Помня наситеното сладко ухание на бъз, което се носеше из квартала в първите жежки летни дни. Въздухът натежаваше и ставаше плътен като захарен сироп с лимонтозу, а сенките се скъсяваха и почти изчезваха. Единственото прохладно място беше в короната на старата крива дюла на задния двор, сгушена под вишнапа и липата. По това време на годината беше ред на две особени семейни тайнства - приготвянето на вишновката и разбъркването на бъзовия сироп. И докато вишновката ревностно се пазеше в долапа в кухнята, на място по-тайно дори и от бонбоните "Амфора" и сладкото от портокалови корички, то сиропът от бъз беше разрешено удоволствие. Маминка го подреждаше на най-долния стилаж в мазето и пращаше ненаститните си правнуци да донесат поредната бутилка, преди да е хванала цвят. А правнуците плахо пристъпваха по витите стълби към тъмното мазе и се опитваха да не мислят за всичките страхотии, които, всеки правнук прекрасно знае, се крият в тъмните мази на старите къщи. Забързаното тупуркане нагоре по стълбите ознаменуваше славната победа. Героите получаваха заслужената си награда - нова изпотена гарафа с ароматен бъзов сироп!
И както всеки правнук прекрасно знае, няма по-хубаво нещо в лятната жега от чаша леденостуден бъзов сироп. Всяка маминка ще ви каже, че се прави много лесно - трябват само 30 цвята и щипка семейна магия.
Няма коментари :
Публикуване на коментар