четвъртък, 26 април 2012 г.

За протокола

Скъпи приятели,

За тези, които ме познават от години не е нужно, но за тези от вас, с които се познаваме от скоро или задочно, да кажа: Валентината от "онзи" списък не е тази Валентина тук.

Ако ви се струва, че говоря несвързано, значи е време да се видим на по кафе :)

Валя

сряда, 18 април 2012 г.

Своенравната ми муза

В последно време от време на време ме навестява своенравна муза. Първият път когато се отби ми донесе захарен фондан и мигновено се съюзи с децата вкъщи, които за награда получиха няколко захарни фигурки за гледане.



Децата останаха малко объркани, защо фигурките хем са от захар, хем са само за гледане. Музата се сгуши под кошничка със захарни цветя и заспа и ме остави сама да се оправям с детската логика.



После неусетно цветята станаха от моделин - печен на 230 градуса. Първият път цялата къща се изпълни със задушлив дим и музата за малко да избяга завинаги, но с огнени букви изникна голямо спасително F и математическата част от обърканичката муза бързо прехвърли Фаренхайт към Целзии и всичко продължи без нужда от намеса на главния пожарникар на републиката.

Печените цветя заживяха свой собствен живот и започнаха да се появяват в странни съчетания за сервиране, естествена склонност от раждането си във фурната.


А обърканичката муза ту изчезваше, ту се появяваше за миг да каже по едно "Честит рожден ден!" на децата:

или на най-близките ми приятелки и дори един път на мен самата!



После заминах за Новия свят. Някой ден ще ви разкажа и за това. Захарно-моделинената ми муза се уреди с чудесни инструменти и много нови впечатления. Преминах дълги месеци изборните воли и неволи. И вместо сладичка обърканичка муза, вече имах своенравен фриволен син дракон.


Сега съм на вълна фриволите и "бел-канто". Като част от упражненията за дишане и дикция днес стигнах до "Върви народе възродени" и

"...духовно покори страните,
    които завладя със меч!..."

и с изненада открих, че възстановената след 89-та версия е полу-оригинална. Духовното липсва! Огледах се. Замислих се. Излиза, че нещата, които сме смятали за чиста вода от извора се оказват полу-оригинални, обездушени. Възстановяването на традициите, премахването на цензурата и политическите бариери - всичко е бездушна пунтация на истинското, грижливо дозирано отпускане на кайша, за да спрем да се дърпаме на запад. Или просто да се отскубнем и да избягаме.

вторник, 17 април 2012 г.

Блогърско пълнолетие

Утре блогът навършва блогърско пълнолетие - три години в интернет!

Това е блог започнат в най-тъмната нощ - нощта преди Възкресение с вярата, че въпреки непрогледната тъма, утре ни чака чудото. Много неща се промениха и пак си останаха същите. Пътища се преплетоха и отново се разделиха, но това не може да ми попречи да бъда такава, каквато съм. Новите бели трофеи в косите ми са честно спечелени в битка. Вечната битка между различните разбирания за добро и зло - битка за ценности.

Пожелавам ви приятно четене на тази помъдряла мен.

четвъртък, 12 април 2012 г.

Велики четвъртък 1925 г.

Традицията повелява на 16 април в 20:00 ч. да се съберем край катедралата "Св. Неделя" и да отдадем почитта си към жертвите на един от най-кървавите и безспорно най-варварския атентат в европейската история. Тази година 16 април е втория ден на Великден - време за празненство на Възкресението Христово. Днес е Велики четвъртък и точно на Велики четвъртък 1925 г. група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.


На Велики четвъртък нека си спомним!

Повече в блога на клуб "Един завет"

сряда, 4 април 2012 г.

"Носенето на кръста в обществото и в живота" - в клуб "Четвъртък"

В първия четвъртък на четвъртия месец на лето Господне 2012-то клуб "Четвъртък" Ви кани да помислим и поговорим за тежестта на кръста и волята да го носим в обществен и в личен план. Гост на сбирката е проф. Калин Янакиев. И както традицията повелява, ще се срещнем в голямата зала в централата на ДСБ на ул. "Кърниградска" в 18:00 ч. този и всеки следващ четвъртък.