Есен в София

Обичам топлите есенни неделни сутрини в София. Във въздуха се носи мирис на джиджи-папа и палачинки със сладко от вишни, дърветата греят в златните си премени след среднощния дъжд, а котаракът на съседите се протяга блажено под галещите слънчеви лъчи и наблюдава с любопитство разхождащите се "по жилетка" софиянци.

Но няма жилетка, която да спаси софиянец от тръпките, които го побиват при гледката на това безумно безобразие. Свикнали сме с мръсотията на Лъвов мост, свикнали сме с циганките, които продават гащи "пет за леф, како" под лъвовете, застанали на страж на Северната врата на Стара София, свикнали сме дори да държим здраво портмонета и портфейли, докато чакаме със запушени носове на светофара точно под прозорците на Главна дирекция "Противодействие на престъпността", но тази нагла кражба минава всички граници!


Най-вероятно днес открадната опашка се търкаля сред купища скрап на някое от софийските импровизирани сметища, наричани "пунктове за вторични суровини". Едва ли е на повече от пет минути път с каруца от пъпа на София. Защото "пунктовете" са навсякъде. Ще ги познаете по начумерените лица на съседите им, които от години заключват вечер решетките на входните си врати без да знаят дали ще ги намерят на сутринта.

Ако гвардейци не пазеха денонощно герба на "Дондуков" 1, и той щеше да изчезне в близкия "пункт" и да ръждясва безславно сред смрад и бездомни кучета. И така, докато има кой да купува гербове и лъвски опашки и то само на пет минути с каруца от пъпа на София.

Цената на желязо за скрап е 0.20лв/кг.
Срамът за нас - огромен!