събота, 29 януари 2011 г.

Ден на почит към жертвите на комунизма

На 1 февруари 1945 г. са произнесени смъртни присъди над тримата регенти, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителствата след 1941, 67 депутати от 24-тото НС, 47 генерали и висши офицери. Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един.

На 1 февруари 2011 г. Ви каня да се присъедините към нас пред западното крило на Двореца в 19:00 ч., за да почетем със запалена свещ избития елит на България. Да се преклоним и да си спомним.


Благодаря на ДСБ, че застана зад събитието. Благодаря и на Един завет – Клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България, които ще се присъединят към проявата. Очаквам и Вас, хората в чиито умове още гори жива паметта, хората, които носите в сърцата си пламъка за свещите.

петък, 28 януари 2011 г.

Вътрешна информация

ГЕРБ имат една Генералска "примадона" и тя вече залязва. Влиятелни фактори, които напоследък дори не желаят да остават анонимни, тържествено обещават пред Портрета и пред звездичките на пагона, че ще изпълнят петилетните подготвителни планове ударно за четири месеца.


СРС от Генералския щаб (1:43)

Очаквам в най-скоро време да излязат социологически проучвания, които изненадващо, но категорично да потвърдят гениалността и на този Генералски избор.


А ето как върви подготовката при Сините:


Репетиция на Сините

Извинявам се за дефект в записа, всъщност знамената са сини, а поясите - тъмносини. Ако във вас възникнат съмнения, обърнете се към Радан Кънев: и коментара му след вота на доверие или купете последния брой 4(399) на в. "Седем"

Трябва да призная, че все още има леки сбутвания с лакти, все още има обърквания в подредбата, все още трябва да се обяснява на неопитните, че най-дълбокият глас не винаги умее и да прави добре скоковете със знамената по сцената. Текат репетиции и се чистят един по един всички досадни недоразумения и проблеми. И когато хората в екипа щом чуят и насън свой колега да подеме "Там", го подкрепят с безупречно, подходящо за случая "та, да, да, дам, там, там", с радост ще ви предложим един забележителен политически продукт.

понеделник, 24 януари 2011 г.

Какво е политиката?

В наши дни правенето на политика е харчене на чужди пари за постигане на хипотетично добро на чужд гръб, оптимизирано за максимално публично чесане на езиците на актьорите на политическата сцена.
Висшият политически пилотаж е надграждането с нови словоблудства над стари многословия от хора, които не са изработили и един лев добавена стойност през живота си. Ще кажете, че така е само при левите, само в БСП - грижа за благото на човека, наследствена номенклатура, която второ поколение, дори трето поколение е на работа "партиец", много силни думи и слабосилни напъни за делата. Уви, не сте прави. Не е само БСП, политиката на европейско ниво е изпаднала до безсмислено ляво хабене на думи и хартия, за писане на стратегии и директиви, които по нов начин се опитват да начертаят пътя към светлото бъдеще. Резултатът вече сме го виждали във СИВ. И дори конкуренцията, често изтъквана като основна разлика между ЕС и онази система, няма да може да спаси евробюрократите, които с всяка следваща регулация я доубиват.

Европа се е превърнала в един влак бумащина, който всеки месец пътува от Брюксел до Стразбург и обратно. Единствените пътници са чиновниците, които треперят над кашоните си и строгата охрана.

Кому е нужна такава Европа? Нужна е на правителството на България. Особено на последното. Слушах дебатите покрай вота на доверие - строени по височина министрите рапортуваха точно по какъв начин са задоволили очакванията на европейския си парньор. Българският интерес, българският дневен ред бе поставен само в исканията на Костов. От години е така. Още от времето, когато той не позволи нито руски самолети да преминат над България, нито прие хилядите напиращи от запад албански бежанци. Ако европейската бюрократична машина катастрофира, днешното правителство ще увисне безпомощно във вакуума на собствената си безидейност. Генералите могат да спечелят битка, но войната печелят лидерите.

Следващият политически цикъл започва с изборите тази есен. Познатите ни герои се стягат за битки на нови фронтове в цялата страна. Дневният ред за следващите 4-5 години ще бъде зададен от прага на вашата врата. Отвъд този праг и нито един лист хартия по-високо, трябва да започва политиката, като средство за съжителство на различни потребности чрез система от общоприети правила.

събота, 15 януари 2011 г.

През януари 1997 ние променихме съдбата на България

Покрай оглушителния шум на днешния ден пропуснах традиционния си коментар за събитията през 1997 г., а не бива да ги забравяме. Вече 14 години оценката ми за случилото се остава една и съща:

През януари 1997 ние променихме съдбата на България.

Как започна Вашето участие в "януарските събития" от 1997 година?
Моето участие в събитията 1997 започна ненадейно един мрачен следобед пред „Позитано” 20. Помня как вървях с поглед забит в разнебитения паваж и се опитвах да свикна с мисълта, че изходът от кризата и спасението от комунистите е летище София. Жан Виденов беше подал оставка, но комунистите, начело с Георги Първанов, се готвеха да съставят ново правителство, въпреки, че бяха докарали страната до безпрецедентна криза - банкови фалити, блокирана икономика, безработица, неизплащани с месеци заплати и социални помощи, галопираща инфлация. Бяхме стигнали дъното, но комунистите настояваха да продължават да копаят. Мислих си за всичко, което губех – за раздялата с мама и татко, и с малкото ми сестриче, за баба и дядо, за родната къща, за приятелите от квартала и 12-то училище. Не виждах бъдеще в България и сърцето ми се късаше. И тогава в дясно от мен, точно срещу централата на БСП, видях огромно мълчаливо множество. Винаги съм гласувала в синьо – дори когато бях още малка, за да имам право на собствен глас, мама и татко ме взимаха със себе си в тъмната стаичка, за да сложа аз синята бюлетина в плика – но за тази проява дори не подозирах. Протестът беше към края си, подочу се нещо за 10 януари пред Парламента и хората се разотидоха. Прибрах се вкъщи, а в мен ехтеше мълчанието на множеството – по-силно от всеки площаден лозунг. Пуснах новините и както всяка вечер през последните месеци съобщиха новата рекордна цена на хляба в Добрич, поскъпването на млякото, сиренето и кашкавала в Силистра и колко блестящо се справя управлението с тежката икономическа ситуация. За акцията срещу „Позитано” нямаше и думичка. Тогава за първи път осъзнах мощта на държавната пропагандна машина и опита на комунистите да подменят днешната и утрешна реалност с угодна за тях. Осъзнах, че никой не е длъжен да се бори за моето щастие, ако аз самата не се боря за него. На следващият ден си купих вестник „Демокрация” и на 10 януари бях сред първите участници в живата верига около Парламента. Няколко дни по-късно организирахме студентски стачен комитет в Техническия университет София.

Каква беше организираността на студентите от Техническия Университет? Как се координирахте с другите университети, синдикатите и опозицията за съвместни действия?
Организационната структура беше съвършено проста и ефективна. Още на 11 януари в Софийския университет бе създаден Координационния преподавателско-студентски съвет (КПСС). Всеки университет, подкрепил стачката, изпращаше свой представител в КПСС. Вечер, след поредното шествие и преди да се влеем в митинга на площад „Св. Александър Невски”, имаше кратка сбирка на КПСС в СУ. Сами решавахме как ще протестираме. Колегите от НАТФИЗ всеки ден прибавяха по нещо ново. В началото преобладаваше забавния елемент, но с времето избистрихме и политическите си послания. Разбира се, имаше и импровизации - например първото блокиране на кръстовището на Орлов мост. На следващия ден блокирахме кръстовището на НДК. Тогава се намериха добри хора, които ни донесоха топъл чай. Помня как си греех ръцете с чашата чай и се опитвах да чета за изпит по Компютърни архитектури седнала на парапета на подлеза на спирката на рейсовете към Орлов мост, загърната с палтото на един умен, забавен и изключително мил колега, чиято съпруга съм днес. В следващите дни Техническият университет имаше честта да държи блокадата на едно от най-възловите кръстовища в града – Сточна гара. През нас можеха да преминат само линейки и цистерни с брашно. Блокадата не беше барикада, беше просто жива верига. И имаше критични моменти. Когато срещу теб идва цистерна и не знаеш дали тя ще спре, светът се крепи на ръката в ляво, на ръката в дясно и на самия теб.

Според Вас, кога дойде преломния момент от простестите? Кога стана ясно, че комунистите са загубили войната?

Комунистите загубиха, когато се опитаха с груба сила да разрушат една от барикадите в Дупница. Те не бяха подготвени за зрялото гражданско поведение на хората след насилието. На другия ден не само цяла Дупница, цяла България им показа по безупречен начин, че са минали границата на търпението. Често ме питат какво щеше да стане на пети февруари, ако Гоце и Добрев не бяха клекнали на четвърти и не бяха върнали мандата. На пети щяха да ни бият, на шести цяла България щеше да е на улицата, а на седми щяха да забранят БСП. На 4.2.1997 Гоце не спаси гражданския мир, спаси само кожата си. Гражданският мир към този момент беше заслуга на гражданите на България, въпреки опитите на БСП да го разруши. През януари 1997 ние променихме съдбата на България.

Доколкото разбрах, по време на януарските протести сте срещнали бъдещия Ви съпруг...
Януарските събития бяха преломни за мен и в личен план. Пораснах. Осъзнах отговорността си. Намерих смисъл да остана. Опитах от свободата и ще остана вечно пристрастена към нея. Научих се да правя факли, позиви, плакати, листовки. Влюбих се и още съм влюбена. Омъжена съм от осем години и съм майка на момиченце на 7 и момченце на 3 години. Днес със съпруга ми носим отговорността и за тяхното бъдеще, докато пораснат, за да я поемат сами. Битката, в която ние се включихме януари 1997 няма да приключи. Един ден децата ни ще я продължат. Тя е част от вечната битка между различните разбирания за добро и зло – битка за ценности.

През януари миналата година изглеждаше, че може да има нещо като "римейк" на събитията от 97-а...
Януари 1997 ние знаехме какво искаме – да свалим комунистите от власт и да имаме бъдеще в България. Януари 2009 студентите не бяха наясно – да имаш 71 искания е все едно да нямаш нито едно! Организаторите бяха твърде разнородна и зле координирана смесица на интереси, доминирана от партия „Зелените” и представители на Българска социалистическа младеж, които се криеха зад „гражданския протести” и не смееха да поемат политическа отговорност за действията си. В първия ден на протест – 14 януари – пред сградата на БАН имаше и друга по-различна група хора – хора виждали не един и два протеста през живота си, които ясно се отличаваха от тълпата, особено с поведението си при настъпилите безредици. Но нито те, нито единственото им искане „Ser Go Home” беше възприето от организаторите. За разлика от нас 1997, днешните студенти не успяха да намерят общ език с хората с опит и се оставиха да бъдат използвани за изпускане на общественото напрежение, с което подариха остатъка от мандата на Тройната коалиция и лукса тя да наричат управлението си „успешно”.

Според Вас, защо ние, студентите от 97-а година успяхме да изритаме червените боклуци от властта, а днешните студенти не успяха?
Изритването на червените боклуци от властта 1997 не беше изцяло студентска заслуга. Да, ние - студентите - изиграхме своята важна роля, но за предсрочни избори се борихме заедно с цялата сила на синята опозиция и синдикатите. Не бяхме много, бяхме достатъчно и усещахме мълчаливото съгласие на мнозинството. Имаше моменти, в които хората вървяха пред политиците, имаше моменти, когато политиците заставаха начело, но целта беше ясна и всеки правеше своята крачка към нея. За съжаление крехкото гражданско общество блажено прехвърли отговорността за съдбата си на новоизбраното правителство на Иван Костов и заспа дълбок сън. Но през 1997 точно ние – активните, политически грамотни граждани, заедно с нашите сини политически представители – успяхме да променим съдбата на България. И какъвто и герой да се изкарва Гоце, той прекрасно знае, че можем пак.

Известно е, че който контролира миналото, контролира бъдещето…

Така е. Комунистите с години се опитват да подменят историята, за да ограбят отново бъдещето ни. Използвам възможността да поканя читателите на в. „Седем” на 16 април (петък) в 20:00ч край църквата „Св. Неделя” да почетем с минута мълчание и запалена свещ жертвите на кървавия комунистически атентат от 1925г. Наша е задачата да защитаваме истина за миналото, за да можем да спечелим и битката за бъдещето на България.

...............................................
Интервюто е публикувано със съкращения във в. СЕДЕМ на 14 април 2010 година и по-късно на страницата на автора, за което искрено му благодаря!

Това не е моят вид политика!

Днес политиката е изпаднала единствено до словоблудство. Не ми се говори за пошлостите, с които ни заливат.

Това не е моят вид политика. В моята политика има чисти стремежи, има морал, има визия, има усилия, има заработено благоденствие и подем. Това е политика на достойните хора, на хората със силна воля, бистър ум и желязни принципи. Те минават през света и го гледат право в очите, до край верни на себе си.

Когато те се изправят и застанат отпред, когато светът ги забележи, когато се престраши да им се довери, тогава всичко ще си дойде по местата.

петък, 14 януари 2011 г.

Преподавателски неволи

Днес поисках критика от студентите си. Казах им, че ще им пиша двойки за преписване, ласкателства и безпочвени критики и шестици за задълбочен анализ на проблемите покрай водения от мен курс и си го отнесах. А само да знаете колко мразя да ме критикуват!

Много ме блазни да си го изкарам на образователната система в България, но няма да съм аз, ако първо не потърся грешките в себе си и не започна промяната точно от мен. Сега си лекувам раните, повтарям си написаното днес на стената на един приятел "Remember, whatever you do you are changing the world. Your world." и си записвам изводите:

1) Студентите не знаят какво да очакат и като така в крайна сметка получават друго. Първата ми работа следващият път, когато се изправя пред хора, ще е да им разкажа какво съм им приготвила, какъв път има да изминат и къде ще ги отведе той.

2) Входното ниво на курса трябва да е съобразено с нивото на студентите. Тук трудностите са огромни - има хора, които никога не са чували за моите неща, има хора, които практикуват професионално. Бих се радвала на идеи как да бъда полезна и на едните, и на другите.

3) Липсва ми контекста, от който идват студентите - какво са учили, при кого, на какво ниво и от там и те, и аз трудно виждаме мястото на този курс в общата картинка.

4) Трябва да бъдат съчетани три алтернативни форми на обучение - редовно - за студентите, които посещават занятията, дистанционно - за тези, които четат материалите online и искат коментари по пощата и задочно - за тези, които преди датата на изпита ще седнат и ще прочетат каквото намерят и ще се явят. Идната година още от самото начало ще разпределя студенти в три групи и с всяка група работя отделно.

5) Студентите работят само толкова, колко да получат оценката, която ги устройва. Като резултат оказват сериозна съпротива срещу всякакви дейности, които са "просто полезни за тяхното професионално развитие". Лекциите точно след контролните са особено слабо посещавани, въпреки че тогава правя анализ на основните проблеми и пропуски, за да бъдат запълнени. Изглежда студентите не са свикнали на подобна обратна връзка и идната година ще трябва да ги предупреждавам предварително.

6) Всякаква форма на свобода на избора води до избиране на най-лесната опция. Ако курсът предвижда възможност за работа от вкъщи, няма никаква нужда да се осигурява възможност за работа в университета, защото никой не я избира. Следващата година задачата, която трябваше да разработват в час ще бъде прехвърлена като самостоятелна работа.

7) Студентите предпочитат да търпят проблемите, за да не си създават проблеми. Често дават заблуждаваща положителна обратна връзка, защото смятат, че това им носи изгода. Адекватна обратна връзка се получава само под натиск.

Добрата новина е, че съм ги понаучила на основните неща. Може да мрънкат, че това не било както си го мислили, че другото било по-трудно от очакваното, но изводите и уроците, до които стигнаха сами накрая, за разлика от многословията на лекциите, ще им останат за цял живот.

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Инстинктивно

Всички проблеми на ДСБ идват от неразбирането на факта, че хората се правят, че избират с главния си мозък, а всъщност - избират с гръбначния си. Прекалено сложните дилеми се омаловажават, основополагащите концепции се свеждат до злободневни дребнотемия и без особено замисляне изникват спонтанните отговори.

Не се засягайте, такава е човешката природа. Вековният зов на инстинктите надделява над слабия гласец на разумна. Така е било, така и ще бъде. И когато следващият път замислите протест, шествие или бдение, помнете, че хората ще ви съдят спонтанно, с инстинктите си. Говорете с тях.

неделя, 9 януари 2011 г.

Фандъкова защити заместника си от ДС

Честно да си кажа, не съм от хората, които спорят с телевизора. Причината е основно една - гледам да не гледам много телевизия - не ми понася. Да се спори аргументирано и убедително е изкуство. Обичам да споря със съпруга си, което хич не е лесно. Заради това и куп подобни неща с гордост съм точно негова съпруга. Децата ми спорят с всички за всичко - малко е шумно, но нищо, нека се упражняват! Имам и група приятели, с които споря заради предизвикателството да победи човек в спор с тях. Телевизорът просто не ми е интересен. Виж, новини гледам и чета. Но с новините не споря, от тях просто побеснявам! А от политическите предавания - да не говорим...


Днес г-жа Фандъкова, по настоящем кмет на София, се яви в едно такова политическо предаване и ми разтресе спокойния съботен следобед, като публично защити пред Светла Петрова в "Сеизмограф" заместника си от ДС Минко Герджиков. За абсудността на аргументите й дори не си струва да се говори. Как не я беше срам! Мен ме хвана срам.


Надявам се в най-скоро време ДСБ да се разграничи от нея и това управление на ГЕРБ.