понеделник, 9 декември 2013 г.

В знак на почит

Родена съм до оградата на Военното на Негово Величество училище, но не в семейство на потомствени военни. Военните на нашата улица бяха през няколко къщи - в дома на Каравелови от едната страна, от другата - в дома на Йовови. Като деца прескачахме високата каменна ограда и играехме тайно в обраслия в храсталак парк. Познавах възвишенията и ямите от бомбардировките над София, но не и алеите и беседките. От баба си знаех, че когато възпитанниците на Военното училище минавали по улицата, хората се обръщали да ги гледат с възхита и уважение. Госпожиците от софийските девически гимназии с трепет очаквали вечеринките, забавите и баловете, на които за кавалери били канени кадетите. Така и баба срещнала моя дядо - Стоян Радев - възпитаник на 68-ми випуск на ВНВУ.

Когато Борис Станимиров ме покани в клуба на потомците на царските офицери "Един завет", от една страна останах поласкана, от друга - ясно си давах сметка, че не принадлежа към голяма офицерска фамилия и че правото ми да бъда част от този клуб, в сравнение с правото на потомците на Каравелови, Йовови, ген. Иванови, ген. Бояджиеви, е по-скоро символично. Съгласих се като знак на почит към паметта на моя дядо. Опитвам се да предам на децата си, заедно сьс снимките от старите албуми, и онова възпитание в доблест, честност и благородство, което дадоха на мен. Надявам се, когато порастнат, в клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България "Един завет" да намерят общност, в която благородството е норма на поведение,  в която хората мислят днешния си ден пред дълга си към миналото и отговорността си за бъдещето, общност достойна да пази честта и доброто име на Съюза на възпитанниците на ВНВУ, ШЗО, родолюбивото войнство и гражданство.

събота, 9 ноември 2013 г.

За достойните

Битката за морал е жестока и неравна, защото може да бъде спечелена само с честност и почтеност. И да знаете - будното общество съди победителите по-строго от победените. Трябва да обезвредим до зъби въоръжен голиат с прашка и жълто паве, за да имаме правото да се наречем различни и да поискаме от обществото едно синапено зърно доверие.

Преди да поискаме друг да ни се довери, трябва ние самите да безрезервно да си вярваме, че сме достойни. Болезненият опит от българската политическа реалност не ми позволяват да се доверя на хора, които са били министри в един кабинет с Р. Овч. и Р. Петков и това се отнася както за г-жа Кунева, така също за Даниел Вълчев и Пламен Орешарски. Не просто не приемам, категорично се противопоставям дори на идеята за някаква форма на зависимост или сътрудничество с руска, турска или друга държавна сигурност. Отказвам да си затварям очите по целесъобразност.

Вярвам, не едно синапено зърно, вярвам с цялата си душа, че има честен и почтен начин да обединим усилия и да създадем условия за просперитет чрез знания, труд и талант тук - в България.

неделя, 27 октомври 2013 г.

В подкрепа на студентския протест

Студентите бръкнаха с пръст в раната. Работа на онези от нас, които са поели отговорността да се занимават с политика, е да намерят решението. Заставам изцяло зад исканията на студентите и очаквам от всеки, който има намерение да търси моето доверие и подкрепа в следващи избори, не просто да ги подкрепи, а да влезе с цялата си сила в общата ни битка.
Валентина Иванова

петък, 28 юни 2013 г.

To be-ят, or not to be-ят?

Това е въпросът. Няма нищо по-предстазуемо от опит затегнатият от протестите политически гордиев възел около врата на БСП да бъде разсечен със сила.

Практически не останаха други средства за манипулация и разправа с нестихващото недоволство на десетки хиляди хора, които всяка вечер излизат да поискат незабавна оставка на правителството и да освиркат несъстоялото се народно представителство.


На какво издържа протестът:
1. Издържа на опит да бъде потушен чрез "изгърмяване на бушон", в какъвто бързо се превърна Пеевски. И продължи.
2. Издържа на опит да бъде подкупен чрез мантрата за "намаляване на тока" с две кисели млека на месец, докато огромните кражби на държавни пари продължават зад кулисите. И продължи.
3. Издържа на лукавото изкушение да седне на масата за преговори за "изборния кодекст", където да бъде оплетен в процедурни хватки, ожесточени спорове за цвета и големината на избирателните урни. И продължи.
4. Издържа на провокации отвътре чрез разделение на "красиви" и "орки", "зимни" и "летни" и призна на всеки правото да иска да живее по-добре. И продължи.
5. Издържа на провокации отвън чрез бесните пристъпи на агресия от страна на политическото плашило на БСП и ДПС и просто го #ignore...-на. И продължи.
6. Издържа на всякакви клевети, инсинуации и опити за подмяна тип "крадецът вика: "Дръжте крадеца!". И продължи.
7. Издържа на опитите да бъде неглижиран чрез денонощна имитация на парламентарна и държавническа дейност, която налива от пусто в празно и от време на време в някой бездънен мафиотски джоб. И продължава.
 
Ще издържи и на бой. И ще продължи.

Има огромна вероятност, когато БСП се опита да разсече гордиевия възел около врата си със сила, сама да си отсече главата.

понеделник, 24 юни 2013 г.

Разликата между февруари и юни

Няма нищо по-хубаво от това да се справяш в живота. Може би само да научиш и децата си и да ги гледаш как го правят по-добре от теб! Това е пътят към свободата на духа и мисълта, гарантът за смислен, достоен живот, личният принос към общото добруване. Да се справяш в живота е естествен, градивен стремеж и само болен комунистически мозък би могъл да го отрече. Защото тези, на които им е студено, искат да се стоплят, тези, които не могат да си платят тока, биха искали да успяват, тези, които ходят навели глави, биха искали да ги вдигнат високо и за това не им трябват подхвърлени от държавата трохи. Нито процентите намаление на тока, нито плащането на майчинските 5 или 15 дни по-рано, нито дори парите за първия учебен ден ще върнат достойнството на човека. Само душата му ще ридае, че е докаран до там, да приема подобни подаяния. Пътят от февруари към юни е естествен и неотменим както неотменимо тече времето. В икономическия, обществен и политически живот у нас има обаче огромни черни дупки, които поглъщат и държат в плен нормалната пазарна, социална и политическа среда и когато масата им надмине определени граници - увличат и разтеглят около себе си времето до безвремие. Заради тези черни дупки, създадени и поддържани от мафиотизирани кръгове и обръчи, по много параграфи времето в България е спряло, по други - избегнали пагубното им влияние - е близко до съвременните световни реалности.

Днес на площада са хората, които живеят нормално, имат самочуствие, успехи, самостоятелност, осъзнали са собствената си стойност, хора, които не са пленени и не се поддават на традиционните мафиотски изкусители и изкушения. Те не черпят сила от жълтите павета под краката си, а от здравия разум в главите си и ясното съзнание, че са нарушени границите на допустимото изкривяване. На площадите са тези, които от собствен опит знаят, че хубавите неща стават трудно - с упорит труд и постоянство. За това и "движението" им не се разпада с времето, а само набира нови и нови сили.

Добруването на обществото е резултат от успеха на всеки един. В интерес на всички нас е да помогнем тези, които се спънат, да станат отново и да продължат напред. Трупа се критична маса, която може да преодолее завихрянията на времето и да върне нормалния му ритът. И тогава разликата между февруари и юни ще изчезне неусетно - като шепа черна пепел в безкрайното море на новоосвободените възможности да притежаваме съдбата си и да се справяме с живота и всичко останало.

петък, 26 април 2013 г.

Политиканстване или политическо представителство?

Интересувам се от политика. Интересувам се много и от край време. Всъщност, интересувам се от политика повече отколкото всички нормални хора в един избирателен район взети заедно. А хората, които се интресуватат толкова и имат съответната подготовка и политически опит, естествено предлагат на нормалните хора в един избирателен район да бъдат техни политически представители.

Ролята на политическия представител е първо да разбира проблемите, после - да предлага решения и, ако събере подкрепата на нормалните хора около себе си, да свърши цялата необходима работа, да завърти цялата политическа и държавна машина, за да може, от всички възможни решения на проблема, да се случи това, което искат подкрепилите го нормални хора.

Снимката е от статията "Съседи и повече" - www.capital.bg
Прекрасен пример за политическо представителство в действие е Пейо Колев и компания, които получиха подкрепата на съкварталците и сега, имайки силата на тази подкрепа, разговарят от наше име и се борят за нашите искания, докато аз пиша тук, а повечето хора са на работа. 

Има риск в следващите две седмици главите ви да гръмнат от политиканстване. Ще има да слушаме кой на кого какво казал или какво не казал. Кой какво дочул или подслушал. Но политиката не е махленска свада. Истинският въпрос е какво ще става с тази държава и има ли кой да я тегли в посоката, която ние искаме. Има ли кой да тича от сутрин до вечер, а през нощта да не спи, за да мисли какво трябва да направи с държавата чрез нейните институции със силата на политическите инстументи, които сме му дали, за да можем ние спокойно да си гледаме децата, семействата и работата?

четвъртък, 25 април 2013 г.

Те чуват ли се?

Може ли някой да ми обясни точно от кого защитава прокуратурата на Република България окаяника Миро Някой-си, който по странно стечение на обстоятелствата играеше роля на земеделски министър по сутрешните блокове напоследък? Въпреки че здравият разум крещи срещу очевидния отговор, прокуратурата пази Миро от Министър-председателя и Република България и неговия вицепремиер и министър на вътрешните работи, защото е налице реална заплаха от физическа саморазправа със свидетеля. Не ме интересуват контректните имена в мафиотския пасквил. Потресаващо е "разкритието" за мръсни милиционерски номера, въпреки че ние добре познаваме манталитета на главните милиционери на републиката. Но не мога да понеса дори мисълта, че може да се наложи някой да бъде обявен за защитен свидетел, за да го опазят от саморазправа от страна на Министър-председателя или вицето му!?!

И тия същите двамца искат нов кабинет да правят. Те чуват ли се? Няма ли кой да ги прибере в стая с меки стени, да им вземе връзките на обувките и всички остри предмети и да ги остави там да си играят... на мафия! Аз имам други планове за следващите четири години. Планове в тази държава!

събота, 6 април 2013 г.

Мечтите на здравия разум

Страстно обичам и мразя политиката! Не мога да я понасям когато гледам настървени байганьовци, които си въртят първобитни калташки номера; гади ми се от консумирането на политиката като евтина пачавра; свеждането на националния интерес до ашлашка далаверка, изборите - до сбиване на две мафиотски групировки за "неприкосновеност". Мразя да ме правят на идиот и отвратени пиари да ми пробутват високопарни отвратеняци като модни шарени памперси. Такава политика не заслужава да съществува. Заслужава да бъде удавена в безразличие!

Искам да зная какво правим! И защо го правим? Ако не сме се запътили към Терминал 2, тогава накъде? Защо са ни магистрали в тази безпътица? Защо са ни избори, ако нямаме избор?




Истинската политика е честта да пробиваш пъртината в бялото поле на нереализираните общи възможности със силата на гласуваното ти доверие. Тя се ражда, когато мечтите се прегърнат от здравия разум. Работата на добрите политици е да виждат пътищата в безизходицата, възможностите в кризите, да посочват голямата обща цел в морето от злободневно словоблудстване; да дават простор на мечтите и здравия разум. За да постигне своята политическа мечта, бавно и полека, народът пораства със няколко века. В този смисъл, успешната политика води само до едно - национален подем. Национален подем, не само като макроикономическа характеристика, а като усещане за общ смисъл и лична удовлетвореност. Тази политика страстно обичам. За нея гласувам, за нея се боря.

петък, 1 март 2013 г.

Кога всичко се обърка и защо...?

Някои биха казали, че всичко се обърка на 9-ти септември 1944 г., когато Червената работническо-селска армия нахлува в България и нашенските червени ескадрони свалят законното правителство на Царство България, за няколко месеца разпускат парламента, чрез специален съд наречен "Народен" издават 2 730 смъртни присъди на всеки, който си има понятие от държавно управление, общественополезна дейност или има личен авторитет и свалят значително средното IQ в България до около два пъти работническо-селското.

"В името на народа!" са извършвани нечовешки зверства,  правени са епохални грешки и са загробвани милиони съдби. "В името на народа" узурпаторите на цялата власт в Народна република България объркаха много неща. Проблемът е, че никога не бяха до край оправени.

Буквалният превод на "демокрация" е "народовластие". На втория ред в Конституцията ни, непосредствено след регламентиране на България като република с парламентарно управление, пише, че "Цялата държавна власт произтича от народа." За разлика от наложената след 9.IX.1944 г. тоталитарната държава, където "народът" се представлява от една едничка работническо-селска партия, в наши дни гражданите имат право свободно да се сдружават в партии. Конституционно задължение на партиите е да съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите (чл. 11, ал. 3). Чрез партиите си гражданите участват в управлението на държавата. Всичко изглежда добре обмислено и подредено. И въпреки това в последните седмици, в цялата страна, хиляди хора протестират срещу всички и всичко. Защо всичко се обърка... ?

Няма да се спирам върху поведението на партиите, които в една или друга степен съумяват да изпълняват конституционната си функция и да съдействуват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Нито върху цената на тока, лова на еднорозите в тетевенско и Великото народно събрание. Масовият протест беше срещу всички и всичко. В последните 23 години не остана човек неомаскарен, действие  - некомпрометирано и идея - неохулена. В предишните 45 също, дори в по-предишните 60! От Съединението на Княжество България с Източна Румелия 1885 г., в последните 128 години от историята на младата ни Трета българска държава, няма събитие безспорно, достойно, свято, на което никой не е посегнал "в името на народа" или за утвържаване на крехкото ни "народовластие".  Протестиращите не могат да идентифицират единствен проблем, защото най-трудно за назоваване е несъществуващото. Проблемът е не в това, което имаме като общество, а в това, което нямаме. Липсват ни авторитети, било то личности или институции, достойни за уважение и следване. И това е провалът на настоящия обществен модел. Не ни е останало нищо, което истински да ценим и свято да пазим. Не ни е останало нищо, което да дава смисъл на обществения ни живот.

През последните седмици България минава през катарзис. Резкият емоционален преход, представляващ крайна промяна в обществените настроения, според дефиницията на катарзис, би могъл да доведе до обновление и възстановяване на желанието за (обществен) живот. Търсят се авторитетите.

сряда, 20 февруари 2013 г.

Да живее Валутният борд!

Преди час Бойко Борисов дезертира от отговорността да се справи с кризата. Ако до час не се отрече от себе си, след два България ще бъде без правителство. В целия цирк, на фона на калпавите клоуни, които се преструват на държавници през последните дванадесет години и на агресивните хулигани, които медиите легитимират като гражданско общество, здравият разум днес може само да извика "Да живее Валутният борд!". Без валутния борд протестите и страхливият ход на Баш-мачото на републиката щяха да доведат не до спад на акциите на ЧЕЗ на международните пазари, а до срив на лева и хиперинфлация. 

За младите читатели:
* хиперинфлация е състояние на икономиката, в което сутрин излизаш с пари за нови маркови парцалки от МОЛ-а, а когато стигнеш до МОЛ-а, те не стигат за кафе "Нова Бразилия".
* Валутен борд - измишльотина на истинските десни управляващи, която не дава на всякакви леви, средни или случайни, неориентирани властимащи да харчат толкова, че сутрин, когато излезеш с пари за нови маркови парцалки от МОЛ-а, когато стигнеш, да нямаш за кафе "Нова Бразилия".

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Политиците и неволята


Политиците са като неволята, викаш ги, викаш ги, пък те били през цялото време край теб. На площада хората посочват проблемите, но политиците са тези, които са поели общественото задължение да посочват решенията. На избори същите тези хора от площадите, а и всички останали, с гласовете си овластяват радетелите за едно или друго решение и им възлагат за четири години да променят регламентите в обществените отношения така, че да постигнат обещаното ново състояние. Как - това е работа на политиците.

Днес ще разберем дали в българското общество има истински политици или неволята ще наложи нови. Според мен има.