Точно между очите

Имаше един свеж виц за Пенчо Кубадински, който се хвали с трофеите си, окачени на стената в резиденцията на ЦК на БКП:

- Това е кожата на сибирски тигър от приамурския край на великия Съветски съюз. Това пък са рогата на архар от съветските другари от Уз.ССР, а това - сочи той негърска глава - е носърче от братски ЮАР.
- Как така "носърче" - питат леко притеснено другарите гости.
- Еми... "носърче" - тича и вика "No, sir!", "No, sir!", "No, sir!"

Днес българите сме се превърнали в "Йесърчета". Тичаме и викаме "Yes, sir!", "Yes, sir!" където видим европейски политик, приковал в нас недоверчив поглед. Европеецът дори не подозира, че му се молим да ни спаси от мъките. Разкапали сме се от всякъде, завряли сме си държавата посред блатото и продължаваме да викаме "Дийй, ча ща та цепна!!!" и да гледаме с влажни, умолителни очи към Европа за порция здрав разум, ако може точно между очите.

Да, ама така не става. За "Йесърчетата" има място само на стената с трофеите на някой диктатор до "Носърчетата". Истинските играчи си знаят интереса и го защитават на равно с другите сърове!