представянето на главния архитект останах с впечатлението, че той преди всичко е подробна карта на София и доста ръкомахане.

Когато през 1938г. проф. Адолф Мусман прави първия устройствен план за тристахилядна София той мисли и планира за двойно разрастване на града. До ден днешен софиянци населяват града на Мусман, задъхан, задръстен и претъпкан от над милион и половина жители, но все още функциониращ.

В наши дни кметската администрация "планира" без да знае колко души споделяме София, и без да има оценка за темповете на разрастване на града. Разхвърляните из софийското поле "идеи" са по-често свързани с широки жестове и големи думи, отколкото със скоростни транспортни артерии, да не говорим за метро. Изискванията за зелени площи на квадратен метър са спазени технически с планирането на голям парк в източна посока, за сметка на застрояване на зелените пространства в града. Реките ще са останат отходни канали, при всеки дъжд улиците ще се наводняват и строителството в централната градска част ще продължи, докато на всичките му жители се осигури възможност да прострат пране на насрещния балкон.

Планът "Диков" осакатява окончателно града. Той е сборник от безобразията, извършени след добре платени частични изменения (ЧИ на УП) и гарант, че тази порочна практика ще продължи.

Добрата новина е, че още не е приет.

УРА!

2009-10-05T20:16:00.006+03:00

Синята коалиция няма да има собствен кандидат за кмет на София. (УРА!)

Нека сянката на Бойко Борисов да довърши мандата, през който "София се управлява перфектно" благодарение на Самия него и на Неговото мнозинство в СОС. (УРА!)

Нека да не даваме шанс на БСП да надигнат глава толкова скоро, като ги оставим да станат втора политическа сила, по липса на трета. (УРА!)

Нека Синята коалиция си стегне редиците, като прати една трета от избирателите си да гласуват за кандидат на основния ни политически конкурент - популистката десница (УРА!), или за основния ни политически опонент - популистката левица (и Доган и царя). (Ууу, Ууу, Ууу, УРА!)

Тези, които пък се стягат прекалено много и не искат да си плюят на суратя и да гласуват по повелята на Коалицията, могат да си стегнат рибарските такъми и да идат за гъби (...)

Така стегнати след две години ще отидем самостоятелно на президентски избори и ще си поставим максимални цели. (УРА!)

Успех, Радане! Останалото - ти си знаеш :)

Ден на независимостта

2009-09-22T14:30:00.004+03:00

От 101 години турският султан не е господар на българите и ние живеем в независима българска държава. Честита годишнина!

Страхотно!

2009-09-10T00:06:00.006+03:00

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

Шестдесет и пет години живеем в лъжа за героичното ни минало, незапомнените успехи в настоящето и гарантираното ни светло бъдеще.

Никой няма да ни подари истината, за нея трябва да се борим. Истината може да не ни направи щастливи, но ще ни направи свободни. Свободни като момичетата и момчетата, които на 9.IX.2009г. показаха на София и света, че не ги е страх да бъдат себе си.

Син "win-win"

2009-09-08T13:32:00.005+03:00

Имането на кмет не може да е самоцел. Кметското място, както и всяка друга властова позиция, е само средство за прокарване на определени политики, което на човешки език значи, че имането на кмет дава възможност за решаване на проблемите, които ти оценяваш като най-наболели, по начин, който ти смяташ за най-удачен. Въпросът не е "да имаш или да не имаш" кандидат за кмет на София, въпросът е имаш ли отношение към проблемите на София, как ги степенуваш и виждаш ли реални възможности да бъдат решени или на политически език - имаш ли местна политика и програма за реализирането й. В София живеят и работят една трета от хората, които Синята коалиция представлява в Парламента. Абдикиране, под каквато и да е форма, от защита на интересите им е равносилно на скъсване с тях и с реалността.

Ако Синята коалиция представи пред обществеността разумна програма за развитието на София, която в краткосрочен план облеквача мъчението да живееш и работиш в този град, а в дългосрочен план създава условия за живот с прилично качество в приемлива градска среда при не лош бизнес климат и респектиращ кандидат, който може да убеди жителите на София, че му е по силите да я разлизира, то има някакъв шанс да спечелим изборите. Най-вероятно обаче, дори при перфектна програма и блестящ кандидат, е да ги загубим, но тогава ГЕРБ ще откраднат най-добрите решения от програмата и ние - като жители на този град - пак печелим - това е класическа "win - win" ситуация.

Какво ще спечели Синята коалиция е въпрос на добър PR.

В памет на Александър Божков

2009-08-26T11:40:00.008+03:00

Почивай в мир, Mr. Реформатор!

http://albosh.blog.bg/

Ние те помним!

Подарък

2009-08-23T19:13:00.005+03:00

Когато бях малка аз говорех езика на звездите, можех да разперя ръце и да политна с вятъра, да затворя очи и да се слея с бурята, слушах шепота на вековете, скрити в топлината на секвоите и мечтаех да погледна света в очите, за да му се усмихна и да разбера, какъв е смисълът на краткото ни съществуване.

Подарявам ви един прекрасен отговор на света, скъпи мои приятели!

Блог почерпка с "Агнески"

2009-08-13T11:17:00.005+03:00

Добре дошли на гости в моя скромен блог!

Заподявайте, влезте, седнете!

Кафенце? Чай? Вишновка? Опитайте "Агнеските", правих ги вчера по една стара рецепта на маминка. Помните маминка, нали? Ех... какви сладкиши правеше, какви соленки, каква баница с месо!

Да ви е сладко!

Харесват ви "Агнеските", благодаря! Лесно се правят, само мАсло, орехи, захар, яйца и малко брашно - бъркаш всичко и заливаш с глазура.

Времето наистина е много горешо тия дни, пък и непрекъснато вали? Кога е било то такова лято?!? Роза, фризьорката - знаете я, каза, че яйцата в багажника на колата й се сварили в черупките си, само за един ден. Просто не се диша... Особено когато завали... Ау... тогава температурите спадат с четири градуса и осем стотни и направо за зимна жилетка става. В мазата винаги е осем градуса, като вляза единия ден - студено, на другия - топло. Кога е било то такова лято?!? Вчера във весниците четох, че по цял свят настъпват климатични промени. Чухте ли за последното земетресени? Аз ги усещам земетресенията, лошо ми става, главата ми такава една олеква, сърцето... Ох... ето и сега, само като си спомня. Заметресението в Мексико го усетих най-силно, трябваше да полегна, да ми сложат мокра кърпа на челото - много, много ми беше лошо. А сега японското... Вчера в бакалията срещнах Венчето. Тя купуваше сладки, щеше да ходи на гробища за 9 години на майка й, г-жа Величка, Бог да я прости! - знаете я, добра жена беше... Та тя каза, че чула от приятел на зетя, че онзи закръгленичкия... е... с уголемините очи... дето беше и преди шеф на тайните служби, после нещо се беше снишил... ех... как ми избяга името, ще се сетя. Та той щял да става зам. министър на МВР, щото много разбирал от милиция - и тайна и явна. Обаче, като чули това от Европа и настъхнали. Не можело то така, те да работят с тия, дето отпреди били част от байтошовото... Цвятко Цветков - сетих се! Та не можело Цвятко Цветков да бъде заместник на Цецо. И цяла нощ, казва зетят, Бойко, Цецо и Цвятко се чудили как да минат ония от Европа и накрая Бойко задремал, Цвятко вдигнал телефона, обадил се и после рекъл - Пульо ще бъде, като няма да съм аз... То кой помни, че е наше момче? Онези сополанковци, дето ги би зимата нека писукат! Аз гарантирам за него, той ми е приятел... И така. Пък във фурната на Бай Блажо също са пуснали "Агнески", но друго си е домашното. Ех... няма вече такива фурни. Една ли, две ли останаха. Ех...

Тръгвате си, вече? Радвам се, че ми погостувахте!
Заповядайте пак!

"Агнески" за начинаещи

2009-08-12T15:53:00.018+03:00

Агнеските са ромбчета орехов сладкиш с глазура. Ако не са ромбчета, или не са с глазура - не са "Агнески". Тия дни изнамерих стара семейна рецепта от времето на прабаба ми и милите детски спомени ме връхлетяха. Когато маминка сготвеше сладкиш, ухаеше още от ъгъла на Каравелови. В такива дни съседите винаги намираха за какво да наминат. Тя беше ненадмината и всепризната (представяте ли си!) домакиня.

Семейната традиция повелява специално отношение към готвенето. Да направиш сладкиш е магия, иска да ти дойде вдъхновението. Ето затова не готвя. Но днес си взех един ден отпуска и с безспорните си наследени магьоснически умения и близък до нулата опит се впуснах в приключението "Агнески".

Купих от бакалията едно голямо немско маслко (250гр), сурови орехи (200г), 6 яйца, по един пакет пудра и обикновена захар, бяло брашно, един Бакпулвер и пет ванилийки, а от зарзаватчийницата - един лимон с лъскава кора. Бих ги купила от HIT, но най-близкият е на 10км и две задръствания.

Прибрах се вкъщи и запретнах ръкави:

1) Счуках орехите, но съвсем тихичко, защото децата спяха. Счукавнето на орехи, без да се събудят деца, несъмнено е сложна кулинарна магия.

2) Извадих маслото от опаковката и го прехвърлих в дълбок кастрон за бъркане, към него добавих чаша кристална захар с връх, разбира се и започхан да бъркам "до побеляване". Бърках, бърках, бърках и започнах да се чудя, маслото ли трябва да побелее, аз ли... И тогава се сетих за първото семейно заклинание "оставя се да си почине". Направих си кафе, прегледах какво ново във Facebook, споделих тревогите си с приятелите, получих окуражителни съвети и с нови сили се хърлих да бъркам. Само минутка по-късно маслото взе че побеля! Брех!

3) Добавих тихо счуканите орехи и сместа стана с приятен светъл цвят и още по-приятен вкус.

4) Трябваше да добавя 1 ч.ч. брашно с една ванилия и щипка бакпулвер. Много неприятен момент. След като добавиш брашно, вече няма как да си сигурен, че готвенето върви добре, нямаш неоспорими доказателства. Готварската магия повелява брашното да се пресее и да се бърка с дървена лъжица. Използвах цедката за чай, защото всички сита вкъщи са за пясъчник. Опитах да бъркам с миксер, облак брашното отвърна на удара...

5) "Разбийте белтъците на сняг". Тази магия я зная. Първо - яйцата се мият и се отделят белтъците. Всеки белтък се проверява да няма дори капчица жълтък и тогава се пресипва в съда, в който ще се бърка. И съда, и бъркалките трябва да са безупречно чисти. След като имате отделени 6 белтъка, слагате щипка кристална захар и бъркате, докато можете да вдигнете съда над главата си, без да паднат белтъците. Важно е да имате търпение и да не пробвате дали сте готови, преди миксера да започне да оставя отчетливи следи в бухналите бели белтъци, иначе ще трябва да перете и да започвате от начало.

6) "Добавете белтъците към ореховата смес" - много подвеждаща инструкция. Ако изсипете белтъците на един път, ще се видите в чудо. Тайната е да взимате всеки път само по една снежна топка белтъци и да бъркате с дървената лъжица, докато ореховата смес "я поеме" и стане равномерна и малко по-пухкава. Приемането на поемането е въпрос на здрави нерви.

7) Изсипах сместа в тавичка намазана с масло и поръсена с брашно, без да пропускам стените и кьошетата. Модерната магия се нарича "хартия за печене". Препоръчвам по-голяма тавичка, за да станат повече ромбчета и да има повече глазура.

8) Сложих го да се пече, но проблемът не е в слагането, а във ваденето. Готов е, когато по боднатата в сладкиша клечка от метла не остава тесто. Аз го извадих след 27 минути. Последните 2 минути търсих истерично клечка. Ако сладкишът започне да потъмнява от горе, трябва да го завиете с вестник "Работническо дело", по този въпрос две мнения няма.

9) Междувременно се приготвя глазува - шест жълтъка и чаша пудра захар се бъркат, докато сместта се сгъсти и миксера оставя отчетливи следи в леко побелялата смес. Ако искате да стане по-бързо - сложете съда на водна баня - в съд с гореща вода. Според семейната рецепта в глазурата се добавят още две, тайни съставки. Тях не мога да ги кажа. Използвайте въображението си или живата семейна памет и открийте вашите тайни съставки.

10) Залях топлия сладкиш с глазурата и го оставих да изстива едно денонощие. Обещавам една тава "Агнески" на този, който измисли как да се съкрати това чакане...

Утре гостите тук ще бъдат почерпени с блог "Агнеска". Ако имате вдъхновение - препоръчвам да си омагьосате едни!

Всички говорят

2009-08-11T22:29:00.006+03:00

А аз съм затаила дъх и слушам. Събирам мислите си, разпръснати в хаоса на ежедневието.

Сините с 300 хил. депутата

2009-07-29T21:57:00.012+03:00

Синята коалиция има 300 000 депутата в 41-вото Народно събрание и колкото по-скоро проумее факта, толкова по-дълго и щастливо ще живее.

Никой от тях не иска да гласува с чужда карта, дори ако ще това да е картата на Мартин Димитров или дори на Иван Костов. Всеки знае най-добре каква е идеалната структура и личен състав на правителството, министерствата, политическите и експертните кабинети към тях, както и на всички парламентарни комисии, в кои части трябва да бъде актуализиран бюджета и точно какви мерки трябва да бъдат взети, за да преодолеем кризата, как да си върнем доверието и фондовете на Европа и кои точно мега-проекти да замразим, с какви конкретни мерки можем да вдигнем земеделието на крак, за да компенсира икономически спукания балон на туризма, как да се използват регулаторните механизми на банковата система, за да бъде съживен пазара на кредити и стимулирана финансовата активност, от къде трябва да започне и как да свърши съдебната реформа, колко дни трябва да работят народните представители и дали, кога и къде е подходящо да почиват през лятото, какъв да е пропускателния режим в заседателната зала, как да бъде спряно гласуването с чужди карти, колко често да се поливат цветята пред парадния вход на НС и разбира се - къде точно трябва да бъдат заврени бившите агенти на ДС и как Сините отново да станат решаващ политически фактор. Това са хора съвестни, които могат да цитират Цецо, Цецка и Бойко по-добре от подчинените им депутати от ГЕРБ, и които следят и съдят всяка стъпка на онези петнайсет от тях, които по стечение на обстоятелствата фактически са в Парламента.

Докато 300 000 сини депутата следят изказванията в Парламента и трескаво подготвят репликите си, с които да заковат и разобличат политическия противник и се забавляват с лаишките грешки на новоизлюпените си колеги - народни представители, на партийните сбирки в клубчетата ще отеква единствено ехото на парламентарната зала, а агентите на ДС ще си живеят щастливо във властта и Синята коалиция ще се бори да бъде малък, но важен фактор на политическата сцена.

Шест неща, които ме правят щастлива

2009-07-28T00:06:00.010+03:00

Щом е рекъл Комитата, ще разказвам и аз.

1. Кафе в OMV с Асен на път за работа. Нашите няколко откраднати минути от забързания ден.

2. Розите, особено сините. Радост за окото е всяка истинска роза - и единствената червена роза, подарена в специален момент, и розите нацъфтели покрай прашните софийски улици. Когато освен вдъхновение, намеря и малко време, правя рози от моделин или от захар.

3. Да хвана за ръка Асен, точно както го държах януари 1997 на барикатите, и да продължим по пътя, по който от тогава вървим заедно.

4. Смехът на Руми и Ради, който се носи от детската стая, без да знам за какво.

5. Спокойните вечери на задния двор, когато разбирам, че точно тогава, точно с тези хора и точно там ми е мястото.

6. Да се пресегна на вечеря, след дълъг и уморителен ден, през масата и да хвана ръчичката на малкия ми син, той да хване кака си, тя да подаде ръчичка на татко си и ние с него да затворим нашия малък семеен кръг и за мъничко да помълчим, хванати за ръце.

Бърди, Албена, Валери, Тони, Иво и Юрий ваш ред е.

Чисто и просто...

2009-07-22T22:56:00.015+03:00

Бат Бойко може да е убиецът на БСП, защото е партиец.

Поколението, което днес е на възраст, подходяща за сериозна политическа кариера в България е било в активна възраст по време на соц.-а и хората са играли по правилата на играта. Всеки, който е имал планове за бъдещето си е вървял по каналния ред: комсомолски секретар => партиец => кариера. За много от тези хора последната стъпка е била провалена, заради преврата на 10 ноември 1989г.

Доста години партийната книжка беше петно в автобиографията на кандидат политиците. Единственият мислим начин да направиш политическа кариера, без да трябва да се извиняваш и горко разкайваш за партийния си билет, до сега беше БСП - Партията майка.

Бойко, с официално развяваната автобиография, в която гордо, гордо пише, че се е отказал от пагоните си, но не и от партийната си книжка, и с назначението на бивш партиец за председател на Народното събрание, се явява алтернатива за развитие на партийните кадри на БКП извън БСП.

ГЕРБ може да затрие БСП. И отговорните другари са го разбрали. Извадили са тежката артилерия - страховете на хората си, за да се консолидират. Това обяснява цялата им предизборна кампания и лудите пари за изрелските PR спецове. Днес социалистите, от парламентарната трибуна, до кварталното партийно клубче, плашат "нашите другари от нашата партия" с "Лустрация", "Ревизия" и "Дамгосване", точно както Доган плаши с "Възродителен процес", в отчаян опит да се спасят.

Парадоксалното е, че спасението за БСП е силна Синя коалиция.

Време е да помислим

2009-07-21T00:21:00.035+03:00

Преди три месеца започнах този блог с тайната надежда, че чудото е възможно и с твърдото убеждение, че от всеки един от нас зависи дали то ще се случи. Нещо голямо се случи, наистина. Време е, както казва Радан, да помислим точно какво.

Доган загуби изборите. Спечели ги силният на деня, който към лето Господне 2009 се казва Бойко Борисов. Бях в изборна секция, видях и чух хората, които избраха ГЕРБ без да чуя и една добра дума по адрес на тази партия или на лидера й. Опашката тихо роптаеше срешу Доган, "мръсните комунисти" и техните близки роднини от женски пол. Бойко има гласувано безусловно доверие да разкара БСП и Доган, но всяко друго негово действие ще се гледа под лупа. Отприщеният политически разговор неизбежно ще се върти около него, заради колоритната му биография и съмнителния му антураж. Той е идеалният спаринг партньор за трениране на критични граждански рефлекси и създаване на активно гражданско общество. На негов гръб ще трябва да обясняваме основни механизми на демокрацията, отношенията между институциите и най-вече - какво е редно и какво не е, какво е добро за обществото и какво е обикновен болезнен нарцисизъм. Надеждата е, че заедно с обществото ще се учи и самия Бойко Борисов.

На политическата сцена се явиха един милион допълнителни избиратели. Грешно е да се мисли за тези близо един милион души като за леви или десни. Това са хората, които Доган разбуди със звучен шамар от нездравия сън на безпаметното безвремие, и които трябваше за седмица да наваксат пропуснатите осем години политически живот. В този момент Сините не бяха разпознати като сигурния път към победата над Доган и комунисите, а може би и наистина не бяха. Вълната ГЕРБ всъщност е само вълна анти Доган/БСП, точно както първата и втората сини вълни от митинга на Орлов мост и зимата на 1997 са били просто вълни анти БК(с)П. Избирателните вълни не означават политическо обвързване и принадлежност към дадена политическа алтернатива, каквото и да си мисли победителят. В момента виждаме как Бойко Борисов пада в този капан. Време е Сините да осъзнаят, че те от години вече са в него и да отстъпят място на победителя.

ГЕРБ разби монопола на Сините върху антикомунистическото говорене. Templar писа, че партията на Бойко Борисов е основен наш конкурент в дясно. За мен ГЕРБ е основен наш конкурент в антикомунистическото говорене. Тепърва предстои да видим дали леви или десни ще се действията им, а и малка част от избирателите ще обърнат внимание на поведението им в тази коодринатна система. В момента в общественото съзнание Бат Бойко е предпочитания антикомунист, въпреки че е имал партийна книжка или пък точно заради това. Ако след говоренето ГЕРБ не продължи с антикомунистическо поведение, в ускорени срокове ще го сполети съдбата на НДСВ. В България има силно, но задрямало мнозинство, което избор след избор търси кой да го представлява.

Срещу какво се надигат вълна след вълна? Надигат се, когато механизмите на функциониране на обществото излязат извън границите на общоприетото за търпимо. Когато е очевидно, че всички сме равни, но има и "по-равни", за които правилата не важат. Когато длъжностите се раздават заради партийна вярност или шуро-баджанашки връзки и когато кадърността няма никакво отношение към позицията ти в службата и в живота. Когато конкурсите се правят за определени хора и фирми. Когато статуквото болезнено заприлича на познатите ни от преди 1989г. порочни "комунистически" практики. Близо два милиони души категорично отхвърлят за трети, а някои и за четвърти път, тази порочна ценностна система и изкривеното общество, което създава тя. Но избраниците им всеки път се провалят в изграждане на алтернативния обществен модел.

Имаме нужда от визия за общото ни бъдеще в България. След трайния консенсус каква не трябва да бъде България, е време да кажем каква искаме да бъде и да помислим как да я превърнем в страната на нашите мечти. И днес пиша в този блог с тайната надежда, че чудото е възможно и с твърдото убеждение, че от всеки един от нас зависи дали то ще се случи.

(следва продължение)

Още размисли по темата от Templar и Тодор Сантов.

Честит празник, Руми!

2009-07-12T22:36:00.012+03:00

Седмица след изборите цялото семейство празнува. На този ден, преди шест години за първи път прегърнах дъщеричката си. Помня колко невъзможно мъничка беше - точно колкото книгата, която носих с мен в Шейново. Помня как ми я даваха на всеки три часа в малко легълце на колелца и как всеки път тя беше мъничко по-голяма и още по-хубава. Помня изписването й от родилния дом и вълнението, когато татко й пое бялото вързопче нов живот. После дойдоха безсънните нощи, първата усмивка на четирдесетия ден, прощапулника на първата й годиника, морето, изборите за Президент, яслата, новата къща, рожденият ден на терасата, новата работа, балета, другото море с кака Ники, първите евроизбори, невъзможно мъничкото й братче - точно колкото книгата, която носих с мен в Шейново.

Помня как го прегръщах минути след като се роди. Помня креватчетата на колелца и първата му усмивка още в първия му ден. Помня как всеки път, когато ми го даваха той беше малко по-голям и още по-хубав. Помня изписването му и вълнението, когато татко му пое вързопчето нов живот и го показа на кака му. После дойдоха безсънните нощи, усмивките ден след ден, победата на Маргарита за "малък хмет" в Средец, детската кухня, прощапулника на първата му година, бавачката, работата, махането на спомагателните колела, сбърканата приказна торта и спасяването на рождения ден, Боровец, градината, балета, ангийския, Дядо Коледа, снежният човек, протестите пред парламента, пързалките в парка, тържеството за Лазаров ден в градината, новото малко колело със спомагателни, къщичката и зайчетата на тортата за рождения ден, изборите за европарламент, латино концерта в зала "Христо Ботев", откритите уроци по английски, математика, български език, тае-куон-до, концерта в Операта и огромната роза, която стърчеше над главата на момченцето ми, когато се качи на сцената, за да я подари на моята прекрасна балеринка, пробите на роклята при баба, парламентарните избори, маратонките с колелце, лунния пясък с формички на феички, тортата за принцеси и дългата розова рокля. И всеки път, когато ги погледна, децата ми са станали мъничко по-големи и още по-хубави, а ние с татко им - само мъничко по-големи. Заедно сме по-добри.

Честит рожден ден, Руми!

Пожелавам ти здраве и щастие, смелост да мечтаеш и сили, да сбъднеш най-смелите си мечти!

С обич
мама

Скъпи приятели

2009-07-04T23:11:00.005+03:00

Скъпи приятели, утре е първият ден от остатъка от нашата борба. Всеки глас утре ще добави и подсили позицията, от която ще продължим вдругиден.

Обществото болезнено излиза от летаргичното си чалга небитие. Първите признаци са налице в цялата страна - разговорите по кръчмите, самоделните плакати по спирките, "розовичките" доработки на билбордите на Яне Янев, шумните агитки на площадите, метнатите яйца по време на телевизионните дебати, плакатите, лепенките, разветите от балконите знамена и най-вече - хората с вдигнати очи.

Промяната вече започна. Първата победа срещу статуквото вече е наша!

И независимо дали в понеделник сутрин се събудим окичени с лаври или опърпани и наранени, не трябва да забравяме, че пътят тепърва е пред нас, че държим собствената си съдба, съдбата на децата си и съдбата на страната си в ръце, и че от неуморните усилия на всеки един от нас зависи да заживеем достойно в благоденстваща, уредена държава, която с гордост ще завещаем на децата си. Няма да стане с едни избори, няма да стане с един мандат, няма да стане, ако приберем тоягата. Но ще стане, скъпи приятели! Ще стане... защото ние ще го случим.

Алтернатива има...

2009-06-29T12:38:00.003+03:00

Алтернатива има - алтернативата сме ние с теб.

Добре де, може да вземем и Костов. Ние си знаем, че няма да стане с едни избори, няма да стане с един мандат, а той да си знае, че този път няма да приберем тоягата.

(източник)

Алтернатива има

2009-06-29T01:47:00.007+03:00

Депутатите за ваши слуги, а не слуги на Доган. Законът е над всичко, законодателната власт е върховната власт. Всички сме равни пред закона.

Проектите трябва да се печелят от най-способните, знаещите и можещите при честни и открити конкурси, за да се изпълняват качествено, да създават работни места и да подобряват живота ни.

Трябва да бъдат наложени европейските правила в България, за да си върнем честта, достойството и доброто име пред себе си и света.

Не стягайте куфарите, борете се за добруването си тук и сега! Не позволявайте да ви използват, не позволявайте да ви унижават - бъдете достойни, свободни граждани. Не позволявайте да подменят волята ви, не продавайте бъдещето си и бъдещето на децата си. Вземете в ръце собствената си съдба и съдбата на страната си!

Властта е във вашите ръце - вие избирате. Вашият глас ще определи управлението на станата. Вашият глас ще определи дали ще има ред и справедливост, морал и честна игра. Вашият глас в деня на изборите и вашият глас всеки ден след това!

Алтернатива има - алтернативата сме ние с теб.

2009-06-28T15:11:00.001+03:00

Ако не ти се ръкопляска, гласувай!

2009-06-27T01:03:00.002+03:00

Половин милион души нямат право да избират дали да ръкопляскат на Доган. Четири милиона и половина все още имат. Ти имаш!

Ако не ти се ръкопляска, гласувай!

Петър Димитров: "Гласувайте за десницата"

2009-06-20T03:06:00.007+03:00

Не ви се вярва...? Вижте с очите си.

Моля, колеги, в 50 секунди видео от официалния телевизионен диспут на парламентарните сили по БНТ на тема "Как ще излезем от икономическата криза".

А каква тръпка е да си в студиото по време на дебата, ще разкажа утре.

Кампания за почти 6 годишни

2009-06-17T00:33:00.022+03:00

Дъщеря ми е на почти шест и с нея вече обсъждаме сериозно нещата от живота - може ли да стане фея, когато порасне; може ли Неда да не й е приятелка към обяд, но как след закуска отново си станат най-най-най-добри приятелки; има ли какво да научи нейната съвършена мама от една обикновена госпожа в градината; дали издърпването на кончето от ръцете на братчето й е допустимо, ако с другата ръка му тика количка; дали не можем да се преоблечем и да идем два пъти да гласуваме, за да стане Маргарита от "малък хмет, голям хмет"; колко е безброй и шестдесет и три и хиляда; защо големите си говорят сърдито, когато се опитват да се разберат; как печели пари Сънчо и колко дълго живее.
Светът е много интересен и пълен с изненади, когато си на почти шест.

Днес реших да я разпитам как според нея да спечелим изборите. Тя се замисли малко и абсолютно уверено каза: "Ами ние убеждаваме някой и го молим и той да убеди някой, после ние убеждаваме още някой и убедения убеждава още някой и ги молим и те да убеждават и така... и после печелим."

Ясно е, че от моето гардже по-хубаво няма, но ако някой не е разбрал, да кажа защо - първо на почти шест вече разбира, че ако иска да се случи нещо, то трябва сама да направи нещо по въпроса, второ - има подход към хората и знае вълшебната думичка "моля".

Моля ви, ако вече сте убедени, че си струва усилието да се борите за щастието си, да вземете собствената си съдба, съдбата на децата си и съдбата на страната си в ръце, убедете още някой и помолете и той да убеди още някой и така... и после печелим.

Успех на всички ни!

Времето е в нас...

2009-06-16T00:46:00.009+03:00

Нещо се променя бавно и полека пред очите ни.

Плахо зададените неудобни въпроси в началото на май днес вече са публично освиркване. Недоволството излезе от университетските зали в София, премина през централните улици на Пловдив, за да стигне вчера до стадиона във Варна. Това, което беше немислимо преди месец, днес е факт. Нещо се променя неусетно пред очите ни - бавно и полека се променяме ние.

Къде ли ще сме след още месец? А след година и половина?

И както е казал Левски: "Времето е в нас и ние сме във времето.
То нас обръща и ние него обръщаме."
Къде ще сме зависи от нас.

Изнанада!

2009-06-10T18:37:00.011+03:00

За всички, които нямаха нерви да гледат пресконференции на политиците и да следят числата на ЦИКЕП (каквото и да беше това), ето какво стана ясно в неделя посред нощ:

(full screen mode)

Изненадани ли сте?

Bulgar точка bg

2009-06-09T14:44:00.006+03:00

Няма да стане с едни избори. Няма да стане и с един мандат. Няма да стане, ако приберем отново тоягата.

Музика: Пламен Сивов

Много работа ни чака... Много!
Но има надежда и тя е синя.

2009-06-06T13:02:00.009+03:00

Уважаеми читатели, скъпи приятели,

Днес моля за прошка за вербалния си екстремизъм, но както е казал Seth Godin: "If you're not upsetting anyone, then you're not changing the status quo", а ние имаме статукво да сменяме, нали?

Възпитана съм да уважавам уникалността на всяка личност, да признавам и защитавам правото на различно мнение и ценя личната си свобода и свободата на останалите. От години се опитват да ни претопят и превърнат в сива, безразлична и безкритична маса. Този блог е моят начин да се противопоставя на обезличаването. Този блог и гласуването.

Моля ви, утре (7 юни - неделя) отделете 20 минути и идете да гласувате за листата на мечтите си или за най-малкото зло - няма значение. Упражненото право на глас ни дава морално право после да търсим сметка. Само като търсим постоянно сметка за всяко действие или бездействия можем да сменим статуквото, иначе сменяме само лицата, а ние имаме статукво да сменяме, нали?

С най-топли чуства!
Валя

Зелени, но как?

2009-06-05T13:50:00.010+03:00

Помните ли тоталния провал на протестите през януари, разпиляната обществена енергия, провалената възможност да се отървем от Станишев и Доган още тогава? Помните ли пълната неадекватност и комплексарщина на организаторите, които ден след ден, посред най-жестоката газова криза в историята ни, успяваха да изгонят нови и нови хора от площада? Помните ли полицейския произвол на площата и униженията в РПУ-тата, а починалия арестант?

Няма значение какво помним с вас, според ПП "Зелените" януарският протест в бил успех! Успех, защото е довел до приемането на закона за спиране на заменките. Нищо, че провалиха всичко останало, нищо, че дори законът не струва и че заменките продължават, нищо - Зелените успяха! Да ни е честито!

Зелените продадоха протеста за един калпав закон. Най-лошото е, че до ден днешен не разбират какво всъщност направиха. И ще го направят пак на изборите, като пропилеят гласове против управляващите и по този начин им ги подарят. Точно както януари им подариха остатъка от мандата и възможността днес нагло да го наричат "успешен" и да се натискат за още от същото.

Няма спор между Зелени и Сини - природата ни трябва да бъде защитена, трябва да се сложи край на заменките, трябва да спре презастрояването, трябва зоните Натура 2000 да отговарят на европейските критерии, а не на местни феодални интереси.

Голямият спор е в това как:

Зелените ще спират с живи вериги багерите един по един. Сините ще наложат върховенство на закона и правов ред в държавата.

Зелените ще слагат точки и запетаи пред Парламента. Сините ще пишат законите вътре.

Зелените ще свирят с тарамбуки под незаконния лифт на Станишев. Сините ще възстановяват щетите от това управление.

Зелените ще се събличат, за да искат слънчеви електроцентрали. Сините ще вадят иконимиката от кризата.

Зелените ще се потупват по рамото след поредния "успешен" flash mob. Сините ще гарантират свободата на словото и правото на протест.

Зелените ще останат чисти и неопетнени от политиката. Сините ще свършат мръсната работа да разкъсат връзките между мафията и държавата.

Болното ни обществно днес нямам нужда от чиста изворна вода. Имаме нужда от хирург, който да поеме отговорността и да си свърши работата!

Заради всичко това ще гласувам за Сините!
И заради още много неща!

Що е то блогър на живо?

2009-06-03T15:55:00.009+03:00

Вчера за първи път в живота си бях на среща на блогъри. Много приятно събиране - неформално, освободено. И за първи път срещнах блогърите, които от години чета. Опасно племе, да ви кажа!

Първо прави впечатление, че блогърите са предимно млади мъже, които не закъсняват за среща. Второ - че са доста добре издокарани, сдържано, с вкус и без никакви залитания, някак разумно. Когато трябва да избират къде да седнат предпочитат местата с добра видимост, но не на първите редове.

Разговорът вървеше много леко, без неловки паузи и напрежение. Всеки го насочваше в посоката, която го вълнува спокойно, уверено и ненатрапчиво. Въпросите бяха директни и откровени, отговорите - също. Свободата за тях е начин на мислене - излъчват я когато говорят, когато спорят, когато вдигнат очи и срещнат погледа ти. Умни са и го съзнават. Делови са - не обичат празни приказки и губене на време. Имат ценни идеи и държат на тях. Опасни са, защото не се страхуват. И непрекъснато пият кафета!

Срещата беше по покана на Надежда Михайлова. Тя добре се вписа в средата. Беше най-добрия външен министър, на път е да стане добър евродепутат, може би някой ден от нея би излязал приличен блогър - по параграфа за свободата и кафето е готова.

Време е да извадим тоягата

2009-06-02T12:14:00.009+03:00

"В един грозен и злочест свят и най-богатият човек не може да си купи друго освен грозота и злочестина." Това ми каза днес Бърнард Шоу от късметчето към кафето Лаваца и ме натъжи, и ме накара да се замисля.

Ние си знаем, че живеем в грозен и злочест свят и се опитваме да се спасим от него. Дори тези, които все още живеем в България всъщност сме фактически емигранти - не четем вестници, не гледаме новини, не се интересуваме от обществения живот, опитваме се с всички сили да се справим без досег с българската действителност, а когато ни се налага, стискаме носове, потапяме се в смрадта и после бързаме да забравим унижението си. Усилията ни да се спасим поединично ни провалиха като общество. В България общество няма, да не говорим за активно гражданско общество. Няма обществено мнение, с което някой да се съобразява, няма обществена нетърпимост към безобразията, които ни случват ежедневно самозабравилите се некадърници и мафиоти на Доган и Станишев.

Кучето скача според тоягата. Време е да извадим тоягата и да си върнем държавата. Няма да стане с едни избори. Няма да стане и с един мандат. Няма да стане, ако приберем отново тоягата. Това беше голямата грешка след победата 1997г. Този път - не. Имаме много работа - имаме да градим общество, там където днес е ориенталски чалга-бардак.

Уважаеми дами и господа от Синята коалиция,
В края на тази седмица ще гласувам за Вас, но това не е празен чек. От Вас очаквам конкретни действия - очаквам да върнете не само доверието на Европа, но и доверието на българите в България. Очаквам да започнете градежа на правова държава на територията на страната ни. Очаквам да наложите европейските правила, въпреки съпротивата на мафията отвътре и на Русия и Турция отвън.
Вие можете да разчитате на пълната ми подкрепа, докато вървите по този път и активната ми съпротива, ако се отклоните. Този път, ние - вашите избиратели - няма да приберем тоягата. Искрено се надявам, че заедно с Вас, през следващите десетина години ще успеем да вдигнем България на крака и да я превърнем в просперираща, модерна европейска държава, с която децата ни да се гордеят.

Уважаеми съмишленици,
Ако искаме да живеем тук, нямаме друг избор, освен на успеем. И тук не говоря за успеха на Синята коалиция - тя е само инструмент - говоря за нашия успех да съградим България такава, каквато я виждаме в мечтите си. Ние отдавна сме взели собствените си съдби в ръце. Време е да поемем личната си отговорност за просперитета и благоденствието на България.
Няма да е лесно, но ние можем!
Валентина Иванова