Аз живея до една тайна градина. Тя се намира в сърцето на София. Каменната й ограда, по-висока от човешки бой, е обрасла с бръшлян, а зад нея надничат млади фиданки и достолепни вековни дървета. Днес тя отвори врати.
За разлика от г-жа Фандъкова, която преряза лентата и вчера е влязла за първи път в парка, много от нас го познават от деца. Високите зидове правеха потайностите му още по-завладяващи. Когато разказвахме геройствата си вкъщи, строгият тон на родителите ни бе смекчен от издайническите нотки на техните собствени спомени. Познаваме и помним хора, учили във Военното на Негово Величество училище. За нас историята на парка не започва тук и сега. Нито ще приключи с отварянето му.
От днес започва само грижата за опазването му, защото г-жа Фандъкова утре ще си иде, а ние и нашите деца ще останем и парка със своята висока ограда отново и отново ще присъства на страниците в семейните ни албуми. И както казах на децата си - "Пазете го, той не е ваш, той е на Военното училище и дарът да му се радвате може да бъде отнет, ако не сте достойни за него."
Няма коментари :
Публикуване на коментар