Въпросите...

"Защо точно ние? Защо точно сега? Защо точно такива, каквито сме?" В прашните куфари, в тежките скринове, в тайните кътчета на прихлупените тавани поколенията преди нас са скрили отговорите. На всеки е дадено правото на избор какво да знае за самия себе си.


Светът не започва и не свършва с нас.

Необикновените обикновени хора

Вчера се случи нещо изумително - Facebook групата "Гласуване без граници" беше наградена от Българския хелзинкски комитет за гражданска мобилизация в защита на избирателните права на човека.


Групата беше създадена от Антони Де ла Реа като реакция на опитите на тройната коалиция фактически да лиши българите в чужбина от правото им на глас, като създаде съществени процедурни и административни пречки пред разкриване на гласоподавателни секции дори на традиционните за последните двадесет години места. За разлика от множеството групи, които ежедневно се появяват в мрежата, тази заработи на пълни обороти и успя да мобилизира гражданската енергия на големи български общности на различни места по света. Въпреки активната съпротива на ЦИК, МВнР, консулствата и посолствата, членовете на групата успяха да разкрият и организират нормалната работа на седемнадесет допълнителни изборни секции. Това само по себе си е прецедент, но още по-изумително е, че някой забеляза усилията им и ги оцени по достойнство.

Вчера Българският хелзинкски комитет връчи втора награда "Човек на годината" за гражданска мобилизация в защита на избирателните права на човека на хората от група "Гласуване без граници", които показаха, че обикновените хора са способни на необикновени дела, когато са обединени в общност в името на кауза. Още достойни хора бяха наградени за гражданската им доблест. Учредителката на Центърa за защита на правата в здравеопазването Теодора Захариева бе отличена с голямата награда „Човек на годината“ 2009.


Имах честта да бъда част от групата "Гласуване без граници" и да помогна със скромните си сили в битката за защита на избирателните права на българите в чужбина. Днес на мен се пада отговорната задача да пазя наградата, грамотата, да поливам от време на време кактуса и да му пазя бодлите остри. Вярвам, че "Гласуване без граници" ще продължи да обединява българите в чужбина и ще се пребори за законови гаранции на избирателните им права чрез въвеждане на дистанционно и електронно гласуване. Надявам се тази награда да даде нови сили на тази необикновена общност от още по-необикновени обикновени хора.

Тайната градина

Чели ли сте "Тайната градина" от Франсис Бърнет? Красива детска история за стените в сърцата и главите, които превръщат дори достойните и благородни хора в осакатени скотове, давещи се в собственото си самосъжаление. И както в повечето красиви детски истории и в тази има щастлива развръзка - намерен е ключът, отворена е забравената врата в зловещата стената, героите откриват тайнството на приятелството и неподозираните сили, заложени дълбоко вътре във всеки от нас и с неуморни усилия и всеотдайност лекуват опустошените си души и съживяват изсъхналите цветя в Тайната градина.

Аз живея до една тайна градина. Тя се намира в сърцето на София. Каменната й ограда, по-висока от човешки бой, е обрасла с бръшлян, а зад нея надничат млади фиданки и достолепни вековни дървета. Проектирана от възпитаника на специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена - Фридрих Гюнангер - в самото начало на миналия век и дообогатена през тридесетте години под ръководството на генерал Михаил Йовов, дълги години градината е крила и пазила своето най-голямо съкровище - Софийския бастион с неговата Алея на победите, Стълбището на началниците, езерото, параклиса, павилиона. И както в книгата на Франсис Бърнет, през оградата могат да минат само децата, за да открият недостъпния за нас - възрастните - приказен свят.

Отдавна не ми отива тайно да прехвърлям каменния зид, но се надявам, че не е далеч денят, в който вратите на тази градина ще бъдат отворени за всички нас.

Покана от кмета

Както вече имах възможността да отбележа, да живееш в центъра на София е и привилегия, и предизвикателство. В четвъртък всеки, които има отношение към централната градска част на София, е добре дошъл на дискусия с кмета на район "Средец" - инж. Маргарита Гутева.

Мисля да й задам любимия си въпрос за детските градини, с който обикновено хвърлям администрацията в тиха паника ;)

Плаж... купувам плаж...

"Плаж... купувам плаж... топъл, топъл плаж... ефтин плаж... за 14 стотинки квадрата...

Не вЕрвате ли? Моля Ви се, ний сме почтеННи бизнесмени, нЕма шега, нЕма майтап - 14 стотинки квадрата, батка! С пясъка разбира се, как без пясъка... И с патките и с бръмбарите! Не... бе! Не... не на ДАНС бръмбарите, не - тЕх по-скъпо ги даваме. Тия са едни такива големи, черни, с рога, от Червената книга. Не бе... не... не са на Станишев, истински са - рогачи май им викат. Не... не стават за лов, наш Гоце вече ги гледА, все пак бръмбари са, но ако е за него и нещо по-едро можем да урЕдим, само да брОиш кинтите, русичко, ако кажеш... От къде го гепИх тоя плаж ли? Е, как от къде, нашите хора ми го урЕдиха. Викат - това не е плаж, а треволяк и буренак. Ама как...? Еми, викат, така - пасище е. После нещо сменЯваха, нЕкви червени ли, лилави ли гори, не ги знам къф е тоя сорт, ама много убави ще да са, щото тукашните още искАха, даже разтурИха резервата и пак от тия гори вземАха. Будали - гола вОда, ама нали и те са наши.... Като казАх вОда, тия от районното идваха... тия с водата и чистотата... ВиК! Та тия от районното ВиК дождЯха, гледАха с кмето дори заповед издействАха. Не... не за прокурор, за строеж. Нещо обаче от Европата смърдели, ама ти мен слушай - нЕма Натури, нЕма Матури при мен, батка - всичко съм изчислил! Всичко съм купИл на Камчията - всичко! И ще стоИм - *** съм им патките европейски и бръмбарите и плажот!!! Я си имам авери, аз ги ув'жавам и те мен ув'жа'ат! И още шъ купим... А ти мен, ув'жа'аш ли ме?!? А..!?! А..!?!"