сряда, 29 юли 2009 г.

Сините с 300 хил. депутата

Синята коалиция има 300 000 депутата в 41-вото Народно събрание и колкото по-скоро проумее факта, толкова по-дълго и щастливо ще живее.

Никой от тях не иска да гласува с чужда карта, дори ако ще това да е картата на Мартин Димитров или дори на Иван Костов. Всеки знае най-добре каква е идеалната структура и личен състав на правителството, министерствата, политическите и експертните кабинети към тях, както и на всички парламентарни комисии, в кои части трябва да бъде актуализиран бюджета и точно какви мерки трябва да бъдат взети, за да преодолеем кризата, как да си върнем доверието и фондовете на Европа и кои точно мега-проекти да замразим, с какви конкретни мерки можем да вдигнем земеделието на крак, за да компенсира икономически спукания балон на туризма, как да се използват регулаторните механизми на банковата система, за да бъде съживен пазара на кредити и стимулирана финансовата активност, от къде трябва да започне и как да свърши съдебната реформа, колко дни трябва да работят народните представители и дали, кога и къде е подходящо да почиват през лятото, какъв да е пропускателния режим в заседателната зала, как да бъде спряно гласуването с чужди карти, колко често да се поливат цветята пред парадния вход на НС и разбира се - къде точно трябва да бъдат заврени бившите агенти на ДС и как Сините отново да станат решаващ политически фактор. Това са хора съвестни, които могат да цитират Цецо, Цецка и Бойко по-добре от подчинените им депутати от ГЕРБ, и които следят и съдят всяка стъпка на онези петнайсет от тях, които по стечение на обстоятелствата фактически са в Парламента.

Докато 300 000 сини депутата следят изказванията в Парламента и трескаво подготвят репликите си, с които да заковат и разобличат политическия противник и се забавляват с лаишките грешки на новоизлюпените си колеги - народни представители, на партийните сбирки в клубчетата ще отеква единствено ехото на парламентарната зала, а агентите на ДС ще си живеят щастливо във властта и Синята коалиция ще се бори да бъде малък, но важен фактор на политическата сцена.

вторник, 28 юли 2009 г.

Шест неща, които ме правят щастлива

Щом е рекъл Комитата, ще разказвам и аз.

1. Кафе в OMV с Асен на път за работа. Нашите няколко откраднати минути от забързания ден.

2. Розите, особено сините. Радост за окото е всяка истинска роза - и единствената червена роза, подарена в специален момент, и розите нацъфтели покрай прашните софийски улици. Когато освен вдъхновение, намеря и малко време, правя рози от моделин или от захар.

3. Да хвана за ръка Асен, точно както го държах януари 1997 на барикатите, и да продължим по пътя, по който от тогава вървим заедно.

4. Смехът на Руми и Ради, който се носи от детската стая, без да знам за какво.

5. Спокойните вечери на задния двор, когато разбирам, че точно тогава, точно с тези хора и точно там ми е мястото.

6. Да се пресегна на вечеря, след дълъг и уморителен ден, през масата и да хвана ръчичката на малкия ми син, той да хване кака си, тя да подаде ръчичка на татко си и ние с него да затворим нашия малък семеен кръг и за мъничко да помълчим, хванати за ръце.

Бърди, Албена, Валери, Тони, Иво и Юрий ваш ред е.

сряда, 22 юли 2009 г.

Чисто и просто...

Бат Бойко може да е убиецът на БСП, защото е партиец.

Поколението, което днес е на възраст, подходяща за сериозна политическа кариера в България е било в активна възраст по време на соц.-а и хората са играли по правилата на играта. Всеки, който е имал планове за бъдещето си е вървял по каналния ред: комсомолски секретар => партиец => кариера. За много от тези хора последната стъпка е била провалена, заради преврата на 10 ноември 1989г.

Доста години партийната книжка беше петно в автобиографията на кандидат политиците. Единственият мислим начин да направиш политическа кариера, без да трябва да се извиняваш и горко разкайваш за партийния си билет, до сега беше БСП - Партията майка.

Бойко, с официално развяваната автобиография, в която гордо, гордо пише, че се е отказал от пагоните си, но не и от партийната си книжка, и с назначението на бивш партиец за председател на Народното събрание, се явява алтернатива за развитие на партийните кадри на БКП извън БСП.

ГЕРБ може да затрие БСП. И отговорните другари са го разбрали. Извадили са тежката артилерия - страховете на хората си, за да се консолидират. Това обяснява цялата им предизборна кампания и лудите пари за изрелските PR спецове. Днес социалистите, от парламентарната трибуна, до кварталното партийно клубче, плашат "нашите другари от нашата партия" с "Лустрация", "Ревизия" и "Дамгосване", точно както Доган плаши с "Възродителен процес", в отчаян опит да се спасят.

Парадоксалното е, че спасението за БСП е силна Синя коалиция.

вторник, 21 юли 2009 г.

Време е да помислим

Преди три месеца започнах този блог с тайната надежда, че чудото е възможно и с твърдото убеждение, че от всеки един от нас зависи дали то ще се случи. Нещо голямо се случи, наистина. Време е, както казва Радан, да помислим точно какво.

Доган загуби изборите. Спечели ги силният на деня, който към лето Господне 2009 се казва Бойко Борисов. Бях в изборна секция, видях и чух хората, които избраха ГЕРБ без да чуя и една добра дума по адрес на тази партия или на лидера й. Опашката тихо роптаеше срешу Доган, "мръсните комунисти" и техните близки роднини от женски пол. Бойко има гласувано безусловно доверие да разкара БСП и Доган, но всяко друго негово действие ще се гледа под лупа. Отприщеният политически разговор неизбежно ще се върти около него, заради колоритната му биография и съмнителния му антураж. Той е идеалният спаринг партньор за трениране на критични граждански рефлекси и създаване на активно гражданско общество. На негов гръб ще трябва да обясняваме основни механизми на демокрацията, отношенията между институциите и най-вече - какво е редно и какво не е, какво е добро за обществото и какво е обикновен болезнен нарцисизъм. Надеждата е, че заедно с обществото ще се учи и самия Бойко Борисов.

На политическата сцена се явиха един милион допълнителни избиратели. Грешно е да се мисли за тези близо един милион души като за леви или десни. Това са хората, които Доган разбуди със звучен шамар от нездравия сън на безпаметното безвремие, и които трябваше за седмица да наваксат пропуснатите осем години политически живот. В този момент Сините не бяха разпознати като сигурния път към победата над Доган и комунисите, а може би и наистина не бяха. Вълната ГЕРБ всъщност е само вълна анти Доган/БСП, точно както първата и втората сини вълни от митинга на Орлов мост и зимата на 1997 са били просто вълни анти БК(с)П. Избирателните вълни не означават политическо обвързване и принадлежност към дадена политическа алтернатива, каквото и да си мисли победителят. В момента виждаме как Бойко Борисов пада в този капан. Време е Сините да осъзнаят, че те от години вече са в него и да отстъпят място на победителя.

ГЕРБ разби монопола на Сините върху антикомунистическото говорене. Templar писа, че партията на Бойко Борисов е основен наш конкурент в дясно. За мен ГЕРБ е основен наш конкурент в антикомунистическото говорене. Тепърва предстои да видим дали леви или десни ще се действията им, а и малка част от избирателите ще обърнат внимание на поведението им в тази коодринатна система. В момента в общественото съзнание Бат Бойко е предпочитания антикомунист, въпреки че е имал партийна книжка или пък точно заради това. Ако след говоренето ГЕРБ не продължи с антикомунистическо поведение, в ускорени срокове ще го сполети съдбата на НДСВ. В България има силно, но задрямало мнозинство, което избор след избор търси кой да го представлява.

Срещу какво се надигат вълна след вълна? Надигат се, когато механизмите на функциониране на обществото излязат извън границите на общоприетото за търпимо. Когато е очевидно, че всички сме равни, но има и "по-равни", за които правилата не важат. Когато длъжностите се раздават заради партийна вярност или шуро-баджанашки връзки и когато кадърността няма никакво отношение към позицията ти в службата и в живота. Когато конкурсите се правят за определени хора и фирми. Когато статуквото болезнено заприлича на познатите ни от преди 1989г. порочни "комунистически" практики. Близо два милиони души категорично отхвърлят за трети, а някои и за четвърти път, тази порочна ценностна система и изкривеното общество, което създава тя. Но избраниците им всеки път се провалят в изграждане на алтернативния обществен модел.

Имаме нужда от визия за общото ни бъдеще в България. След трайния консенсус каква не трябва да бъде България, е време да кажем каква искаме да бъде и да помислим как да я превърнем в страната на нашите мечти. И днес пиша в този блог с тайната надежда, че чудото е възможно и с твърдото убеждение, че от всеки един от нас зависи дали то ще се случи.

(следва продължение)

Още размисли по темата от Templar и Тодор Сантов.

неделя, 12 юли 2009 г.

Честит празник, Руми!

Седмица след изборите цялото семейство празнува. На този ден, преди шест години за първи път прегърнах дъщеричката си. Помня колко невъзможно мъничка беше - точно колкото книгата, която носих с мен в Шейново. Помня как ми я даваха на всеки три часа в малко легълце на колелца и как всеки път тя беше мъничко по-голяма и още по-хубава. Помня изписването й от родилния дом и вълнението, когато татко й пое бялото вързопче нов живот. После дойдоха безсънните нощи, първата усмивка на четирдесетия ден, прощапулника на първата й годиника, морето, изборите за Президент, яслата, новата къща, рожденият ден на терасата, новата работа, балета, другото море с кака Ники, първите евроизбори, невъзможно мъничкото й братче - точно колкото книгата, която носих с мен в Шейново.

Помня как го прегръщах минути след като се роди. Помня креватчетата на колелца и първата му усмивка още в първия му ден. Помня как всеки път, когато ми го даваха той беше малко по-голям и още по-хубав. Помня изписването му и вълнението, когато татко му пое вързопчето нов живот и го показа на кака му. После дойдоха безсънните нощи, усмивките ден след ден, победата на Маргарита за "малък хмет" в Средец, детската кухня, прощапулника на първата му година, бавачката, работата, махането на спомагателните колела, сбърканата приказна торта и спасяването на рождения ден, Боровец, градината, балета, ангийския, Дядо Коледа, снежният човек, протестите пред парламента, пързалките в парка, тържеството за Лазаров ден в градината, новото малко колело със спомагателни, къщичката и зайчетата на тортата за рождения ден, изборите за европарламент, латино концерта в зала "Христо Ботев", откритите уроци по английски, математика, български език, тае-куон-до, концерта в Операта и огромната роза, която стърчеше над главата на момченцето ми, когато се качи на сцената, за да я подари на моята прекрасна балеринка, пробите на роклята при баба, парламентарните избори, маратонките с колелце, лунния пясък с формички на феички, тортата за принцеси и дългата розова рокля. И всеки път, когато ги погледна, децата ми са станали мъничко по-големи и още по-хубави, а ние с татко им - само мъничко по-големи. Заедно сме по-добри.


Честит рожден ден, Руми!

Пожелавам ти здраве и щастие, смелост да мечтаеш и сили, да сбъднеш най-смелите си мечти!

С обич
мама

събота, 4 юли 2009 г.

Скъпи приятели

Скъпи приятели, утре е първият ден от остатъка от нашата борба. Всеки глас утре ще добави и подсили позицията, от която ще продължим вдругиден.

Обществото болезнено излиза от летаргичното си чалга небитие. Първите признаци са налице в цялата страна - разговорите по кръчмите, самоделните плакати по спирките, "розовичките" доработки на билбордите на Яне Янев, шумните агитки на площадите, метнатите яйца по време на телевизионните дебати, плакатите, лепенките, разветите от балконите знамена и най-вече - хората с вдигнати очи.

Промяната вече започна. Първата победа срещу статуквото вече е наша!

И независимо дали в понеделник сутрин се събудим окичени с лаври или опърпани и наранени, не трябва да забравяме, че пътят тепърва е пред нас, че държим собствената си съдба, съдбата на децата си и съдбата на страната си в ръце, и че от неуморните усилия на всеки един от нас зависи да заживеем достойно в благоденстваща, уредена държава, която с гордост ще завещаем на децата си. Няма да стане с едни избори, няма да стане с един мандат, няма да стане, ако приберем тоягата. Но ще стане, скъпи приятели! Ще стане... защото ние ще го случим.