четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Пропаганден академизъм?

65г. от 9.IX.1944
След касапницата, която устройват комунистите през първите няколко години, за да унищожат съществуващата до 9.IX.1944 българска държава, лагерите, изселванията, национализацията, безследно изчезналите или отведените завинаги "врагове" на трудовия народ и неговия авангард - комунистическата партия, настъпват години на далеч по-тиха, но също толкова безцеремонна разправа с всеки, който постави под съмнение режима и неговата безалтернативност. С времето механизмите за принудително налагане на водещата роля на Партията се сменят с чисто корупционни практики, които бързо и логично водят до подмяна на системата от морални норми със система от шуробаджанащина, напудрена с ентусиазирана имитация на следване на партийната линия. Вярността на управляващите към братския Съветски съюз, репресивният апарат, стоящ над закона, и мощната пропагандна машина управляват всички нива - от заседанията на Държавния съвет, до вицовете в кварталните кафенета. Фалшиви новини за фалшиви постижения в преследване на фалшиви цели  създават фалшив обществен дневен ред. Псевдонаучни изследвания и откровени фалшификации подменят историческите истини. Всички държавни средства, включително огромни заеми, се харчат, за да се изкара с дитирамби, че "недоносчето социализъм" е всъщност несломим работник исполин. Или просто, за да се удържи безусловната власт на червената вихрушна още една зима. В тези условия са родени научните трудове на другаря Тодор Живков и културните напъни на Людмила. И ако йощ' виси срамът по челото на академичната ни общност заради компромисите с науката и професионалната съвест, направени през онези години, още по-срамен и недостоен е подобен компромис днес. Утре академичната общност в Алма матер се явява на изпит по първи въпрос от конспекта по "Академизъм": каква е разликата между научното познание и пропагандната манипулация? За поправителния по история на НРБ все още не сме готови.

сряда, 17 октомври 2012 г.

Да си имаме уважението!

Преди 100 години управлението на автомобили, развиващи над 30 км/ч, е било разрешено само на авиатори. Смятало се е, че над тази скорост мозъкът на необучен човек ще се претовари. 

Феликс може да викате на любимия си котарак или, ако още имате жълто около устата, на зайчето от Сънчо. Човекът, скочил от височина 39 километра и развил свръхзвукова скорост заслужава да бъде наричан г-н Баумгартнер.

Хайде моля, да си имаме уважението!