петък, 1 март 2013 г.

Кога всичко се обърка и защо...?

Някои биха казали, че всичко се обърка на 9-ти септември 1944 г., когато Червената работническо-селска армия нахлува в България и нашенските червени ескадрони свалят законното правителство на Царство България, за няколко месеца разпускат парламента, чрез специален съд наречен "Народен" издават 2 730 смъртни присъди на всеки, който си има понятие от държавно управление, общественополезна дейност или има личен авторитет и свалят значително средното IQ в България до около два пъти работническо-селското.

"В името на народа!" са извършвани нечовешки зверства,  правени са епохални грешки и са загробвани милиони съдби. "В името на народа" узурпаторите на цялата власт в Народна република България объркаха много неща. Проблемът е, че никога не бяха до край оправени.

Буквалният превод на "демокрация" е "народовластие". На втория ред в Конституцията ни, непосредствено след регламентиране на България като република с парламентарно управление, пише, че "Цялата държавна власт произтича от народа." За разлика от наложената след 9.IX.1944 г. тоталитарната държава, където "народът" се представлява от една едничка работническо-селска партия, в наши дни гражданите имат право свободно да се сдружават в партии. Конституционно задължение на партиите е да съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3). Чрез партиите си гражданите участват в управлението на държавата. Всичко изглежда добре обмислено и подредено. И въпреки това в последните седмици, в цялата страна, хиляди хора протестират срещу всички и всичко. Защо всичко се обърка... ?

Няма да се спирам върху поведението на партиите, които в една или друга степен съумяват да изпълняват конституционната си функция и да съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Нито върху цената на тока, лова на еднорозите в тетевенско и Великото народно събрание. Масовият протест беше срещу всички и всичко. В последните 23 години не остана човек неомаскарен, действие  - некомпрометирано и идея - неохулена. В предишните 45 също, дори в по-предишните 60! От Съединението на Княжество България с Източна Румелия 1885 г., в последните 128 години от историята на младата ни Трета българска държава, няма събитие безспорно, достойно, свято, на което никой не е посегнал "в името на народа" или за утвържаване на крехкото ни "народовластие".  Протестиращите не могат да идентифицират единствен проблем, защото най-трудно за назоваване е несъществуващото. Проблемът е не в това, което имаме като общество, а в това, което нямаме. Липсват ни авторитети, било то личности или институции, достойни за уважение и следване. И това е провалът на настоящия обществен модел. Не ни е останало нищо, което истински да ценим и свято да пазим. Не ни е останало нищо, което да дава смисъл на обществения ни живот.

През последните седмици България минава през катарзис. Резкият емоционален преход, представляващ крайна промяна в обществените настроения, според дефиницията на катарзис, би могъл да доведе до обновление и възстановяване на желанието за (обществен) живот. Търсят се авторитетите.