Въпрос на принцип!

Както е казал Мартин Ниймьолер:
„Когато нацистите дойдоха за комунистите – аз мълчах! Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите – аз мълчах. Не бях социалдемократ!
Когато дойдоха за профсъюзите – аз мълчах. Не членувах в профсъюз!
Когато дойдоха за евреите – аз продължих да мълча! Не бях евреин!
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори!...”

Отговорността за честността на изборите се носи от всички участници и не е функция на получените резултати. Не е време да мълчим.

По мъгляви причини в неделя хиляди хора бяха лишени от право да гласуват за местна власт. Последваха часове на хаос в зала "Универсиада". Изгубени книжа и печати, разпиляни бюлетини, изоставени разкъсани чували - чували, в които всеки би могъл да открие и попълните бюлетини, и празните, и списъците на избирателите, и печатите на комисиите, и оригиналите на протоколите и да ги подмени. Вече няма начин да се провери дали вашия глас, подаден в класната стая на някое училище, е съхранен от секционната комисия. И никакво повторно броене не може да го възстанови. Напълно неработещи се оказаха предвидените по закон гаранции за валидността на резултата. Като капак, дори формално, създадената в ОИК София организация противоречи на Изборния кодекс.

Няма място за компромиси с чесноста на изборите. Въпрос на принцип! Моето лично категорично мнение е, че изборите в София трябва да бъдат касирани.