четвъртък, 27 октомври 2011 г.

Въпрос на принцип!

Както е казал Мартин Ниймьолер:
„Когато нацистите дойдоха за комунистите – аз мълчах! Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите – аз мълчах. Не бях социалдемократ!
Когато дойдоха за профсъюзите – аз мълчах. Не членувах в профсъюз!
Когато дойдоха за евреите – аз продължих да мълча! Не бях евреин!
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори!...”

Отговорността за честността на изборите се носи от всички участници и не е функция на получените резултати. Не е време да мълчим.

По мъгляви причини в неделя хиляди хора бяха лишени от право да гласуват за местна власт. Последваха часове на хаос в зала "Универсиада". Изгубени книжа и печати, разпиляни бюлетини, изоставени разкъсани чували - чували, в които всеки би могъл да открие и попълните бюлетини, и празните, и списъците на избирателите, и печатите на комисиите, и оригиналите на протоколите и да ги подмени. Вече няма начин да се провери дали вашия глас, подаден в класната стая на някое училище, е съхранен от секционната комисия. И никакво повторно броене не може да го възстанови. Напълно неработещи се оказаха предвидените по закон гаранции за валидността на резултата. Като капак, дори формално, създадената в ОИК София организация противоречи на Изборния кодекс.

Няма място за компромиси с чесноста на изборите. Въпрос на принцип! Моето лично категорично мнение е, че изборите в София трябва да бъдат касирани.

неделя, 23 октомври 2011 г.

От стената на Прошко Прошков

Прошко Прошков:
За моите приятели, които не спаха няколко месеца и свършиха чудеса. За всички, които ме подрепяха когато не бях особено "великолепен". За всички хора, които ме гледаха в очите при шатрите и ми казваха "не ме предавай". За всички, които от сърце ми пожелаха успех. За тези, които вярват, че все още е възможно ако има страст и постоянно усилие!

You got me rockin'!!!

сряда, 19 октомври 2011 г.

Най-важната стъпка напред

Хубавите неща рядко стават сами. Всеки трябва да извърви своята част от пътя. Избор след избор. Стъпка по стъпка.

Утре е просто четвъртък. Поредният ден на дребните, ежедневни избори. Дали забързани да откъснем още един сив лист от календара или да откраднем няколко мига след работа по пътя към вкъщи, за да направим стъпка към своето утре.

Утре на пешеходна Витошка в 18:30ч. е добре дошъл всеки, който е готов заедно с Прошко да направи най-важната стъпка напред виждана някога в София и за София.

Повече за събитието ще откриете при Прошко във Facebook.

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Защо не пиша?

Напоследък не пиша, защото има какво да чета. През изминалите години и кампании все ми се искаше някой да каже това, което ми е на сърцето и когато не го намирах, сядах и пишех тук. Сега има. Прошко нарича нещата с истинските им имена. Оценява събитията по моята ценностна скала. Анализира следствията и намира причинителите, които откривам и аз. От горе на това пише по-увлекателно от мен :)


Снимка от блога на Комитата

Зная, че ще иде на балотаж. Надявам се да стане кмет. От време на време ще пиша тук за града и общото ни бъдеще в България, но искрено ви препоръчвам, когато ви се чете нещо смислено, потърсете Прошко Прошков.

неделя, 9 октомври 2011 г.

Днес Кадиев загуби изборите

Статукво, което се крепи на страх, рухва когато някой събере кураж да го оспори. Премиерът, и добре облечен, пак е "гола вода". Конците на марионетките му все повече се заплитат и лъсва тоталната им безпомощност.

Днес, докато слушах Прошко и Надежда Неински и гледах събралите се блогъри, си дадох сметка за силата на тези хора. Силата на свободната мисъл и воля. Силата на преодоляния страх. Днес Кадиев загуби изборите, а Фандъкова отиде на балотаж. Ако все още се съмнявате, питайте Надежда Неински.

събота, 8 октомври 2011 г.

Стъклената спирка

Сещате ли се за Стъклената спирка? Тръгвате от Царевец на горе покрай сладкарница "Пчела", кино "Влайкова", фурната на Бай Блажо и сте точно там. Сетихте ли се! О, още сте при толумбичките и бозата? Не се притеснявайте, ще Ви изчакам. Топъл хляб и виенски кифли от Бай Блажо си вземете на връщане, да са топли, топли у дома. Сега Ви остават само още няколко крачки и сте в градинката. Да, точно пред новата сграда на Райфайзен банк. Добре дошли! Много се радвам да Ви видя в квартала! Носите ни балони? Колко мило, благодаря!

Да бяхме отишли до вкъщи, да Ви почерпя домашно сладко от бели череши с чаша студена вода. В квартала водата е чудна, от Рилския водопровод, дето Иван Иванов го построи. Знаете го Иван Иванов, инженер беше, кмет. Едно време, когато София имаше кметове, които разбираха от тия неща. А сладкото си го варя сама, както маминка ме е учила - с едно листо от индрише за аромат. Тя беше ненадмината домакиня, Бог да я прости! От Казармената фурна, чак до Бай Блажо, че и до Царевец като нейния щрудел с ябълки и канела няма! И той се сервира с чаша източена рилска вода.

Тръгвате ли вече? Беше ми драго да се видим на Стъклената спирка. Ще Ви изпратя до Ариана. От там - вие си знаете!
Лек път и успех!