Много ме блазни да си го изкарам на образователната система в България, но няма да съм аз, ако първо не потърся грешките в себе си и не започна промяната точно от мен. Сега си лекувам раните, повтарям си написаното днес на стената на един приятел "Remember, whatever you do you are changing the world. Your world." и си записвам изводите:
1) Студентите не знаят какво да очакат и като така в крайна сметка получават друго. Първата ми работа следващият път, когато се изправя пред хора, ще е да им разкажа какво съм им приготвила, какъв път има да изминат и къде ще ги отведе той.
2) Входното ниво на курса трябва да е съобразено с нивото на студентите. Тук трудностите са огромни - има хора, които никога не са чували за моите неща, има хора, които практикуват професионално. Бих се радвала на идеи как да бъда полезна и на едните, и на другите.
3) Липсва ми контекста, от който идват студентите - какво са учили, при кого, на какво ниво и от там и те, и аз трудно виждаме мястото на този курс в общата картинка.
4) Трябва да бъдат съчетани три алтернативни форми на обучение - редовно - за студентите, които посещават занятията, дистанционно - за тези, които четат материалите online и искат коментари по пощата и задочно - за тези, които преди датата на изпита ще седнат и ще прочетат каквото намерят и ще се явят. Идната година още от самото начало ще разпределя студенти в три групи и с всяка група работя отделно.
5) Студентите работят само толкова, колко да получат оценката, която ги устройва. Като резултат оказват сериозна съпротива срещу всякакви дейности, които са "просто полезни за тяхното професионално развитие". Лекциите точно след контролните са особено слабо посещавани, въпреки че тогава правя анализ на основните проблеми и пропуски, за да бъдат запълнени. Изглежда студентите не са свикнали на подобна обратна връзка и идната година ще трябва да ги предупреждавам предварително.
6) Всякаква форма на свобода на избора води до избиране на най-лесната опция. Ако курсът предвижда възможност за работа от вкъщи, няма никаква нужда да се осигурява възможност за работа в университета, защото никой не я избира. Следващата година задачата, която трябваше да разработват в час ще бъде прехвърлена като самостоятелна работа.
7) Студентите предпочитат да търпят проблемите, за да не си създават проблеми. Често дават заблуждаваща положителна обратна връзка, защото смятат, че това им носи изгода. Адекватна обратна връзка се получава само под натиск.
Добрата новина е, че съм ги понаучила на основните неща. Може да мрънкат, че това не било както си го мислили, че другото било по-трудно от очакваното, но изводите и уроците, до които стигнаха сами накрая, за разлика от многословията на лекциите, ще им останат за цял живот.
Г-жо Иванова ,
ОтговорИзтриване90 процента от студентите изобщо не знаят защо са там, а Вие очаквате да има feedback.Като цяло ми прави впечатление , че не си знаят правата , не си знаят задълженията, а най-лошото е - мързи ги да ги потърсят ! Но това не се отнася само за тях, като цяло обществото е такова. Като ваш студент този семестър , мога да кажа , че това беше един от полезните и интересни курсове. :)
Поздрави !!!