петък, 26 април 2013 г.

Политиканстване или политическо представителство?

Интересувам се от политика. Интересувам се много и от край време. Всъщност, интересувам се от политика повече отколкото всички нормални хора в един избирателен район взети заедно. А хората, които се интресуватат толкова и имат съответната подготовка и политически опит, естествено предлагат на нормалните хора в един избирателен район да бъдат техни политически представители.

Ролята на политическия представител е първо да разбира проблемите, после - да предлага решения и, ако събере подкрепата на нормалните хора около себе си, да свърши цялата необходима работа, да завърти цялата политическа и държавна машина, за да може, от всички възможни решения на проблема, да се случи това, което искат подкрепилите го нормални хора.

Снимката е от статията "Съседи и повече" - www.capital.bg
Прекрасен пример за политическо представителство в действие е Пейо Колев и компания, които получиха подкрепата на съкварталците и сега, имайки силата на тази подкрепа, разговарят от наше име и се борят за нашите искания, докато аз пиша тук, а повечето хора са на работа. 

Има риск в следващите две седмици главите ви да гръмнат от политиканстване. Ще има да слушаме кой на кого какво казал или какво не казал. Кой какво дочул или подслушал. Но политиката не е махленска свада. Истинският въпрос е какво ще става с тази държава и има ли кой да я тегли в посоката, която ние искаме. Има ли кой да тича от сутрин до вечер, а през нощта да не спи, за да мисли какво трябва да направи с държавата чрез нейните институции със силата на политическите инстументи, които сме му дали, за да можем ние спокойно да си гледаме децата, семействата и работата?

четвъртък, 25 април 2013 г.

Те чуват ли се?

Може ли някой да ми обясни точно от кого защитава прокуратурата на Република България окаяника Миро Някой-си, който по странно стечение на обстоятелствата играеше роля на земеделски министър по сутрешните блокове напоследък? Въпреки че здравият разум крещи срещу очевидния отговор, прокуратурата пази Миро от Министър-председателя и Република България и неговия вицепремиер и министър на вътрешните работи, защото е налице реална заплаха от физическа саморазправа със свидетеля. Не ме интересуват контректните имена в мафиотския пасквил. Потресаващо е "разкритието" за мръсни милиционерски номера, въпреки че ние добре познаваме манталитета на главните милиционери на републиката. Но не мога да понеса дори мисълта, че може да се наложи някой да бъде обявен за защитен свидетел, за да го опазят от саморазправа от страна на Министър-председателя или вицето му!?!

И тия същите двамца искат нов кабинет да правят. Те чуват ли се? Няма ли кой да ги прибере в стая с меки стени, да им вземе връзките на обувките и всички остри предмети и да ги остави там да си играят... на мафия! Аз имам други планове за следващите четири години. Планове в тази държава!

събота, 6 април 2013 г.

Мечтите на здравия разум

Страстно обичам и мразя политиката! Не мога да я понасям когато гледам настървени байганьовци, които си въртят първобитни калташки номера; гади ми се от консумирането на политиката като евтина пачавра; свеждането на националния интерес до ашлашка далаверка, изборите - до сбиване на две мафиотски групировки за "неприкосновеност". Мразя да ме правят на идиот и отвратени пиари да ми пробутват високопарни отвратеняци като модни шарени памперси. Такава политика не заслужава да съществува. Заслужава да бъде удавена в безразличие!

Искам да зная какво правим! И защо го правим? Ако не сме се запътили към Терминал 2, тогава накъде? Защо са ни магистрали в тази безпътица? Защо са ни избори, ако нямаме избор?




Истинската политика е честта да пробиваш пъртината в бялото поле на нереализираните общи възможности със силата на гласуваното ти доверие. Тя се ражда, когато мечтите се прегърнат от здравия разум. Работата на добрите политици е да виждат пътищата в безизходицата, възможностите в кризите, да посочват голямата обща цел в морето от злободневно словоблудстване; да дават простор на мечтите и здравия разум. За да постигне своята политическа мечта, бавно и полека, народът пораства със няколко века. В този смисъл, успешната политика води само до едно - национален подем. Национален подем, не само като макроикономическа характеристика, а като усещане за общ смисъл и лична удовлетвореност. Тази политика страстно обичам. За нея гласувам, за нея се боря.