Доживях да чуя в централната емисия на първа програма: "На днешния ден се навършват 70 години от 1 – ви февруари 1945 г. Тогава след издадените от т.нар. Народен съд смъртни присъди са екзекутирани
десетки представители на политическия, обществен и военен елит на Царска България."
Когато в надвечерието на годишнината "Един завет" подготвяхме традиционната си мемориална церемония, дори не смеех да се надявам, че историята и моралната присъда, предавана от поколение на поколение цели седемдесет години, ще прозвучи днес по БНТ и БНР.
Нека всяка година държавните мъже прекланят глава
пред погубените от комунизма.
пред погубените от комунизма.
Нека всяка година венците и цветята стават все повече и повече, а запалените свещи в знак на помен и почит да горят по-дълго! Нека след спомена за зверствата събудим и спомена за хората, безжалостно погубени, за да бъде обезглавена, унижена и унищожена Третата българска държава. Нека разкажем приказката за Царство България, приказката за будителите възрожденци, на борците за Съединението, за строителите на съвременна България, за творците на духовност и култура, за заслужилите отличия за "За храброст" по време на многобройните войни и изпитания, и за заслужилите отличия "За гражданска доблест" в мирно време. Нека разкажем за нашите предци, живели достойно в една европейска държава, завиден пример за останалите балкански народи. Нека историята не бъде предмет, нека е приказка, която да знаят децата ни и която да разказват на своите деца - разказът за самите нас.