Време е да помислим

Преди три месеца започнах този блог с тайната надежда, че чудото е възможно и с твърдото убеждение, че от всеки един от нас зависи дали то ще се случи. Нещо голямо се случи, наистина. Време е, както казва Радан, да помислим точно какво.

Доган загуби изборите. Спечели ги силният на деня, който към лето Господне 2009 се казва Бойко Борисов. Бях в изборна секция, видях и чух хората, които избраха ГЕРБ без да чуя и една добра дума по адрес на тази партия или на лидера й. Опашката тихо роптаеше срешу Доган, "мръсните комунисти" и техните близки роднини от женски пол. Бойко има гласувано безусловно доверие да разкара БСП и Доган, но всяко друго негово действие ще се гледа под лупа. Отприщеният политически разговор неизбежно ще се върти около него, заради колоритната му биография и съмнителния му антураж. Той е идеалният спаринг партньор за трениране на критични граждански рефлекси и създаване на активно гражданско общество. На негов гръб ще трябва да обясняваме основни механизми на демокрацията, отношенията между институциите и най-вече - какво е редно и какво не е, какво е добро за обществото и какво е обикновен болезнен нарцисизъм. Надеждата е, че заедно с обществото ще се учи и самия Бойко Борисов.

На политическата сцена се явиха един милион допълнителни избиратели. Грешно е да се мисли за тези близо един милион души като за леви или десни. Това са хората, които Доган разбуди със звучен шамар от нездравия сън на безпаметното безвремие, и които трябваше за седмица да наваксат пропуснатите осем години политически живот. В този момент Сините не бяха разпознати като сигурния път към победата над Доган и комунисите, а може би и наистина не бяха. Вълната ГЕРБ всъщност е само вълна анти Доган/БСП, точно както първата и втората сини вълни от митинга на Орлов мост и зимата на 1997 са били просто вълни анти БК(с)П. Избирателните вълни не означават политическо обвързване и принадлежност към дадена политическа алтернатива, каквото и да си мисли победителят. В момента виждаме как Бойко Борисов пада в този капан. Време е Сините да осъзнаят, че те от години вече са в него и да отстъпят място на победителя.

ГЕРБ разби монопола на Сините върху антикомунистическото говорене. Templar писа, че партията на Бойко Борисов е основен наш конкурент в дясно. За мен ГЕРБ е основен наш конкурент в антикомунистическото говорене. Тепърва предстои да видим дали леви или десни ще се действията им, а и малка част от избирателите ще обърнат внимание на поведението им в тази коодринатна система. В момента в общественото съзнание Бат Бойко е предпочитания антикомунист, въпреки че е имал партийна книжка или пък точно заради това. Ако след говоренето ГЕРБ не продължи с антикомунистическо поведение, в ускорени срокове ще го сполети съдбата на НДСВ. В България има силно, но задрямало мнозинство, което избор след избор търси кой да го представлява.

Срещу какво се надигат вълна след вълна? Надигат се, когато механизмите на функциониране на обществото излязат извън границите на общоприетото за търпимо. Когато е очевидно, че всички сме равни, но има и "по-равни", за които правилата не важат. Когато длъжностите се раздават заради партийна вярност или шуро-баджанашки връзки и когато кадърността няма никакво отношение към позицията ти в службата и в живота. Когато конкурсите се правят за определени хора и фирми. Когато статуквото болезнено заприлича на познатите ни от преди 1989г. порочни "комунистически" практики. Близо два милиони души категорично отхвърлят за трети, а някои и за четвърти път, тази порочна ценностна система и изкривеното общество, което създава тя. Но избраниците им всеки път се провалят в изграждане на алтернативния обществен модел.

Имаме нужда от визия за общото ни бъдеще в България. След трайния консенсус каква не трябва да бъде България, е време да кажем каква искаме да бъде и да помислим как да я превърнем в страната на нашите мечти. И днес пиша в този блог с тайната надежда, че чудото е възможно и с твърдото убеждение, че от всеки един от нас зависи дали то ще се случи.

(следва продължение)

Още размисли по темата от Templar и Тодор Сантов.