събота, 13 февруари 2016 г.

За Марги... с почит!


Знаете ли защо къщата на Яблански не се руши, а краси центъра на София?


Знаете ли защо на мястото на Хотел Рила  днес не стърчи 22-етажния бизнес център?
Знаете ли защо в градинката на Руската църква няма шестетажен мол?
Знаете ли защо тази есен в Яворов ще има нова детска градина?
Знаете ли...

Защото я имаше Маргарита Гутева! Светла ѝ памет!

неделя, 1 февруари 2015 г.

Поклон пред политическия, обществен и военен елит на Царска България

Доживях да чуя в централната емисия на първа програма: "На днешния ден се навършват 70 години от 1 – ви февруари 1945 г. Тогава след издадените от т.нар. Народен съд смъртни присъди са екзекутирани десетки представители на политическия, обществен и военен елит на Царска България."

Когато в надвечерието на годишнината "Един завет" подготвяхме традиционната си мемориална церемония, дори не смеех да се надявам, че историята и моралната присъда, предавана от поколение на поколение цели седемдесет години, ще прозвучи днес по БНТ и БНР.


Нека всяка година държавните мъже прекланят глава 
пред  погубените от комунизма.



Нека всяка година венците и цветята стават все повече и повече, а запалените свещи в знак на помен и почит да горят по-дълго! Нека след спомена за зверствата събудим и спомена за хората, безжалостно погубени, за да бъде обезглавена, унижена и унищожена Третата българска държава. Нека разкажем приказката за Царство България, приказката за будителите възрожденци, на борците за Съединението, за строителите на съвременна България, за творците на духовност и култура, за заслужилите отличия за "За храброст" по време на многобройните войни и изпитания, и за заслужилите отличия "За гражданска доблест" в мирно време. Нека разкажем за нашите предци, живели достойно в една европейска държава, завиден пример за останалите балкански народи. Нека историята не бъде предмет, нека е приказка, която да знаят децата ни и която да разказват на своите деца - разказът за самите нас.

четвъртък, 29 май 2014 г.

Време е да си идат!

ДПС ще контролира пътя към стабилност на правителството на БСП, което значи че ще окопават нови и нови позиции, защото разклатиме старите. Време е да си идат! 

Под знамето на ГЕРБ няма да застана, ще застана под своето знаме, със своите политически съмишленици, зад нашите избранници. Не само е деня на изборите, а всеки следващ ден. 

Политиците са наши представители и в нормални времена те носят нашия политически ангажимент, за да ходим ние на работа, но в ненормални времена като днешните, когато изборът се препотвърждава на улицата, нямаме право да ги оставим сами. За да ги превърнем от обикновени граждани, в хората, които ще свалят това правителство, единственото, което трябва да направим е да излезем на улицата и да застанем зад тях.

понеделник, 9 декември 2013 г.

В знак на почит

Родена съм до оградата на Военното на Негово Величество училище, но не в семейство на потомствени военни. Военните на нашата улица бяха през няколко къщи - в дома на Каравелови от едната страна, от другата - в дома на Йовови. Като деца прескачахме високата каменна ограда и играехме тайно в обраслия в храсталак парк. Познавах възвишенията и ямите от бомбардировките над София, но не и алеите и беседките. От баба си знаех, че когато възпитанниците на Военното училище минавали по улицата, хората се обръщали да ги гледат с възхита и уважение. Госпожиците от софийските девически гимназии с трепет очаквали вечеринките, забавите и баловете, на които за кавалери били канени кадетите. Така и баба срещнала моя дядо - Стоян Радев - възпитаник на 68-ми випуск на ВНВУ.

Когато Борис Станимиров ме покани в клуба на потомците на царските офицери "Един завет", от една страна останах поласкана, от друга - ясно си давах сметка, че не принадлежа към голяма офицерска фамилия и че правото ми да бъда част от този клуб, в сравнение с правото на потомците на Каравелови, Йовови, ген. Иванови, ген. Бояджиеви, е по-скоро символично. Съгласих се като знак на почит към паметта на моя дядо. Опитвам се да предам на децата си, заедно сьс снимките от старите албуми, и онова възпитание в доблест, честност и благородство, което дадоха на мен. Надявам се, когато порастнат, в клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България "Един завет" да намерят общност, в която благородството е норма на поведение,  в която хората мислят днешния си ден пред дълга си към миналото и отговорността си за бъдещето, общност достойна да пази честта и доброто име на Съюза на възпитанниците на ВНВУ, ШЗО, родолюбивото войнство и гражданство.

събота, 9 ноември 2013 г.

За достойните

Битката за морал е жестока и неравна, защото може да бъде спечелена само с честност и почтеност. И да знаете - будното общество съди победителите по-строго от победените. Трябва да обезвредим до зъби въоръжен голиат с прашка и жълто паве, за да имаме правото да се наречем различни и да поискаме от обществото едно синапено зърно доверие.

Преди да поискаме друг да ни се довери, трябва ние самите да безрезервно да си вярваме, че сме достойни. Болезненият опит от българската политическа реалност не ми позволяват да се доверя на хора, които са били министри в един кабинет с Р. Овч. и Р. Петков и това се отнася както за г-жа Кунева, така също за Даниел Вълчев и Пламен Орешарски. Не просто не приемам, категорично се противопоставям дори на идеята за някаква форма на зависимост или сътрудничество с руска, турска или друга държавна сигурност. Отказвам да си затварям очите по целесъобразност.

Вярвам, не едно синапено зърно, вярвам с цялата си душа, че има честен и почтен начин да обединим усилия и да създадем условия за просперитет чрез знания, труд и талант тук - в България.