събота, 6 април 2013 г.

Мечтите на здравия разум

Страстно обичам и мразя политиката! Не мога да я понасям когато гледам настървени байганьовци, които си въртят първобитни калташки номера; гади ми се от консумирането на политиката като евтина пачавра; свеждането на националния интерес до ашлашка далаверка, изборите - до сбиване на две мафиотски групировки за "неприкосновеност". Мразя да ме правят на идиот и отвратени пиари да ми пробутват високопарни отвратеняци като модни шарени памперси. Такава политика не заслужава да съществува. Заслужава да бъде удавена в безразличие!

Искам да зная какво правим! И защо го правим? Ако не сме се запътили към Терминал 2, тогава накъде? Защо са ни магистрали в тази безпътица? Защо са ни избори, ако нямаме избор?




Истинската политика е честта да пробиваш пъртината в бялото поле на нереализираните общи възможности със силата на гласуваното ти доверие. Тя се ражда, когато мечтите се прегърнат от здравия разум. Работата на добрите политици е да виждат пътищата в безизходицата, възможностите в кризите, да посочват голямата обща цел в морето от злободневно словоблудстване; да дават простор на мечтите и здравия разум. За да постигне своята политическа мечта, бавно и полека, народът пораства със няколко века. В този смисъл, успешната политика води само до едно - национален подем. Национален подем, не само като макроикономическа характеристика, а като усещане за общ смисъл и лична удовлетвореност. Тази политика страстно обичам. За нея гласувам, за нея се боря.

Няма коментари :

Публикуване на коментар