сряда, 22 декември 2010 г.

Трапезата на Бъдни вечер

Един ден, преди много години, мама и татко дойдоха да ме вземат от детската градина. Обикновено аз висях на оградата и ги чаках. Този път обаче играех на криеница, застанала точно в срадата на двора, сред най-многото деца, напълно невидима за търсещия из тайните кьошета поглед на "другарчето" ми от четвърта група.

Мама и татко дойдоха да ме вземат с чисто новия ни червен Москвич! На по-младитете няма да обяснявам какво събитие е било сдобиването с Москвич в зрелия соц. Честно да си призная и аз тогава не го разбирах, но виждах радостта на мама и татко и гордостта на техните мами и татковци и знаех, че се е случило нещо извънредно. След това започнаха пътешествията. Всяка събота и неделя се качвахме на Москвича и тръгвахме на някъде. От това време познавам гъбите, мога да се върна от там, от където съм дошла и имам смътни спомени за музеите в повечето български градчета. Обичам музеите и галериите. И до ден днешен, ако ме пуснете в непознат град, след катедралата търся музея.

Само етнографските музеи си ги спомням като особено разочарование. Гледаш носии, черги и разни ръждясали инструменти със странни имена и неизвестно предназначение в прашасали ветрини и цялото ти детско въображение не стига, за да измисли с какво тези бабини вехтории са заслужили място в музей. И така, докато един ден не отидох с моя приятелка на лекция на етнолог в Етнографския музей в София. Показваха ни мартеници от цяла България и ни разказваха магически приказки за един свят, с който ни свързва само повърхносното подражание на формите. Разказваха, разказваха и прашасалите ветрини се изпълниха със символи и добиха смисъл. Етнографският музей се превърна в съкровищница. Да наближи март, ще ви разкажа!

На скоро открих, че може да се черпи от тази съкровищница по email. Попитах, защо на Бъдни вечер, ако ставаме от масата, ставаме наведени, а получих цяла приказка:
Здравейте отново, г-жо Иванова.

Бъдни вечер е празник, съсредоточен около рода (семейството) и домашното стопанство. Чрез поредица обреди се конструира, разгадава, моделира цялата следваща година и от правилността им зависи здравето, благополучието, плодородието до следващата Коледа. Празникът е съпроводен със строга нормативност, разчитаща често на имитативна магия (магия по сходство). Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на хранене не се става, за да не стават квачките от яйцата и да мътят пиленца. Ако се наложи, става стопанинът, и ходи приведен, за да са приведени от зърно житните класове.

Трапезата на Бъдни вечер е отрупана с нечетен брой постни ястия (обреден хляб, варен фасул, сърми, пиперки с боб, ошав, варено жито, ябълки, орехи, лук, чесън, мед...). Изобилието на масата предполага изобилие и през идната година. Елемент от обредността е неприбирането на трапезата през нощта, защото бъднивечерната трапеза по същество е поменална (зърнените ястия асоциират с безкръвната житна жертва и са част от поменалната обредна храна). Вярва се, че предците, част от рода, се завръщат в нощта срещу Коледа, за да хапнат и пийнат. Храната и виното, оставени за предците, измолват тяхното съдействие, добронамереност и покровителство спрямо рода. Дори днес стопаните (искат да) вярват, че през нощта прадедите са навестили бъднивечерната трапеза.

Автор на отговора: н.с. д-р Мариянка Борисова
http://iefem.blogspot.com/2010/12/blog-post_08.html
Надявам се, че и след празниците фолклористите и етнолозите ще продължат да ни разказват. Прекрасно е, че има кой да запълни познатата ни форма с изгубеното с времето съдържание.

Няма коментари :

Публикуване на коментар