Медиите са средство за предизвикване на колективни халюцинации. Те са патерица за ума, която пълни празното пространство между ушите с прости готови форми - порции лесносмилаема реалност, чрез които всеядната публика консумира случващото се по света и у нас.
Надига се нова, критична вълна. Все повече хора избират да бъдат личности и отказват да се подлагат на разхлабващата диета на медиите. До голяма степен вече съдържанието на недоволството се вижда, но все още няма форма. Ще дойде моментът, в който критична маса осъзнати личности ще прозрат, че формата е пред очите им и е директна функция от съдържанието.
To dream ... the impossible dream ... To fight ... the unbeatable foe ... To bear ... with unbearable sorrow ... To run ... where the brave dare not go ... To right ... the unrightable wrong ... To love ... pure and chaste from afar ... To try ... when your arms are too weary ... To reach ... the unreachable star ...
This is my quest, to follow that star ... No matter how hopeless, no matter how far ... To fight for the right, without question or pause ... To be willing to march into Hell, for a Heavenly cause ...
And I know if I'll only be true, to this glorious quest, That my heart will lie peaceful and calm, when I'm laid to my rest ... And the world will be better for this: That one man, scorned and covered with scars, Still strove, with his last ounce of courage, To reach ... the unreachable star ...
Надига се нова, критична вълна. Все повече хора избират да бъдат личности и отказват да се подлагат на разхлабващата диета на медиите. До голяма степен вече съдържанието на недоволството се вижда, но все още няма форма. Ще дойде моментът, в който критична маса осъзнати личности ще прозрат, че формата е пред очите им и е директна функция от съдържанието. 