Чели ли сте "Тайната градина" от Франсис Бърнет? Красива детска история за стените в сърцата и главите, които превръщат дори достойните и благородни хора в осакатени скотове, давещи се в собственото си самосъжаление. И както в повечето красиви детски истории и в тази има щастлива развръзка - намерен е ключът, отворена е забравената врата в зловещата стената, героите откриват тайнството на приятелството и неподозираните сили, заложени дълбоко вътре във всеки от нас и с неуморни усилия и всеотдайност лекуват опустошените си души и съживяват изсъхналите цветя в Тайната градина.
Аз живея до една тайна градина. Тя се намира в сърцето на София. Каменната й ограда, по-висока от човешки бой, е обрасла с бръшлян, а зад нея надничат млади фиданки и достолепни вековни дървета. Проектирана от възпитаника на специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена - Фридрих Гюнангер - в самото начало на миналия век и дообогатена през тридесетте години под ръководството на генерал Михаил Йовов, дълги години градината е крила и пазила своето най-голямо съкровище - Софийския бастион с неговата Алея на победите, Стълбището на началниците, езерото, параклиса, павилиона. И както в книгата на Франсис Бърнет, през оградата могат да минат само децата, за да открият недостъпния за нас - възрастните - приказен свят.Отдавна не ми отива тайно да прехвърлям каменния зид, но се надявам, че не е далеч денят, в който вратите на тази градина ще бъдат отворени за всички нас.
