"Агнески" за начинаещи

Агнеските са ромбчета орехов сладкиш с глазура. Ако не са ромбчета, или не са с глазура - не са "Агнески". Тия дни изнамерих стара семейна рецепта от времето на прабаба ми и милите детски спомени ме връхлетяха. Когато маминка сготвеше сладкиш, ухаеше още от ъгъла на Каравелови. В такива дни съседите винаги намираха за какво да наминат. Тя беше ненадмината и всепризната (представяте ли си!) домакиня.

Семейната традиция повелява специално отношение към готвенето. Да направиш сладкиш е магия, иска да ти дойде вдъхновението. Ето затова не готвя. Но днес си взех един ден отпуска и с безспорните си наследени магьоснически умения и близък до нулата опит се впуснах в приключението "Агнески".

Купих от бакалията едно голямо немско маслко (250гр), сурови орехи (200г), 6 яйца, по един пакет пудра и обикновена захар, бяло брашно, един Бакпулвер и пет ванилийки, а от зарзаватчийницата - един лимон с лъскава кора. Бих ги купила от HIT, но най-близкият е на 10км и две задръствания.

Прибрах се вкъщи и запретнах ръкави:

1) Счуках орехите, но съвсем тихичко, защото децата спяха. Счукавнето на орехи, без да се събудят деца, несъмнено е сложна кулинарна магия.

2) Извадих маслото от опаковката и го прехвърлих в дълбок кастрон за бъркане, към него добавих чаша кристална захар с връх, разбира се и започхан да бъркам "до побеляване". Бърках, бърках, бърках и започнах да се чудя, маслото ли трябва да побелее, аз ли... И тогава се сетих за първото семейно заклинание "оставя се да си почине". Направих си кафе, прегледах какво ново във Facebook, споделих тревогите си с приятелите, получих окуражителни съвети и с нови сили се хърлих да бъркам. Само минутка по-късно маслото взе че побеля! Брех!

3) Добавих тихо счуканите орехи и сместа стана с приятен светъл цвят и още по-приятен вкус.

4) Трябваше да добавя 1 ч.ч. брашно с една ванилия и щипка бакпулвер. Много неприятен момент. След като добавиш брашно, вече няма как да си сигурен, че готвенето върви добре, нямаш неоспорими доказателства. Готварската магия повелява брашното да се пресее и да се бърка с дървена лъжица. Използвах цедката за чай, защото всички сита вкъщи са за пясъчник. Опитах да бъркам с миксер, облак брашното отвърна на удара...

5) "Разбийте белтъците на сняг". Тази магия я зная. Първо - яйцата се мият и се отделят белтъците. Всеки белтък се проверява да няма дори капчица жълтък и тогава се пресипва в съда, в който ще се бърка. И съда, и бъркалките трябва да са безупречно чисти. След като имате отделени 6 белтъка, слагате щипка кристална захар и бъркате, докато можете да вдигнете съда над главата си, без да паднат белтъците. Важно е да имате търпение и да не пробвате дали сте готови, преди миксера да започне да оставя отчетливи следи в бухналите бели белтъци, иначе ще трябва да перете и да започвате от начало.



6) "Добавете белтъците към ореховата смес" - много подвеждаща инструкция. Ако изсипете белтъците на един път, ще се видите в чудо. Тайната е да взимате всеки път само по една снежна топка белтъци и да бъркате с дървената лъжица, докато ореховата смес "я поеме" и стане равномерна и малко по-пухкава. Приемането на поемането е въпрос на здрави нерви.

7) Изсипах сместа в тавичка намазана с масло и поръсена с брашно, без да пропускам стените и кьошетата. Модерната магия се нарича "хартия за печене". Препоръчвам по-голяма тавичка, за да станат повече ромбчета и да има повече глазура.

8) Сложих го да се пече, но проблемът не е в слагането, а във ваденето. Готов е, когато по боднатата в сладкиша клечка от метла не остава тесто. Аз го извадих след 27 минути. Последните 2 минути търсих истерично клечка. Ако сладкишът започне да потъмнява от горе, трябва да го завиете с вестник "Работническо дело", по този въпрос две мнения няма.

9) Междувременно се приготвя глазува - шест жълтъка и чаша пудра захар се бъркат, докато сместта се сгъсти и миксера оставя отчетливи следи в леко побелялата смес. Ако искате да стане по-бързо - сложете съда на водна баня - в съд с гореща вода. Според семейната рецепта в глазурата се добавят още две, тайни съставки. Тях не мога да ги кажа. Използвайте въображението си или живата семейна памет и открийте вашите тайни съставки.

10) Залях топлия сладкиш с глазурата и го оставих да изстива едно денонощие. Обещавам една тава "Агнески" на този, който измисли как да се съкрати това чакане...

Утре гостите тук ще бъдат почерпени с блог "Агнеска". Ако имате вдъхновение - препоръчвам да си омагьосате едни!