Глад за говорене

Ние сме си отличници, то се знае. От малки сме научени да мразим всякакви червени драсканици на прилежно изписаните ни сини страници. По този и по много други параграфи хич не понасяме всякакви вариации на тема "червени в червата, света вода ненапита от вън". Но да си кажа правата, днес не ми е проблемът с червените черва и с тяхната носталгия към тато им Живков. Бащицата ще си го обичат всичките му партийни синчета и внучета на активни и други борчета защото им правеше животеца прост, а те така обичат - да им е просто. Когато им стане сложно - почват да плачат за мама, пардон за тато.

Болката ми е за четворката, която за пореден месец НЦИОМ пише на Синята коалиция. Ама защо само толкова? Ние сме отличниците - можем много, много повече! Да оставим на страна спекулациите, че НЦИОМ не знае какви ги говори или че се е превърнала в PR агенция - не е сериозно.

Абсурдно е, но въпреки заливащата ни по всевъзможни канали сводка за политиката и всичко друго на правителството, има глад за говорене - смислено политическо говорене, ясни отговори на въпросите от национален интерес, смела визия за развитието на България. Надявам се скоро разговорът да започне. Бих се радвала, ако започне с отговори.