понеделник, 29 юни 2009 г.

Алтернатива има...

Алтернатива има - алтернативата сме ние с теб.

Добре де, може да вземем и Костов. Ние си знаем, че няма да стане с едни избори, няма да стане с един мандат, а той да си знае, че този път няма да приберем тоягата.

Алтернатива има

Депутатите за ваши слуги, а не слуги на Доган. Законът е над всичко, законодателната власт е върховната власт. Всички сме равни пред закона.

Проектите трябва да се печелят от най-способните, знаещите и можещите при честни и открити конкурси, за да се изпълняват качествено, да създават работни места и да подобряват живота ни.

Трябва да бъдат наложени европейските правила в България, за да си върнем честта, достойството и доброто име пред себе си и света.

Не стягайте куфарите, борете се за добруването си тук и сега! Не позволявайте да ви използват, не позволявайте да ви унижават - бъдете достойни, свободни граждани. Не позволявайте да подменят волята ви, не продавайте бъдещето си и бъдещето на децата си. Вземете в ръце собствената си съдба и съдбата на страната си!

Властта е във вашите ръце - вие избирате. Вашият глас ще определи управлението на станата. Вашият глас ще определи дали ще има ред и справедливост, морал и честна игра. Вашият глас в деня на изборите и вашият глас всеки ден след това!

Алтернатива има - алтернативата сме ние с теб.

неделя, 28 юни 2009 г.

 



събота, 27 юни 2009 г.

Ако не ти се ръкопляска, гласувай!

Половин милион души нямат право да избират дали да ръкопляскат на Доган. Четири милиона и половина все още имат. Ти имаш!



Ако не ти се ръкопляска, гласувай!

събота, 20 юни 2009 г.

Петър Димитров: "Гласувайте за десницата"

Не ви се вярва...? Вижте с очите си.

Моля, колеги, в 50 секунди видео от официалния телевизионен диспут на парламентарните сили по БНТ на тема "Как ще излезем от икономическата криза".







А каква тръпка е да си в студиото по време на дебата, ще разкажа утре.

сряда, 17 юни 2009 г.

Кампания за почти 6 годишни

Дъщеря ми е на почти шест и с нея вече обсъждаме сериозно нещата от живота - може ли да стане фея, когато порасне; може ли Неда да не й е приятелка към обяд, но как след закуска отново си станат най-най-най-добри приятелки; има ли какво да научи нейната съвършена мама от една обикновена госпожа в градината; дали издърпването на кончето от ръцете на братчето й е допустимо, ако с другата ръка му тика количка; дали не можем да се преоблечем и да идем два пъти да гласуваме, за да стане Маргарита от "малък хмет, голям хмет"; колко е безброй и шестдесет и три и хиляда; защо големите си говорят сърдито, когато се опитват да се разберат; как печели пари Сънчо и колко дълго живее.
Светът е много интересен и пълен с изненади, когато си на почти шест.

Днес реших да я разпитам как според нея да спечелим изборите. Тя се замисли малко и абсолютно уверено каза: "Ами ние убеждаваме някой и го молим и той да убеди някой, после ние убеждаваме още някой и убедения убеждава още някой и ги молим и те да убеждават и така... и после печелим."

Ясно е, че от моето гардже по-хубаво няма, но ако някой не е разбрал, да кажа защо - първо на почти шест вече разбира, че ако иска да се случи нещо, то трябва сама да направи нещо по въпроса, второ - има подход към хората и знае вълшебната думичка "моля".



Моля ви, ако вече сте убедени, че си струва усилието да се борите за щастието си, да вземете собствената си съдба, съдбата на децата си и съдбата на страната си в ръце, убедете още някой и помолете и той да убеди още някой и така... и после печелим.

Успех на всички ни!

вторник, 16 юни 2009 г.

Времето е в нас...

Нещо се променя бавно и полека пред очите ни.

Плахо зададените неудобни въпроси в началото на май днес вече са публично освиркване. Недоволството излезе от университетските зали в София, премина през централните улици на Пловдив, за да стигне вчера до стадиона във Варна. Това, което беше немислимо преди месец, днес е факт. Нещо се променя неусетно пред очите ни - бавно и полека се променяме ние.

Къде ли ще сме след още месец? А след година и половина?

И както е казал Левски: "Времето е в нас и ние сме във времето.
То нас обръща и ние него обръщаме."
Къде ще сме зависи от нас.

сряда, 10 юни 2009 г.

Изнанада!

За всички, които нямаха нерви да гледат пресконференции на политиците и да следят числата на ЦИКЕП (каквото и да беше това), ето какво стана ясно в неделя посред нощ:



Изненадани ли сте?

вторник, 9 юни 2009 г.

Bulgar точка bg

Няма да стане с едни избори. Няма да стане и с един мандат. Няма да стане, ако приберем отново тоягата.


Много работа ни чака... Много!
Но има надежда и тя е синя.

събота, 6 юни 2009 г.

 



Уважаеми читатели, скъпи приятели,



Днес моля за прошка за вербалния си екстремизъм, но както е казал Seth Godin: "If you're not upsetting anyone, then you're not changing the status quo", а ние имаме статукво да сменяме, нали?

Възпитана съм да уважавам уникалността на всяка личност, да признавам и защитавам правото на различно мнение и ценя личната си свобода и свободата на останалите. От години се опитват да ни претопят и превърнат в сива, безразлична и безкритична маса. Този блог е моят начин да се противопоставя на обезличаването. Този блог и гласуването.

Моля ви, утре (7 юни - неделя) отделете 20 минути и идете да гласувате за листата на мечтите си или за най-малкото зло - няма значение. Упражненото право на глас ни дава морално право после да търсим сметка. Само като търсим постоянно сметка за всяко действие или бездействия можем да сменим статуквото, иначе сменяме само лицата, а ние имаме статукво да сменяме, нали?


С най-топли чуства!
Валя



петък, 5 юни 2009 г.

Зелени, но как?

Помните ли тоталния провал на протестите през януари, разпиляната обществена енергия, провалената възможност да се отървем от Станишев и Доган още тогава? Помните ли пълната неадекватност и комплексарщина на организаторите, които ден след ден, посред най-жестоката газова криза в историята ни, успяваха да изгонят нови и нови хора от площада? Помните ли полицейския произвол на площата и униженията в РПУ-тата, а починалия арестант?

Няма значение какво помним с вас, според ПП "Зелените" януарският протест в бил успех! Успех, защото е довел до приемането на закона за спиране на заменките. Нищо, че провалиха всичко останало, нищо, че дори законът не струва и че заменките продължават, нищо - Зелените успяха! Да ни е честито!

Зелените продадоха протеста за един калпав закон. Най-лошото е, че до ден днешен не разбират какво всъщност направиха. И ще го направят пак на изборите, като пропилеят гласове против управляващите и по този начин им ги подарят. Точно както януари им подариха остатъка от мандата и възможността днес нагло да го наричат "успешен" и да се натискат за още от същото.

Няма спор между Зелени и Сини - природата ни трябва да бъде защитена, трябва да се сложи край на заменките, трябва да спре презастрояването, трябва зоните Натура 2000 да отговарят на европейските критерии, а не на местни феодални интереси.

Голямият спор е в това как:


Зелените ще спират с живи вериги багерите един по един. Сините ще наложат върховенство на закона и правов ред в държавата.

Зелените ще слагат точки и запетаи пред Парламента. Сините ще пишат законите вътре.

Зелените ще свирят с тарамбуки под незаконния лифт на Станишев. Сините ще възстановяват щетите от това управление.

Зелените ще се събличат, за да искат слънчеви електроцентрали. Сините ще вадят иконимиката от кризата.

Зелените ще се потупват по рамото след поредния "успешен" flash mob. Сините ще гарантират свободата на словото и правото на протест.

Зелените ще останат чисти и неопетнени от политиката. Сините ще свършат мръсната работа да разкъсат връзките между мафията и държавата.

Болното ни обществно днес нямам нужда от чиста изворна вода. Имаме нужда от хирург, който да поеме отговорността и да си свърши работата!

Заради всичко това ще гласувам за Сините!
И заради още много неща!

сряда, 3 юни 2009 г.

Що е то блогър на живо?

Вчера за първи път в живота си бях на среща на блогъри. Много приятно събиране - неформално, освободено. И за първи път срещнах блогърите, които от години чета. Опасно племе, да ви кажа!

Първо прави впечатление, че блогърите са предимно млади мъже, които не закъсняват за среща. Второ - че са доста добре издокарани, сдържано, с вкус и без никакви залитания, някак разумно. Когато трябва да избират къде да седнат предпочитат местата с добра видимост, но не на първите редове.

Разговорът вървеше много леко, без неловки паузи и напрежение. Всеки го насочваше в посоката, която го вълнува спокойно, уверено и ненатрапчиво. Въпросите бяха директни и откровени, отговорите - също. Свободата за тях е начин на мислене - излъчват я когато говорят, когато спорят, когато вдигнат очи и срещнат погледа ти. Умни са и го съзнават. Делови са - не обичат празни приказки и губене на време. Имат ценни идеи и държат на тях. Опасни са, защото не се страхуват. И непрекъснато пият кафета!

Срещата беше по покана на Надежда Михайлова. Тя добре се вписа в средата. Беше най-добрия външен министър, на път е да стане добър евродепутат, може би някой ден от нея би излязал приличен блогър - по параграфа за свободата и кафето е готова.

вторник, 2 юни 2009 г.

Време е да извадим тоягата

"В един грозен и злочест свят и най-богатият човек не може да си купи друго освен грозота и злочестина." Това ми каза днес Бърнард Шоу от късметчето към кафето Лаваца и ме натъжи, и ме накара да се замисля.

Ние си знаем, че живеем в грозен и злочест свят и се опитваме да се спасим от него. Дори тези, които все още живеем в България всъщност сме фактически емигранти - не четем вестници, не гледаме новини, не се интересуваме от обществения живот, опитваме се с всички сили да се справим без досег с българската действителност, а когато ни се налага, стискаме носове, потапяме се в смрадта и после бързаме да забравим унижението си. Усилията ни да се спасим поединично ни провалиха като общество. В България общество няма, да не говорим за активно гражданско общество. Няма обществено мнение, с което някой да се съобразява, няма обществена нетърпимост към безобразията, които ни случват ежедневно самозабравилите се некадърници и мафиоти на Доган и Станишев.

Кучето скача според тоягата. Време е да извадим тоягата и да си върнем държавата. Няма да стане с едни избори. Няма да стане и с един мандат. Няма да стане, ако приберем отново тоягата. Това беше голямата грешка след победата 1997г. Този път - не. Имаме много работа - имаме да градим общество, там където днес е ориенталски чалга-бардак.

Уважаеми дами и господа от Синята коалиция,
В края на тази седмица ще гласувам за Вас, но това не е празен чек. От Вас очаквам конкретни действия - очаквам да върнете не само доверието на Европа, но и доверието на българите в България. Очаквам да започнете градежа на правова държава на територията на страната ни. Очаквам да наложите европейските правила, въпреки съпротивата на мафията отвътре и на Русия и Турция отвън.
Вие можете да разчитате на пълната ми подкрепа, докато вървите по този път и активната ми съпротива, ако се отклоните. Този път, ние - вашите избиратели - няма да приберем тоягата. Искрено се надявам, че заедно с Вас, през следващите десетина години ще успеем да вдигнем България на крака и да я превърнем в просперираща, модерна европейска държава, с която децата ни да се гордеят.

Уважаеми съмишленици,
Ако искаме да живеем тук, нямаме друг избор, освен да успеем. И тук не говоря за успеха на Синята коалиция - тя е само инструмент - говоря за нашия успех да съградим България такава, каквато я виждаме в мечтите си. Ние отдавна сме взели собствените си съдби в ръце. Време е да поемем личната си отговорност за просперитета и благоденствието на България.
Няма да е лесно, но ние можем!
Валентина Иванова