сряда, 26 август 2009 г.

В памет на Александър Божков

Почивай в мир, Mr. Реформатор!

http://albosh.blog.bg/

Ние те помним!

неделя, 23 август 2009 г.

Подарък

Когато бях малка аз говорех езика на звездите, можех да разперя ръце и да политна с вятъра, да затворя очи и да се слея с бурята, слушах шепота на вековете, скрити в топлината на секвоите и мечтаех да погледна света в очите, за да му се усмихна и да разбера, какъв е смисълът на краткото ни съществуване.

Подарявам ви един прекрасен отговор на света, скъпи мои приятели!

четвъртък, 13 август 2009 г.

Блог почерпка с "Агнески"

Добре дошли на гости в моя скромен блог!

Заподявайте, влезте, седнете!

Кафенце? Чай? Вишновка? Опитайте "Агнеските", правих ги вчера по една стара рецепта на маминка. Помните маминка, нали? Ех... какви сладкиши правеше, какви соленки, каква баница с месо!

Да ви е сладко!



Харесват ви "Агнеските", благодаря! Лесно се правят, само мАсло, орехи, захар, яйца и малко брашно - бъркаш всичко и заливаш с глазура.

Времето наистина е много горешо тия дни, пък и непрекъснато вали? Кога е било то такова лято?!? Роза, фризьорката - знаете я, каза, че яйцата в багажника на колата й се сварили в черупките си, само за един ден. Просто не се диша... Особено когато завали... Ау... тогава температурите спадат с четири градуса и осем стотни и направо за зимна жилетка става. В мазата винаги е осем градуса, като вляза единия ден - студено, на другия - топло. Кога е било то такова лято?!? Вчера във весниците четох, че по цял свят настъпват климатични промени. Чухте ли за последното земетресени? Аз ги усещам земетресенията, лошо ми става, главата ми такава една олеква, сърцето... Ох... ето и сега, само като си спомня. Заметресението в Мексико го усетих най-силно, трябваше да полегна, да ми сложат мокра кърпа на челото - много, много ми беше лошо. А сега японското... Вчера в бакалията срещнах Венчето. Тя купуваше сладки, щеше да ходи на гробища за 9 години на майка й, г-жа Величка, Бог да я прости! - знаете я, добра жена беше... Та тя каза, че чула от приятел на зетя, че онзи закръгленичкия... е... с уголемините очи... дето беше и преди шеф на тайните служби, после нещо се беше снишил... ех... как ми избяга името, ще се сетя. Та той щял да става зам. министър на МВР, щото много разбирал от милиция - и тайна и явна. Обаче, като чули това от Европа и настъхнали. Не можело то така, те да работят с тия, дето отпреди били част от байтошовото... Цвятко Цветков - сетих се! Та не можело Цвятко Цветков да бъде заместник на Цецо. И цяла нощ, казва зетят, Бойко, Цецо и Цвятко се чудили как да минат ония от Европа и накрая Бойко задремал, Цвятко вдигнал телефона, обадил се и после рекъл - Пульо ще бъде, като няма да съм аз... То кой помни, че е наше момче? Онези сополанковци, дето ги би зимата нека писукат! Аз гарантирам за него, той ми е приятел... И така. Пък във фурната на Бай Блажо също са пуснали "Агнески", но друго си е домашното. Ех... няма вече такива фурни. Една ли, две ли останаха. Ех...

Тръгвате си, вече? Радвам се, че ми погостувахте!
Заповядайте пак!

сряда, 12 август 2009 г.

"Агнески" за начинаещи

Агнеските са ромбчета орехов сладкиш с глазура. Ако не са ромбчета, или не са с глазура - не са "Агнески". Тия дни изнамерих стара семейна рецепта от времето на прабаба ми и милите детски спомени ме връхлетяха. Когато маминка сготвеше сладкиш, ухаеше още от ъгъла на Каравелови. В такива дни съседите винаги намираха за какво да наминат. Тя беше ненадмината и всепризната (представяте ли си!) домакиня.

Семейната традиция повелява специално отношение към готвенето. Да направиш сладкиш е магия, иска да ти дойде вдъхновението. Ето затова не готвя. Но днес си взех един ден отпуска и с безспорните си наследени магьоснически умения и близък до нулата опит се впуснах в приключението "Агнески".

Купих от бакалията едно голямо немско маслко (250гр), сурови орехи (200г), 6 яйца, по един пакет пудра и обикновена захар, бяло брашно, един Бакпулвер и пет ванилийки, а от зарзаватчийницата - един лимон с лъскава кора. Бих ги купила от HIT, но най-близкият е на 10км и две задръствания.

Прибрах се вкъщи и запретнах ръкави:

1) Счуках орехите, но съвсем тихичко, защото децата спяха. Счукавнето на орехи, без да се събудят деца, несъмнено е сложна кулинарна магия.

2) Извадих маслото от опаковката и го прехвърлих в дълбок кастрон за бъркане, към него добавих чаша кристална захар с връх, разбира се и започхан да бъркам "до побеляване". Бърках, бърках, бърках и започнах да се чудя, маслото ли трябва да побелее, аз ли... И тогава се сетих за първото семейно заклинание "оставя се да си почине". Направих си кафе, прегледах какво ново във Facebook, споделих тревогите си с приятелите, получих окуражителни съвети и с нови сили се хърлих да бъркам. Само минутка по-късно маслото взе че побеля! Брех!

3) Добавих тихо счуканите орехи и сместа стана с приятен светъл цвят и още по-приятен вкус.

4) Трябваше да добавя 1 ч.ч. брашно с една ванилия и щипка бакпулвер. Много неприятен момент. След като добавиш брашно, вече няма как да си сигурен, че готвенето върви добре, нямаш неоспорими доказателства. Готварската магия повелява брашното да се пресее и да се бърка с дървена лъжица. Използвах цедката за чай, защото всички сита вкъщи са за пясъчник. Опитах да бъркам с миксер, облак брашното отвърна на удара...

5) "Разбийте белтъците на сняг". Тази магия я зная. Първо - яйцата се мият и се отделят белтъците. Всеки белтък се проверява да няма дори капчица жълтък и тогава се пресипва в съда, в който ще се бърка. И съда, и бъркалките трябва да са безупречно чисти. След като имате отделени 6 белтъка, слагате щипка кристална захар и бъркате, докато можете да вдигнете съда над главата си, без да паднат белтъците. Важно е да имате търпение и да не пробвате дали сте готови, преди миксера да започне да оставя отчетливи следи в бухналите бели белтъци, иначе ще трябва да перете и да започвате от начало.



6) "Добавете белтъците към ореховата смес" - много подвеждаща инструкция. Ако изсипете белтъците на един път, ще се видите в чудо. Тайната е да взимате всеки път само по една снежна топка белтъци и да бъркате с дървената лъжица, докато ореховата смес "я поеме" и стане равномерна и малко по-пухкава. Приемането на поемането е въпрос на здрави нерви.

7) Изсипах сместа в тавичка намазана с масло и поръсена с брашно, без да пропускам стените и кьошетата. Модерната магия се нарича "хартия за печене". Препоръчвам по-голяма тавичка, за да станат повече ромбчета и да има повече глазура.

8) Сложих го да се пече, но проблемът не е в слагането, а във ваденето. Готов е, когато по боднатата в сладкиша клечка от метла не остава тесто. Аз го извадих след 27 минути. Последните 2 минути търсих истерично клечка. Ако сладкишът започне да потъмнява от горе, трябва да го завиете с вестник "Работническо дело", по този въпрос две мнения няма.

9) Междувременно се приготвя глазува - шест жълтъка и чаша пудра захар се бъркат, докато сместта се сгъсти и миксера оставя отчетливи следи в леко побелялата смес. Ако искате да стане по-бързо - сложете съда на водна баня - в съд с гореща вода. Според семейната рецепта в глазурата се добавят още две, тайни съставки. Тях не мога да ги кажа. Използвайте въображението си или живата семейна памет и открийте вашите тайни съставки.

10) Залях топлия сладкиш с глазурата и го оставих да изстива едно денонощие. Обещавам една тава "Агнески" на този, който измисли как да се съкрати това чакане...

Утре гостите тук ще бъдат почерпени с блог "Агнеска". Ако имате вдъхновение - препоръчвам да си омагьосате едни!

вторник, 11 август 2009 г.

Всички говорят


А аз съм затаила дъх и слушам. Събирам мислите си, разпръснати в хаоса на ежедневието.