четвъртък, 16 декември 2010 г.

Коледен въпрос

Спорихме наскоро с моя приятелка, на колко парчета се чупи Коледната питка - колкото са членовете на семейството или с едно-две повече? И защо е така? И в Коледната питка слагат ли се дрянчета и бобчета за късмети или само пара? Спорихме, та спорихме. И в Google търсихме, и в bg-mamma четохме, и на бабите си звъняхме - няма оправия.

Няколко дни по-късно ми препратиха покана от секцията по „Етнология на социализма и постсоциализма” за кръгла маса "Българският ХХ в. Колективна памет и национална идентичност". На страницата на организаторите с изненада прочетох:
Специално за наближаващите Коледни празници Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН открива електронна поща, на която всеки, който се интересува от българските традиции, празници, фолклорна музика и изкуство, може да изпраща въпроси, предложения за инициативи и мнения: ask_iefem@bas.bg.

Кажете, как да устои човек на тази възможност? Хем да разбера как се прави Коледна питка, хем с прителките ми да си пием кафето с кеф, а и да не настройваме бабите от Македонско и Тракийско една срещу друга. Писах им и на следващия ден получих следния отговори:

Здравейте, г-жо Иванова.

Обредният хляб на Бъдни вечер заема достойно място на трапезата. Той представлява кръгла пита (символиката на кръга - безначално и безкрайно съвършенство, цикличност). Украсен е със стилизирани изображения, свързани със стопанския живот на българина – кошара, добитък, купи сено, плодове... Символиката на този обреден хляб свързваме и с безкръвната жертва на пшеницата – зърното, което, загивайки, ще даде живот на нов житен клас. Обредната трапеза се прекадява. Стопанинът вдига високо обредния хляб, благославя и то разчупва. Първото парче е наречено за Богородица и се слага пред домашната икона в израз на почит към майката, раждаща Бога. Останалите парчета се раздават на домочадието. Има и парче, предназначено
за добитъка. Дори трохите от трапезата се събират и раздават на домашните птици, за да снасят повече яйца. Пшеницата, зърното въобще, са в центъра на Коледната обредност, обезпечаваща плодородие и здраве. На 22.12. е зимното слънцестоене, след което Слънцето събира сили, нараствайки с по едно зрънце всеки ден. Езическият прототип на празника е възраждането на бога Слънце. Домакинята приготвя кръгъл кравай и за коледарите, които посещават дома на Бъдни вечер след полунощ.

Обикновено в коледния обреден хляб се поставя сребърна монета, символно даряваща благополучие. Вярата в обезпечаващите здраве и благоденствие късмети, позитивната нагласа по повод празника в по-късен пероид води до появата и на други късмети в коледния обреден хляб - клончета дрян (‘здраве’), бобчета, тиквени семки (‘успехи в земеделието’)... Неаграрното битие на съвременния българин извиква необходимостта от преосмисляне и поява на нови късмети. Здравето и благополучието, плодородието запазват ценността си, събитувайки днес с пожеланията за конкретни материални блага. Множество късмети обикновено се поставят в новогодишната баница. Затова в края на годината производителите на кори за баница предлагат продукцията си в комплект с късмети, оформени като словесни благопожелания.

Автор на отговора: н.с. д-р Мариянка Борисова

Аз купешка благословия в новогодишната баница няма да сложа. Имам си свои. Но отговорът искрено ме зарадва.

Няма коментари :

Публикуване на коментар