понеделник, 27 декември 2010 г.

Коледен сняг


Заваля късен Коледен сняг!
Честито Рождество, приятели!


Подарявам по една снежинкa-звездичка на всеки от вас!

сряда, 22 декември 2010 г.

Трапезата на Бъдни вечер

Един ден, преди много години, мама и татко дойдоха да ме вземат от детската градина. Обикновено аз висях на оградата и ги чаках. Този път обаче играех на криеница, застанала точно в срадата на двора, сред най-многото деца, напълно невидима за търсещия из тайните кьошета поглед на "другарчето" ми от четвърта група.

Мама и татко дойдоха да ме вземат с чисто новия ни червен Москвич! На по-младитете няма да обяснявам какво събитие е било сдобиването с Москвич в зрелия соц. Честно да си призная и аз тогава не го разбирах, но виждах радостта на мама и татко и гордостта на техните мами и татковци и знаех, че се е случило нещо извънредно. След това започнаха пътешествията. Всяка събота и неделя се качвахме на Москвича и тръгвахме на някъде. От това време познавам гъбите, мога да се върна от там, от където съм дошла и имам смътни спомени за музеите в повечето български градчета. Обичам музеите и галериите. И до ден днешен, ако ме пуснете в непознат град, след катедралата търся музея.

Само етнографските музеи си ги спомням като особено разочарование. Гледаш носии, черги и разни ръждясали инструменти със странни имена и неизвестно предназначение в прашасали ветрини и цялото ти детско въображение не стига, за да измисли с какво тези бабини вехтории са заслужили място в музей. И така, докато един ден не отидох с моя приятелка на лекция на етнолог в Етнографския музей в София. Показваха ни мартеници от цяла България и ни разказваха магически приказки за един свят, с който ни свързва само повърхносното подражание на формите. Разказваха, разказваха и прашасалите ветрини се изпълниха със символи и добиха смисъл. Етнографският музей се превърна в съкровищница. Да наближи март, ще ви разкажа!

На скоро открих, че може да се черпи от тази съкровищница по email. Попитах, защо на Бъдни вечер, ако ставаме от масата, ставаме наведени, а получих цяла приказка:
Здравейте отново, г-жо Иванова.

Бъдни вечер е празник, съсредоточен около рода (семейството) и домашното стопанство. Чрез поредица обреди се конструира, разгадава, моделира цялата следваща година и от правилността им зависи здравето, благополучието, плодородието до следващата Коледа. Празникът е съпроводен със строга нормативност, разчитаща често на имитативна магия (магия по сходство). Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на хранене не се става, за да не стават квачките от яйцата и да мътят пиленца. Ако се наложи, става стопанинът, и ходи приведен, за да са приведени от зърно житните класове.

Трапезата на Бъдни вечер е отрупана с нечетен брой постни ястия (обреден хляб, варен фасул, сърми, пиперки с боб, ошав, варено жито, ябълки, орехи, лук, чесън, мед...). Изобилието на масата предполага изобилие и през идната година. Елемент от обредността е неприбирането на трапезата през нощта, защото бъднивечерната трапеза по същество е поменална (зърнените ястия асоциират с безкръвната житна жертва и са част от поменалната обредна храна). Вярва се, че предците, част от рода, се завръщат в нощта срещу Коледа, за да хапнат и пийнат. Храната и виното, оставени за предците, измолват тяхното съдействие, добронамереност и покровителство спрямо рода. Дори днес стопаните (искат да) вярват, че през нощта прадедите са навестили бъднивечерната трапеза.

Автор на отговора: н.с. д-р Мариянка Борисова
http://iefem.blogspot.com/2010/12/blog-post_08.html
Надявам се, че и след празниците фолклористите и етнолозите ще продължат да ни разказват. Прекрасно е, че има кой да запълни познатата ни форма с изгубеното с времето съдържание.

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Коледен въпрос

Спорихме наскоро с моя приятелка, на колко парчета се чупи Коледната питка - колкото са членовете на семейството или с едно-две повече? И защо е така? И в Коледната питка слагат ли се дрянчета и бобчета за късмети или само пара? Спорихме, та спорихме. И в Google търсихме, и в bg-mamma четохме, и на бабите си звъняхме - няма оправия.

Няколко дни по-късно ми препратиха покана от секцията по „Етнология на социализма и постсоциализма” за кръгла маса "Българският ХХ в. Колективна памет и национална идентичност". На страницата на организаторите с изненада прочетох:
Специално за наближаващите Коледни празници Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН открива електронна поща, на която всеки, който се интересува от българските традиции, празници, фолклорна музика и изкуство, може да изпраща въпроси, предложения за инициативи и мнения: ask_iefem@bas.bg.

Кажете, как да устои човек на тази възможност? Хем да разбера как се прави Коледна питка, хем с прителките ми да си пием кафето с кеф, а и да не настройваме бабите от Македонско и Тракийско една срещу друга. Писах им и на следващия ден получих следния отговори:

Здравейте, г-жо Иванова.

Обредният хляб на Бъдни вечер заема достойно място на трапезата. Той представлява кръгла пита (символиката на кръга - безначално и безкрайно съвършенство, цикличност). Украсен е със стилизирани изображения, свързани със стопанския живот на българина – кошара, добитък, купи сено, плодове... Символиката на този обреден хляб свързваме и с безкръвната жертва на пшеницата – зърното, което, загивайки, ще даде живот на нов житен клас. Обредната трапеза се прекадява. Стопанинът вдига високо обредния хляб, благославя и то разчупва. Първото парче е наречено за Богородица и се слага пред домашната икона в израз на почит към майката, раждаща Бога. Останалите парчета се раздават на домочадието. Има и парче, предназначено
за добитъка. Дори трохите от трапезата се събират и раздават на домашните птици, за да снасят повече яйца. Пшеницата, зърното въобще, са в центъра на Коледната обредност, обезпечаваща плодородие и здраве. На 22.12. е зимното слънцестоене, след което Слънцето събира сили, нараствайки с по едно зрънце всеки ден. Езическият прототип на празника е възраждането на бога Слънце. Домакинята приготвя кръгъл кравай и за коледарите, които посещават дома на Бъдни вечер след полунощ.

Обикновено в коледния обреден хляб се поставя сребърна монета, символно даряваща благополучие. Вярата в обезпечаващите здраве и благоденствие късмети, позитивната нагласа по повод празника в по-късен пероид води до появата и на други късмети в коледния обреден хляб - клончета дрян (‘здраве’), бобчета, тиквени семки (‘успехи в земеделието’)... Неаграрното битие на съвременния българин извиква необходимостта от преосмисляне и поява на нови късмети. Здравето и благополучието, плодородието запазват ценността си, събитувайки днес с пожеланията за конкретни материални блага. Множество късмети обикновено се поставят в новогодишната баница. Затова в края на годината производителите на кори за баница предлагат продукцията си в комплект с късмети, оформени като словесни благопожелания.

Автор на отговора: н.с. д-р Мариянка Борисова

Аз купешка благословия в новогодишната баница няма да сложа. Имам си свои. Но отговорът искрено ме зарадва.