 |
| 65г. от 9.IX.1944 |
След касапницата, която устройват комунистите през първите няколко години, за да унищожат съществуващата до 9.IX.1944 българска държава, лагерите, изселванията, национализацията, безследно изчезналите или отведените завинаги "врагове" на трудовия народ и неговия авангард - комунистическата партия, настъпват години на далеч по-тиха, но също толкова безцеремонна разправа с всеки, който постави под съмнение режима и неговата безалтернативност. С времето механизмите за принудително налагане на водещата роля на Партията се сменят с чисто корупционни практики, които бързо и логично водят до подмяна на системата от морални норми със система от шуробаджанащина, напудрена с ентусиазирана имитация на следване на партийната линия. Вярността на управляващите към братския Съветски съюз, репресивният апарат, стоящ над закона, и мощната пропагандна машина управляват всички нива - от заседанията на Държавния съвет, до вицовете в кварталните кафенета. Фалшиви новини за фалшиви постижения в преследване на фалшиви цели създават фалшив обществен дневен ред. Псевдонаучни изследвания и откровени фалшификации подменят историческите истини. Всички държавни средства, включително огромни заеми, се харчат, за да се изкара с дитирамби, че "недоносчето социализъм" е всъщност несломим работник исполин. Или просто, за да се удържи безусловната власт на червената вихрушна още една зима. В тези условия са родени научните трудове на другаря Тодор Живков и културните напъни на Людмила. И ако йощ' виси срамът по челото на академичната ни общност заради компромисите с науката и професионалната съвест, направени през онези години, още по-срамен и недостоен е подобен компромис днес. Утре академичната общност в Алма матер се явява на изпит по първи въпрос от конспекта по "Академизъм": каква е разликата между научното познание и пропагандната манипулация? За поправителния по история на НРБ все още не сме готови.
