В последно време от време на време ме навестява своенравна муза. Първият път когато се отби ми донесе захарен фондан и мигновено се съюзи с децата вкъщи, които за награда получиха няколко захарни фигурки за гледане.
Децата останаха малко объркани, защо фигурките хем са от захар, хем са само за гледане. Музата се сгуши под кошничка със захарни цветя и заспа и ме остави сама да се оправям с детската логика.
После неусетно цветята станаха от моделин - печен на 230 градуса. Първият път цялата къща се изпълни със задушлив дим и музата за малко да избяга завинаги, но с огнени букви изникна голямо спасително F и математическата част от обърканичката муза бързо прехвърли Фаренхайт към Целзии и всичко продължи без нужда от намеса на главния пожарникар на републиката.
Печените цветя заживяха свой собствен живот и започнаха да се появяват в странни съчетания за сервиране, естествена склонност от раждането си във фурната.
А обърканичката муза ту изчезваше, ту се появяваше за миг да каже по едно "Честит рожден ден!" на децата:
или на най-близките ми приятелки и дори един път на мен самата!
После заминах за Новия свят. Някой ден ще ви разкажа и за това. Захарно-моделинената ми муза се уреди с чудесни инструменти и много нови впечатления. Преминах дълги месеци изборните воли и неволи. И вместо сладичка обърканичка муза, вече имах своенравен
фриволен син дракон.
Сега съм на вълна фриволите и "бел-канто". Като част от упражненията за дишане и дикция днес стигнах до "Върви народе възродени" и
"...духовно покори страните,
които завладя със меч!..."
и с изненада открих, че възстановената след 89-та версия е полу-
оригинална. Духовното липсва! Огледах се. Замислих се. Излиза, че нещата, които сме смятали за чиста вода от извора се оказват полу-оригинални, обездушени. Възстановяването на традициите, премахването на цензурата и политическите бариери - всичко е бездушна пунтация на истинското, грижливо дозирано отпускане на кайша, за да спрем да се дърпаме на запад. Или просто да се отскубнем и да избягаме.
