1. Кафе в OMV с Асен на път за работа. Нашите няколко откраднати минути от забързания ден.
2. Розите, особено сините. Радост за окото е всяка истинска роза - и единствената червена роза, подарена в специален момент, и розите нацъфтели покрай прашните софийски улици. Когато освен вдъхновение, намеря и малко време, правя рози от моделин или от захар.3. Да хвана за ръка Асен, точно както го държах януари 1997 на барикатите, и да продължим по пътя, по който от тогава вървим заедно.
4. Смехът на Руми и Ради, който се носи от детската стая, без да знам за какво.
5. Спокойните вечери на задния двор, когато разбирам, че точно тогава, точно с тези хора и точно там ми е мястото.
6. Да се пресегна на вечеря, след дълъг и уморителен ден, през масата и да хвана ръчичката на малкия ми син, той да хване кака си, тя да подаде ръчичка на татко си и ние с него да затворим нашия малък семеен кръг и за мъничко да помълчим, хванати за ръце.
Бърди, Албена, Валери, Тони, Иво и Юрий ваш ред е.
1. Събуждането от галещите ме по лицето слънчеви лъчи.
ОтговорИзтриване2. Кафето с някой "откраднат" бонбон
под "мутиралата" палма в лабораторията с колегите, които обичам.
3. Да вляза в залата на студетите и те екзалтирано да ме приветстват, да се научат на това от което имат нужда за да станат добри лекари, а после да се полигавят по детски.
4. Изписването на новородено срещу прозореца ми и щастливия, уплашен и непохватен татко, който не занае как да го държи.
5. Целувката на момичето, което обожавам и думичките и "ти си моя малък принц."
6. Когато цъкна из фейсбук и поразгледам приятелите си усещането, че те са добри хора и понякога вместо своите емоции трябва да слушам техния разум.
Номер 4 на Спок много ми хареса :)))))
ОтговорИзтриванеС вас светът е по-добър!
ОтговорИзтриване