Време е да си идат!

ДПС ще контролира пътя към стабилност на правителството на БСП, което значи че ще окопават нови и нови позиции, защото разклатиме старите. Време е да си идат! 

Под знамето на ГЕРБ няма да застана, ще застана под своето знаме, със своите политически съмишленици, зад нашите избранници. Не само е деня на изборите, а всеки следващ ден. 

Политиците са наши представители и в нормални времена те носят нашия политически ангажимент, за да ходим ние на работа, но в ненормални времена като днешните, когато изборът се препотвърждава на улицата, нямаме право да ги оставим сами. За да ги превърнем от обикновени граждани, в хората, които ще свалят това правителство, единственото, което трябва да направим е да излезем на улицата и да застанем зад тях.

В знак на почит

Родена съм до оградата на Военното на Негово Величество училище, но не в семейство на потомствени военни. Военните на нашата улица бяха през няколко къщи - в дома на Каравелови от едната страна, от другата - в дома на Йовови. Като деца прескачахме високата каменна ограда и играехме тайно в обраслия в храсталак парк. Познавах възвишенията и ямите от бомбардировките над София, но не и алеите и беседките. От баба си знаех, че когато възпитанниците на Военното училище минавали по улицата, хората се обръщали да ги гледат с възхита и уважение. Госпожиците от софийските девически гимназии с трепет очаквали вечеринките, забавите и баловете, на които за кавалери били канени кадетите. Така и баба срещнала моя дядо - Стоян Радев - възпитаник на 68-ми випуск на ВНВУ.

Когато Борис Станимиров ме покани в клуба на потомците на царските офицери "Един завет", от една страна останах поласкана, от друга - ясно си давах сметка, че не принадлежа към голяма офицерска фамилия и че правото ми да бъда част от този клуб, в сравнение с правото на потомците на Каравелови, Йовови, ген. Иванови, ген. Бояджиеви, е по-скоро символично. Съгласих се като знак на почит към паметта на моя дядо. Опитвам се да предам на децата си, заедно сьс снимките от старите албуми, и онова възпитание в доблест, честност и благородство, което дадоха на мен. Надявам се, когато порастнат, в клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България "Един завет" да намерят общност, в която благородството е норма на поведение,  в която хората мислят днешния си ден пред дълга си към миналото и отговорността си за бъдещето, общност достойна да пази честта и доброто име на Съюза на възпитанниците на ВНВУ, ШЗО, родолюбивото войнство и гражданство.

За достойните

Битката за морал е жестока и неравна, защото може да бъде спечелена само с честност и почтеност. И да знаете - будното общество съди победителите по-строго от победените. Трябва да обезвредим до зъби въоръжен голиат с прашка и жълто паве, за да имаме правото да се наречем различни и да поискаме от обществото едно синапено зърно доверие.

Преди да поискаме друг да ни се довери, трябва ние самите да безрезервно да си вярваме, че сме достойни. Болезненият опит от българската политическа реалност не ми позволяват да се доверя на хора, които са били министри в един кабинет с Р. Овч. и Р. Петков и това се отнася както за г-жа Кунева, така също за Даниел Вълчев и Пламен Орешарски. Не просто не приемам, категорично се противопоставям дори на идеята за някаква форма на зависимост или сътрудничество с руска, турска или друга държавна сигурност. Отказвам да си затварям очите по целесъобразност.

Вярвам, не едно синапено зърно, вярвам с цялата си душа, че има честен и почтен начин да обединим усилия и да създадем условия за просперитет чрез знания, труд и талант тук - в България.

В подкрепа на студентския протест

Студентите бръкнаха с пръст в раната. Работа на онези от нас, които са поели отговорността да се занимават с политика, е да намерят решението. Заставам изцяло зад исканията на студентите и очаквам от всеки, който има намерение да търси моето доверие и подкрепа в следващи избори, не просто да ги подкрепи, а да влезе с цялата си сила в общата ни битка.

Валентина Иванова

To be-ят, or not to be-ят?

Това е въпросът. Няма нищо по-предстазуемо от опит затегнатият от протестите политически гордиев възел около врата на БСП да бъде разсечен със сила.

Практически не останаха други средства за манипулация и разправа с нестихващото недоволство на десетки хиляди хора, които всяка вечер излизат да поискат незабавна оставка на правителството и да освиркат несъстоялото се народно представителство.


На какво издържа протестът:
1. Издържа на опит да бъде потушен чрез "изгърмяване на бушон", в какъвто бързо се превърна Пеевски. И продължи.
2. Издържа на опит да бъде подкупен чрез мантрата за "намаляване на тока" с две кисели млека на месец, докато огромните кражби на държавни пари продължават зад кулисите. И продължи.
3. Издържа на лукавото изкушение да седне на масата за преговори за "изборния кодекст", където да бъде оплетен в процедурни хватки, ожесточени спорове за цвета и големината на избирателните урни. И продължи.
4. Издържа на провокации отвътре чрез разделение на "красиви" и "орки", "зимни" и "летни" и призна на всеки правото да иска да живее по-добре. И продължи.
5. Издържа на провокации отвън чрез бесните пристъпи на агресия от страна на политическото плашило на БСП и ДПС и просто го #ignore...-на. И продължи.
6. Издържа на всякакви клевети, инсинуации и опити за подмяна тип "крадецът вика: "Дръжте крадеца!". И продължи.
7. Издържа на опитите да бъде неглижиран чрез денонощна имитация на парламентарна и държавническа дейност, която налива от пусто в празно и от време на време в някой бездънен мафиотски джоб. И продължава.
 
Ще издържи и на бой. И ще продължи.

Има огромна вероятност, когато БСП се опита да разсече гордиевия възел около врата си със сила, сама да си отсече главата.