неделя, 12 юни 2011 г.

Скъпи приятели,

Сигурна съм, че съм ви надула главите с тези избори през последните седмици, но те са много важни за мен. Важни са, защото едно свястно момче от Техническия, момче на моите години, с моето усещане са добро и лошо, момче, с което работя прекрасно и от време на време си пия кафето, реши да извоюва доверието ни и правото да се бори на изборите тази есен. Зная, че слабо го познавате и нямате още представа какво ще направи за София и за нас, но познавате мен и умението ми да преценявам хората. Доверете ми се и заради мен се разходете преди Сънчо до училището, в което гласувате обикновено. Дайте един глас за Прошко Прошков. Тази подкрепа означава много за мен!

С неугасваща вяра, че да се бориш си струва!
Валя

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Извънредно важно!

В неделя може да гласува ВСЕКИ!

Гласува се от 8:00 ч. до 20:00 ч. в у-щето, което е най-близо до адреса в личната ви карта. Ако искате да сте сигурни, проверявате при Прошко или ми пишете, ще ви изнамеря. В изборния ден ще работи и горещ телефон за справки.

Отивате в у-щето, показвате си личната карта и гласувате за Прошко Прошков и за Светослав Малинов. Ако сърцето ви тегли към другите - гласувате за другите. И сте готови!

Според прогнозата в неделя няма да вали, но и да вали, и да гърми, и да е адска жега или страшен студ, разходете се до училището и гласувайте. Виждаме крайния резултат, когато свестните хора решат, че им се гласува само на 23.4С на шарена сянка при лек полъх от запад!

понеделник, 6 юни 2011 г.

Младите, те да са живи!

Тая скапана държава, с тоя скапан мат'рял и да се скапе като хората не може! Все остава някой очилат младок, който да обяснява, че и ние българите можем като нормалните европейци и спича разкапването, раздвижва няколкото останали живи мозъчни клетки и предизвиква оптимистични вълнички по повърхността на блатото на вечната мрънкавина. Айде моля, към Терминал 2! За какво са ни тия! Ще вземат нещо да спретнат, после и нас ще ни карат да се поспретнем... Я по-добре с билетчето в костюмчето и към Европата. Там да си веят дипломите и да си развиват теориите. Ние тук си знаем - всички са маскари. А който не е, айде моля, към Терминал 2! Айде!!! После те да си скайпват, а ние да си се скапваме. На това му викам аз българска национална идилия!


Понякога обаче някой очилат младок вземе, че се върне. Върне се, свали костюма и се хване да бачка. Някои не издържат и си изграждат високи интернет дувари от виртуална нормалност. Други обаче обичат пустото му национално блато, виждат в него бистрия поток от пожълтелите картички и залагат немските си инженерни дипломи, че с малко ум и бачкане където е текло, пак ще тече. Лудите, младите, те да са живи!