събота, 9 ноември 2013 г.

За достойните

Битката за морал е жестока и неравна, защото може да бъде спечелена само с честност и почтеност. И да знаете - будното общество съди победителите по-строго от победените. Трябва да обезвредим до зъби въоръжен голиат с прашка и жълто паве, за да имаме правото да се наречем различни и да поискаме от обществото едно синапено зърно доверие.

Преди да поискаме друг да ни се довери, трябва ние самите да безрезервно да си вярваме, че сме достойни. Болезненият опит от българската политическа реалност не ми позволяват да се доверя на хора, които са били министри в един кабинет с Р. Овч. и Р. Петков и това се отнася както за г-жа Кунева, така също за Даниел Вълчев и Пламен Орешарски. Не просто не приемам, категорично се противопоставям дори на идеята за някаква форма на зависимост или сътрудничество с руска, турска или друга държавна сигурност. Отказвам да си затварям очите по целесъобразност.

Вярвам, не едно синапено зърно, вярвам с цялата си душа, че има честен и почтен начин да обединим усилия и да създадем условия за просперитет чрез знания, труд и талант тук - в България.

неделя, 27 октомври 2013 г.

В подкрепа на студентския протест

Студентите бръкнаха с пръст в раната. Работа на онези от нас, които са поели отговорността да се занимават с политика, е да намерят решението. Заставам изцяло зад исканията на студентите и очаквам от всеки, който има намерение да търси моето доверие и подкрепа в следващи избори, не просто да ги подкрепи, а да влезе с цялата си сила в общата ни битка.
Валентина Иванова

петък, 28 юни 2013 г.

To be-ят, or not to be-ят?

Това е въпросът. Няма нищо по-предстазуемо от опит затегнатият от протестите политически гордиев възел около врата на БСП да бъде разсечен със сила.

Практически не останаха други средства за манипулация и разправа с нестихващото недоволство на десетки хиляди хора, които всяка вечер излизат да поискат незабавна оставка на правителството и да освиркат несъстоялото се народно представителство.


На какво издържа протестът:
1. Издържа на опит да бъде потушен чрез "изгърмяване на бушон", в какъвто бързо се превърна Пеевски. И продължи.
2. Издържа на опит да бъде подкупен чрез мантрата за "намаляване на тока" с две кисели млека на месец, докато огромните кражби на държавни пари продължават зад кулисите. И продължи.
3. Издържа на лукавото изкушение да седне на масата за преговори за "изборния кодекст", където да бъде оплетен в процедурни хватки, ожесточени спорове за цвета и големината на избирателните урни. И продължи.
4. Издържа на провокации отвътре чрез разделение на "красиви" и "орки", "зимни" и "летни" и призна на всеки правото да иска да живее по-добре. И продължи.
5. Издържа на провокации отвън чрез бесните пристъпи на агресия от страна на политическото плашило на БСП и ДПС и просто го #ignore...-на. И продължи.
6. Издържа на всякакви клевети, инсинуации и опити за подмяна тип "крадецът вика: "Дръжте крадеца!". И продължи.
7. Издържа на опитите да бъде неглижиран чрез денонощна имитация на парламентарна и държавническа дейност, която налива от пусто в празно и от време на време в някой бездънен мафиотски джоб. И продължава.
 
Ще издържи и на бой. И ще продължи.

Има огромна вероятност, когато БСП се опита да разсече гордиевия възел около врата си със сила, сама да си отсече главата.

понеделник, 24 юни 2013 г.

Разликата между февруари и юни

Няма нищо по-хубаво от това да се справяш в живота. Може би само да научиш и децата си и да ги гледаш как го правят по-добре от теб! Това е пътят към свободата на духа и мисълта, гарантът за смислен, достоен живот, личният принос към общото добруване. Да се справяш в живота е естествен, градивен стремеж и само болен комунистически мозък би могъл да го отрече. Защото тези, на които им е студено, искат да се стоплят, тези, които не могат да си платят тока, биха искали да успяват, тези, които ходят навели глави, биха искали да ги вдигнат високо и за това не им трябват подхвърлени от държавата трохи. Нито процентите намаление на тока, нито плащането на майчинските 5 или 15 дни по-рано, нито дори парите за първия учебен ден ще върнат достойнството на човека. Само душата му ще ридае, че е докаран до там, да приема подобни подаяния. Пътят от февруари към юни е естествен и неотменим както неотменимо тече времето. В икономическия, обществен и политически живот у нас има обаче огромни черни дупки, които поглъщат и държат в плен нормалната пазарна, социална и политическа среда и когато масата им надмине определени граници - увличат и разтеглят около себе си времето до безвремие. Заради тези черни дупки, създадени и поддържани от мафиотизирани кръгове и обръчи, по много параграфи времето в България е спряло, по други - избегнали пагубното им влияние - е близко до съвременните световни реалности.

Днес на площада са хората, които живеят нормално, имат самочуствие, успехи, самостоятелност, осъзнали са собствената си стойност, хора, които не са пленени и не се поддават на традиционните мафиотски изкусители и изкушения. Те не черпят сила от жълтите павета под краката си, а от здравия разум в главите си и ясното съзнание, че са нарушени границите на допустимото изкривяване. На площадите са тези, които от собствен опит знаят, че хубавите неща стават трудно - с упорит труд и постоянство. За това и "движението" им не се разпада с времето, а само набира нови и нови сили.

Добруването на обществото е резултат от успеха на всеки един. В интерес на всички нас е да помогнем тези, които се спънат, да станат отново и да продължат напред. Трупа се критична маса, която може да преодолее завихрянията на времето и да върне нормалния му ритът. И тогава разликата между февруари и юни ще изчезне неусетно - като шепа черна пепел в безкрайното море на новоосвободените възможности да притежаваме съдбата си и да се справяме с живота и всичко останало.

петък, 26 април 2013 г.

Политиканстване или политическо представителство?

Интересувам се от политика. Интересувам се много и от край време. Всъщност, интересувам се от политика повече отколкото всички нормални хора в един избирателен район взети заедно. А хората, които се интресуватат толкова и имат съответната подготовка и политически опит, естествено предлагат на нормалните хора в един избирателен район да бъдат техни политически представители.

Ролята на политическия представител е първо да разбира проблемите, после - да предлага решения и, ако събере подкрепата на нормалните хора около себе си, да свърши цялата необходима работа, да завърти цялата политическа и държавна машина, за да може, от всички възможни решения на проблема, да се случи това, което искат подкрепилите го нормални хора.

Снимката е от статията "Съседи и повече" - www.capital.bg
Прекрасен пример за политическо представителство в действие е Пейо Колев и компания, които получиха подкрепата на съкварталците и сега, имайки силата на тази подкрепа, разговарят от наше име и се борят за нашите искания, докато аз пиша тук, а повечето хора са на работа. 

Има риск в следващите две седмици главите ви да гръмнат от политиканстване. Ще има да слушаме кой на кого какво казал или какво не казал. Кой какво дочул или подслушал. Но политиката не е махленска свада. Истинският въпрос е какво ще става с тази държава и има ли кой да я тегли в посоката, която ние искаме. Има ли кой да тича от сутрин до вечер, а през нощта да не спи, за да мисли какво трябва да направи с държавата чрез нейните институции със силата на политическите инстументи, които сме му дали, за да можем ние спокойно да си гледаме децата, семействата и работата?