За Марги... с почит!

Знаете ли защо къщата на Яблански не се руши, а краси центъра на София?

Знаете ли защо на мястото на Хотел Рила  днес не стърчи 22-етажния бизнес център?
Знаете ли защо в градинката на Руската църква няма шестетажен мол?
Знаете ли защо тази есен в Яворов ще има нова детска градина?
Знаете ли...

Защото я имаше Маргарита Гутева! Светла ѝ памет!

Поклон пред политическия, обществен и военен елит на Царска България

Доживях да чуя в централната емисия на първа програма: "На днешния ден се навършват 70 години от 1 – ви февруари 1945 г. Тогава след издадените от т.нар. Народен съд смъртни присъди са екзекутирани десетки представители на политическия, обществен и военен елит на Царска България."

Когато в надвечерието на годишнината "Един завет" подготвяхме традиционната си мемориална церемония, дори не смеех да се надявам, че историята и моралната присъда, предавана от поколение на поколение цели седемдесет години, ще прозвучи днес по БНТ и БНР.

Нека всяка година държавните мъже прекланят глава 
пред  погубените от комунизма.

Нека всяка година венците и цветята стават все повече и повече, а запалените свещи в знак на помен и почит да горят по-дълго! Нека след спомена за зверствата събудим и спомена за хората, безжалостно погубени, за да бъде обезглавена, унижена и унищожена Третата българска държава. Нека разкажем приказката за Царство България, приказката за будителите възрожденци, на борците за Съединението, за строителите на съвременна България, за творците на духовност и култура, за заслужилите отличия за "За храброст" по време на многобройните войни и изпитания, и за заслужилите отличия "За гражданска доблест" в мирно време. Нека разкажем за нашите предци, живели достойно в една европейска държава, завиден пример за останалите балкански народи. Нека историята не бъде предмет, нека е приказка, която да знаят децата ни и която да разказват на своите деца - разказът за самите нас.

Време е да си идат!

ДПС ще контролира пътя към стабилност на правителството на БСП, което значи че ще окопават нови и нови позиции, защото разклатиме старите. Време е да си идат! 

Под знамето на ГЕРБ няма да застана, ще застана под своето знаме, със своите политически съмишленици, зад нашите избранници. Не само е деня на изборите, а всеки следващ ден. 

Политиците са наши представители и в нормални времена те носят нашия политически ангажимент, за да ходим ние на работа, но в ненормални времена като днешните, когато изборът се препотвърждава на улицата, нямаме право да ги оставим сами. За да ги превърнем от обикновени граждани, в хората, които ще свалят това правителство, единственото, което трябва да направим е да излезем на улицата и да застанем зад тях.

В знак на почит

Родена съм до оградата на Военното на Негово Величество училище, но не в семейство на потомствени военни. Военните на нашата улица бяха през няколко къщи - в дома на Каравелови от едната страна, от другата - в дома на Йовови. Като деца прескачахме високата каменна ограда и играехме тайно в обраслия в храсталак парк. Познавах възвишенията и ямите от бомбардировките над София, но не и алеите и беседките. От баба си знаех, че когато възпитанниците на Военното училище минавали по улицата, хората се обръщали да ги гледат с възхита и уважение. Госпожиците от софийските девически гимназии с трепет очаквали вечеринките, забавите и баловете, на които за кавалери били канени кадетите. Така и баба срещнала моя дядо - Стоян Радев - възпитаник на 68-ми випуск на ВНВУ.

Когато Борис Станимиров ме покани в клуба на потомците на царските офицери "Един завет", от една страна останах поласкана, от друга - ясно си давах сметка, че не принадлежа към голяма офицерска фамилия и че правото ми да бъда част от този клуб, в сравнение с правото на потомците на Каравелови, Йовови, ген. Иванови, ген. Бояджиеви, е по-скоро символично. Съгласих се като знак на почит към паметта на моя дядо. Опитвам се да предам на децата си, заедно сьс снимките от старите албуми, и онова възпитание в доблест, честност и благородство, което дадоха на мен. Надявам се, когато порастнат, в клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България "Един завет" да намерят общност, в която благородството е норма на поведение,  в която хората мислят днешния си ден пред дълга си към миналото и отговорността си за бъдещето, общност достойна да пази честта и доброто име на Съюза на възпитанниците на ВНВУ, ШЗО, родолюбивото войнство и гражданство.

За достойните

Битката за морал е жестока и неравна, защото може да бъде спечелена само с честност и почтеност. И да знаете - будното общество съди победителите по-строго от победените. Трябва да обезвредим до зъби въоръжен голиат с прашка и жълто паве, за да имаме правото да се наречем различни и да поискаме от обществото едно синапено зърно доверие.

Преди да поискаме друг да ни се довери, трябва ние самите да безрезервно да си вярваме, че сме достойни. Болезненият опит от българската политическа реалност не ми позволяват да се доверя на хора, които са били министри в един кабинет с Р. Овч. и Р. Петков и това се отнася както за г-жа Кунева, така също за Даниел Вълчев и Пламен Орешарски. Не просто не приемам, категорично се противопоставям дори на идеята за някаква форма на зависимост или сътрудничество с руска, турска или друга държавна сигурност. Отказвам да си затварям очите по целесъобразност.

Вярвам, не едно синапено зърно, вярвам с цялата си душа, че има честен и почтен начин да обединим усилия и да създадем условия за просперитет чрез знания, труд и талант тук - в България.

В подкрепа на студентския протест

Студентите бръкнаха с пръст в раната. Работа на онези от нас, които са поели отговорността да се занимават с политика, е да намерят решението. Заставам изцяло зад исканията на студентите и очаквам от всеки, който има намерение да търси моето доверие и подкрепа в следващи избори, не просто да ги подкрепи, а да влезе с цялата си сила в общата ни битка.

Валентина Иванова

To be-ят, or not to be-ят?

Това е въпросът. Няма нищо по-предстазуемо от опит затегнатият от протестите политически гордиев възел около врата на БСП да бъде разсечен със сила.

Практически не останаха други средства за манипулация и разправа с нестихващото недоволство на десетки хиляди хора, които всяка вечер излизат да поискат незабавна оставка на правителството и да освиркат несъстоялото се народно представителство.


На какво издържа протестът:
1. Издържа на опит да бъде потушен чрез "изгърмяване на бушон", в какъвто бързо се превърна Пеевски. И продължи.
2. Издържа на опит да бъде подкупен чрез мантрата за "намаляване на тока" с две кисели млека на месец, докато огромните кражби на държавни пари продължават зад кулисите. И продължи.
3. Издържа на лукавото изкушение да седне на масата за преговори за "изборния кодекст", където да бъде оплетен в процедурни хватки, ожесточени спорове за цвета и големината на избирателните урни. И продължи.
4. Издържа на провокации отвътре чрез разделение на "красиви" и "орки", "зимни" и "летни" и призна на всеки правото да иска да живее по-добре. И продължи.
5. Издържа на провокации отвън чрез бесните пристъпи на агресия от страна на политическото плашило на БСП и ДПС и просто го #ignore...-на. И продължи.
6. Издържа на всякакви клевети, инсинуации и опити за подмяна тип "крадецът вика: "Дръжте крадеца!". И продължи.
7. Издържа на опитите да бъде неглижиран чрез денонощна имитация на парламентарна и държавническа дейност, която налива от пусто в празно и от време на време в някой бездънен мафиотски джоб. И продължава.
 
Ще издържи и на бой. И ще продължи.

Има огромна вероятност, когато БСП се опита да разсече гордиевия възел около врата си със сила, сама да си отсече главата.

Разликата между февруари и юни

Няма нищо по-хубаво от това да се справяш в живота. Може би само да научиш и децата си и да ги гледаш как го правят по-добре от теб! Това е пътят към свободата на духа и мисълта, гарантът за смислен, достоен живот, личният принос към общото добруване. Да се справяш в живота е естествен, градивен стремеж и само болен комунистически мозък би могъл да го отрече. Защото тези, на които им е студено, искат да се стоплят, тези, които не могат да си платят тока, биха искали да успяват, тези, които ходят навели глави, биха искали да ги вдигнат високо и за това не им трябват подхвърлени от държавата трохи. Нито процентите намаление на тока, нито плащането на майчинските 5 или 15 дни по-рано, нито дори парите за първия учебен ден ще върнат достойнството на човека. Само душата му ще ридае, че е докаран до там, да приема подобни подаяния. Пътят от февруари към юни е естествен и неотменим както неотменимо тече времето. В икономическия, обществен и политически живот у нас има обаче огромни черни дупки, които поглъщат и държат в плен нормалната пазарна, социална и политическа среда и когато масата им надмине определени граници - увличат и разтеглят около себе си времето до безвремие. Заради тези черни дупки, създадени и поддържани от мафиотизирани кръгове и обръчи, по много параграфи времето в България е спряло, по други - избегнали пагубното им влияние - е близко до съвременните световни реалности.

Днес на площада са хората, които живеят нормално, имат самочуствие, успехи, самостоятелност, осъзнали са собствената си стойност, хора, които не са пленени и не се поддават на традиционните мафиотски изкусители и изкушения. Те не черпят сила от жълтите павета под краката си, а от здравия разум в главите си и ясното съзнание, че са нарушени границите на допустимото изкривяване. На площадите са тези, които от собствен опит знаят, че хубавите неща стават трудно - с упорит труд и постоянство. За това и "движението" им не се разпада с времето, а само набира нови и нови сили.

Добруването на обществото е резултат от успеха на всеки един. В интерес на всички нас е да помогнем тези, които се спънат, да станат отново и да продължат напред. Трупа се критична маса, която може да преодолее завихрянията на времето и да върне нормалния му ритът. И тогава разликата между февруари и юни ще изчезне неусетно - като шепа черна пепел в безкрайното море на новоосвободените възможности да притежаваме съдбата си и да се справяме с живота и всичко останало.

Политиканстване или политическо представителство?

Интересувам се от политика. Интересувам се много и от край време. Всъщност, интересувам се от политика повече отколкото всички нормални хора в един избирателен район взети заедно. А хората, които се интресуватат толкова и имат съответната подготовка и политически опит, естествено предлагат на нормалните хора в един избирателен район да бъдат техни политически представители.

Ролята на политическия представител е първо да разбира проблемите, после - да предлага решения и, ако събере подкрепата на нормалните хора около себе си, да свърши цялата необходима работа, да завърти цялата политическа и държавна машина, за да може, от всички възможни решения на проблема, да се случи това, което искат подкрепилите го нормални хора.

Снимката е от статията "Съседи и повече" - www.capital.bg

Прекрасен пример за политическо представителство в действие е Пейо Колев и компания, които получиха подкрепата на съкварталците и сега, имайки силата на тази подкрепа, разговарят от наше име и се борят за нашите искания, докато аз пиша тук, а повечето хора са на работа. 

Има риск в следващите две седмици главите ви да гръмнат от политиканстване. Ще има да слушаме кой на кого какво казал или какво не казал. Кой какво дочул или подслушал. Но политиката не е махленска свада. Истинският въпрос е какво ще става с тази държава и има ли кой да я тегли в посоката, която ние искаме. Има ли кой да тича от сутрин до вечер, а през нощта да не спи, за да мисли какво трябва да направи с държавата чрез нейните институции със силата на политическите инстументи, които сме му дали, за да можем ние спокойно да си гледаме децата, семействата и работата?

Те чуват ли се?

Може ли някой да ми обясни точно от кого защитава прокуратурата на Република България окаяника Миро Някой-си, който по странно стечение на обстоятелствата играеше роля на земеделски министър по сутрешните блокове напоследък? Въпреки че здравият разум крещи срещу очевидния отговор, прокуратурата пази Миро от Министър-председателя и Република България и неговия вицепремиер и министър на вътрешните работи, защото е налице реална заплаха от физическа саморазправа със свидетеля. Не ме интересуват контректните имена в мафиотския пасквил. Потресаващо е "разкритието" за мръсни милиционерски номера, въпреки че ние добре познаваме манталитета на главните милиционери на републиката. Но не мога да понеса дори мисълта, че може да се наложи някой да бъде обявен за защитен свидетел, за да го опазят от саморазправа от страна на Министър-председателя или вицето му!?!

И тия същите двамца искат нов кабинет да правят. Те чуват ли се? Няма ли кой да ги прибере в стая с меки стени, да им вземе връзките на обувките и всички остри предмети и да ги остави там да си играят... на мафия! Аз имам други планове за следващите четири години. Планове в тази държава!

Мечтите на здравия разум

Страстно обичам и мразя политиката! Не мога да я понасям когато гледам настървени байганьовци, които си въртят първобитни калташки номера; гади ми се от консумирането на политиката като евтина пачавра; свеждането на националния интерес до ашлашка далаверка, изборите - до сбиване на две мафиотски групировки за "неприкосновеност". Мразя да ме правят на идиот и отвратени пиари да ми пробутват високопарни отвратеняци като модни шарени памперси. Такава политика не заслужава да съществува. Заслужава да бъде удавена в безразличие!

Искам да зная какво правим! И защо го правим? Ако не сме се запътили към Терминал 2, тогава накъде? Защо са ни магистрали в тази безпътица? Защо са ни избори, ако нямаме избор?

Истинската политика е честта да пробиваш пъртината в бялото поле на нереализираните общи възможности със силата на гласуваното ти доверие. Тя се ражда, когато мечтите се прегърнат от здравия разум. Работата на добрите политици е да виждат пътищата в безизходицата, възможностите в кризите, да посочват голямата обща цел в морето от злободневно словоблудстване; да дават простор на мечтите и здравия разум. За да постигне своята политическа мечта, бавно и полека, народът пораства със няколко века. В този смисъл, успешната политика води само до едно - национален подем. Национален подем, не само като макроикономическа характеристика, а като усещане за общ смисъл и лична удовлетвореност. Тази политика страстно обичам. За нея гласувам, за нея се боря.

Кога всичко се обърка и защо...?

Някои биха казали, че всичко се обърка на 9-ти септември 1944 г., когато Червената работническо-селска армия нахлува в България и нашенските червени ескадрони свалят законното правителство на Царство България, за няколко месеца разпускат парламента, чрез специален съд наречен "Народен" издават 2 730 смъртни присъди на всеки, който си има понятие от държавно управление, общественополезна дейност или има личен авторитет и свалят значително средното IQ в България до около два пъти работническо-селското.

"В името на народа!" са извършвани нечовешки зверства,  правени са епохални грешки и са загробвани милиони съдби. "В името на народа" узурпаторите на цялата власт в Народна република България объркаха много неща. Проблемът е, че никога не бяха до край оправени.

Буквалният превод на "демокрация" е "народовластие". На втория ред в Конституцията ни, непосредствено след регламентиране на България като република с парламентарно управление, пише, че "Цялата държавна власт произтича от народа." За разлика от наложената след 9.IX.1944 г. тоталитарната държава, където "народът" се представлява от една едничка работническо-селска партия, в наши дни гражданите имат право свободно да се сдружават в партии. Конституционно задължение на партиите е да съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3). Чрез партиите си гражданите участват в управлението на държавата. Всичко изглежда добре обмислено и подредено. И въпреки това в последните седмици, в цялата страна, хиляди хора протестират срещу всички и всичко. Защо всичко се обърка... ?

Няма да се спирам върху поведението на партиите, които в една или друга степен съумяват да изпълняват конституционната си функция и да съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Нито върху цената на тока, лова на еднорозите в тетевенско и Великото народно събрание. Масовият протест беше срещу всички и всичко. В последните 23 години не остана човек неомаскарен, действие  - некомпрометирано и идея - неохулена. В предишните 45 също, дори в по-предишните 60! От Съединението на Княжество България с Източна Румелия 1885 г., в последните 128 години от историята на младата ни Трета българска държава, няма събитие безспорно, достойно, свято, на което никой не е посегнал "в името на народа" или за утвържаване на крехкото ни "народовластие".  Протестиращите не могат да идентифицират единствен проблем, защото най-трудно за назоваване е несъществуващото. Проблемът е не в това, което имаме като общество, а в това, което нямаме. Липсват ни авторитети, било то личности или институции, достойни за уважение и следване. И това е провалът на настоящия обществен модел. Не ни е останало нищо, което истински да ценим и свято да пазим. Не ни е останало нищо, което да дава смисъл на обществения ни живот.

През последните седмици България минава през катарзис. Резкият емоционален преход, представляващ крайна промяна в обществените настроения, според дефиницията на катарзис, би могъл да доведе до обновление и възстановяване на желанието за (обществен) живот. Търсят се авторитетите.

Да живее Валутният борд!

Преди час Бойко Борисов дезертира от отговорността да се справи с кризата. Ако до час не се отрече от себе си, след два България ще бъде без правителство. В целия цирк, на фона на калпавите клоуни, които се преструват на държавници през последните дванадесет години и на агресивните хулигани, които медиите легитимират като гражданско общество, здравият разум днес може само да извика "Да живее Валутният борд!". Без валутния борд протестите и страхливият ход на Баш-мачото на републиката щяха да доведат не до спад на акциите на ЧЕЗ на международните пазари, а до срив на лева и хиперинфлация. 

За младите читатели:
* хиперинфлация е състояние на икономиката, в което сутрин излизаш с пари за нови маркови парцалки от МОЛ-а, а когато стигнеш до МОЛ-а, те не стигат за кафе "Нова Бразилия".
* Валутен борд - измишльотина на истинските десни управляващи, която не дава на всякакви леви, средни или случайни, неориентирани властимащи да харчат толкова, че сутрин, когато излезеш с пари за нови маркови парцалки от МОЛ-а, когато стигнеш, да нямаш за кафе "Нова Бразилия".

Политиците и неволята

Политиците са като неволята, викаш ги, викаш ги, пък те били през цялото време край теб. На площада хората посочват проблемите, но политиците са тези, които са поели общественото задължение да посочват решенията. На избори същите тези хора от площадите, а и всички останали, с гласовете си овластяват радетелите за едно или друго решение и им възлагат за четири години да променят регламентите в обществените отношения така, че да постигнат обещаното ново състояние. Как - това е работа на политиците.

Днес ще разберем дали в българското общество има истински политици или неволята ще наложи нови. Според мен има. 

Пропаганден академизъм?

65г. от 9.IX.1944

След касапницата, която устройват комунистите през първите няколко години, за да унищожат съществуващата до 9.IX.1944 българска държава, лагерите, изселванията, национализацията, безследно изчезналите или отведените завинаги "врагове" на трудовия народ и неговия авангард - комунистическата партия, настъпват години на далеч по-тиха, но също толкова безцеремонна разправа с всеки, който постави под съмнение режима и неговата безалтернативност. С времето механизмите за принудително налагане на водещата роля на Партията се сменят с чисто корупционни практики, които бързо и логично водят до подмяна на системата от морални норми със система от шуробаджанащина, напудрена с ентусиазирана имитация на следване на партийната линия. Вярността на управляващите към братския Съветски съюз, репресивният апарат, стоящ над закона, и мощната пропагандна машина управляват всички нива - от заседанията на Държавния съвет, до вицовете в кварталните кафенета. Фалшиви новини за фалшиви постижения в преследване на фалшиви цели  създават фалшив обществен дневен ред. Псевдонаучни изследвания и откровени фалшификации подменят историческите истини. Всички държавни средства, включително огромни заеми, се харчат, за да се изкара с дитирамби, че "недоносчето социализъм" е всъщност несломим работник исполин. Или просто, за да се удържи безусловната власт на червената вихрушна още една зима. В тези условия са родени научните трудове на другаря Тодор Живков и културните напъни на Людмила. И ако йощ' виси срамът по челото на академичната ни общност заради компромисите с науката и професионалната съвест, направени през онези години, още по-срамен и недостоен е подобен компромис днес. Утре академичната общност в Алма матер се явява на изпит по първи въпрос от конспекта по "Академизъм": каква е разликата между научното познание и пропагандната манипулация? За поправителния по история на НРБ все още не сме готови.

Да си имаме уважението!

Преди 100 години управлението на автомобили, развиващи над 30 км/ч, е било разрешено само на авиатори. Смятало се е, че над тази скорост мозъкът на необучен човек ще се претовари. 

Феликс може да викате на любимия си котарак или, ако още имате жълто около устата, на зайчето от Сънчо. Човекът, скочил от височина 39 километра и развил свръхзвукова скорост заслужава да бъде наричан г-н Баумгартнер.

Хайде моля, да си имаме уважението!

68г. БЕЗ УМ

Днес отново е 9-ти септември и отново от всички медии се надпреварват да ни съобщават какъв късмет сме имали да бъдем родени след тази "интересна" дата. Истината обаче е друга. Преди 68 г започва безумен червен терор, по време на който е избит елита на Третата българска държава и е подменен с безропотно, безкритично руско управление. Избити са всички, които са имали понятие и са учили как се управлява държава и какво значи защита на национални интереси. Българската държава е била буквално обезглавена, оставена без памет и без способност сама да взима решения за съдбата си. 

Някой ден, когато отново ни дойде умът в главата, ще пишем собствената си история отново в България и ще взимаме решения за съдбата си със собствения си здрав разум. 

...от длъжност неизменнО воден...

"... от длъжност неизменнО воден -
и Бог ще те благослови!..."

Честит празник, ужаваеми!

За протокола

Скъпи приятели,

За тези, които ме познават от години не е нужно, но за тези от вас, с които се познаваме от скоро или задочно, да кажа: Валентината от "онзи" списък не е тази Валентина тук.

Ако ви се струва, че говоря несвързано, значи е време да се видим на по кафе :)

Валя

Своенравната ми муза

В последно време от време на време ме навестява своенравна муза. Първият път когато се отби ми донесе захарен фондан и мигновено се съюзи с децата вкъщи, които за награда получиха няколко захарни фигурки за гледане.

Децата останаха малко объркани, защо фигурките хем са от захар, хем са само за гледане. Музата се сгуши под кошничка със захарни цветя и заспа и ме остави сама да се оправям с детската логика.

После неусетно цветята станаха от моделин - печен на 230 градуса. Първият път цялата къща се изпълни със задушлив дим и музата за малко да избяга завинаги, но с огнени букви изникна голямо спасително F и математическата част от обърканичката муза бързо прехвърли Фаренхайт към Целзии и всичко продължи без нужда от намеса на главния пожарникар на републиката.

Печените цветя заживяха свой собствен живот и започнаха да се появяват в странни съчетания за сервиране, естествена склонност от раждането си във фурната.

А обърканичката муза ту изчезваше, ту се появяваше за миг да каже по едно "Честит рожден ден!" на децата:

или на най-близките ми приятелки и дори един път на мен самата!

После заминах за Новия свят. Някой ден ще ви разкажа и за това. Захарно-моделинената ми муза се уреди с чудесни инструменти и много нови впечатления. Преминах дълги месеци изборните воли и неволи. И вместо сладичка обърканичка муза, вече имах своенравен фриволен син дракон.

Сега съм на вълна фриволите и "бел-канто". Като част от упражненията за дишане и дикция днес стигнах до "Върви народе възродени" и

"...духовно покори страните,
    които завладя със меч!..."

и с изненада открих, че възстановената след 89-та версия е полу-оригинална. Духовното липсва! Огледах се. Замислих се. Излиза, че нещата, които сме смятали за чиста вода от извора се оказват полу-оригинални, обездушени. Възстановяването на традициите, премахването на цензурата и политическите бариери - всичко е бездушна пунтация на истинското, грижливо дозирано отпускане на кайша, за да спрем да се дърпаме на запад. Или просто да се отскубнем и да избягаме.