Пропаганден академизъм?

65г. от 9.IX.1944

След касапницата, която устройват комунистите през първите няколко години, за да унищожат съществуващата до 9.IX.1944 българска държава, лагерите, изселванията, национализацията, безследно изчезналите или отведените завинаги "врагове" на трудовия народ и неговия авангард - комунистическата партия, настъпват години на далеч по-тиха, но също толкова безцеремонна разправа с всеки, който постави под съмнение режима и неговата безалтернативност. С времето механизмите за принудително налагане на водещата роля на Партията се сменят с чисто корупционни практики, които бързо и логично водят до подмяна на системата от морални норми със система от шуробаджанащина, напудрена с ентусиазирана имитация на следване на партийната линия. Вярността на управляващите към братския Съветски съюз, репресивният апарат, стоящ над закона, и мощната пропагандна машина управляват всички нива - от заседанията на Държавния съвет, до вицовете в кварталните кафенета. Фалшиви новини за фалшиви постижения в преследване на фалшиви цели  създават фалшив обществен дневен ред. Псевдонаучни изследвания и откровени фалшификации подменят историческите истини. Всички държавни средства, включително огромни заеми, се харчат, за да се изкара с дитирамби, че "недоносчето социализъм" е всъщност несломим работник исполин. Или просто, за да се удържи безусловната власт на червената вихрушна още една зима. В тези условия са родени научните трудове на другаря Тодор Живков и културните напъни на Людмила. И ако йощ' виси срамът по челото на академичната ни общност заради компромисите с науката и професионалната съвест, направени през онези години, още по-срамен и недостоен е подобен компромис днес. Утре академичната общност в Алма матер се явява на изпит по първи въпрос от конспекта по "Академизъм": каква е разликата между научното познание и пропагандната манипулация? За поправителния по история на НРБ все още не сме готови.

Да си имаме уважението!

Преди 100 години управлението на автомобили, развиващи над 30 км/ч, е било разрешено само на авиатори. Смятало се е, че над тази скорост мозъкът на необучен човек ще се претовари. 

Феликс може да викате на любимия си котарак или, ако още имате жълто около устата, на зайчето от Сънчо. Човекът, скочил от височина 39 километра и развил свръхзвукова скорост заслужава да бъде наричан г-н Баумгартнер.

Хайде моля, да си имаме уважението!

68г. БЕЗ УМ

Днес отново е 9-ти септември и отново от всички медии се надпреварват да ни съобщават какъв късмет сме имали да бъдем родени след тази "интересна" дата. Истината обаче е друга. Преди 68 г започва безумен червен терор, по време на който е избит елита на Третата българска държава и е подменен с безропотно, безкритично руско управление. Избити са всички, които са имали понятие и са учили как се управлява държава и какво значи защита на национални интереси. Българската държава е била буквално обезглавена, оставена без памет и без способност сама да взима решения за съдбата си. 

Някой ден, когато отново ни дойде умът в главата, ще пишем собствената си история отново в България и ще взимаме решения за съдбата си със собствения си здрав разум. 

...от длъжност неизменнО воден...

"... от длъжност неизменнО воден -
и Бог ще те благослови!..."

Честит празник, ужаваеми!

За протокола

Скъпи приятели,

За тези, които ме познават от години не е нужно, но за тези от вас, с които се познаваме от скоро или задочно, да кажа: Валентината от "онзи" списък не е тази Валентина тук.

Ако ви се струва, че говоря несвързано, значи е време да се видим на по кафе :)

Валя

Своенравната ми муза

В последно време от време на време ме навестява своенравна муза. Първият път когато се отби ми донесе захарен фондан и мигновено се съюзи с децата вкъщи, които за награда получиха няколко захарни фигурки за гледане.

Децата останаха малко объркани, защо фигурките хем са от захар, хем са само за гледане. Музата се сгуши под кошничка със захарни цветя и заспа и ме остави сама да се оправям с детската логика.

После неусетно цветята станаха от моделин - печен на 230 градуса. Първият път цялата къща се изпълни със задушлив дим и музата за малко да избяга завинаги, но с огнени букви изникна голямо спасително F и математическата част от обърканичката муза бързо прехвърли Фаренхайт към Целзии и всичко продължи без нужда от намеса на главния пожарникар на републиката.

Печените цветя заживяха свой собствен живот и започнаха да се появяват в странни съчетания за сервиране, естествена склонност от раждането си във фурната.

А обърканичката муза ту изчезваше, ту се появяваше за миг да каже по едно "Честит рожден ден!" на децата:

или на най-близките ми приятелки и дори един път на мен самата!

После заминах за Новия свят. Някой ден ще ви разкажа и за това. Захарно-моделинената ми муза се уреди с чудесни инструменти и много нови впечатления. Преминах дълги месеци изборните воли и неволи. И вместо сладичка обърканичка муза, вече имах своенравен фриволен син дракон.

Сега съм на вълна фриволите и "бел-канто". Като част от упражненията за дишане и дикция днес стигнах до "Върви народе възродени" и

"...духовно покори страните,
    които завладя със меч!..."

и с изненада открих, че възстановената след 89-та версия е полу-оригинална. Духовното липсва! Огледах се. Замислих се. Излиза, че нещата, които сме смятали за чиста вода от извора се оказват полу-оригинални, обездушени. Възстановяването на традициите, премахването на цензурата и политическите бариери - всичко е бездушна пунтация на истинското, грижливо дозирано отпускане на кайша, за да спрем да се дърпаме на запад. Или просто да се отскубнем и да избягаме.

Блогърско пълнолетие

Утре блогът навършва блогърско пълнолетие - три години в интернет!

Това е блог започнат в най-тъмната нощ - нощта преди Възкресение с вярата, че въпреки непрогледната тъма, утре ни чака чудото. Много неща се промениха и пак си останаха същите. Пътища се преплетоха и отново се разделиха, но това не може да ми попречи да бъда такава, каквато съм. Новите бели трофеи в косите ми са честно спечелени в битка. Вечната битка между различните разбирания за добро и зло - битка за ценности.

Пожелавам ви приятно четене на тази помъдряла мен.

Велики четвъртък 1925 г.

Традицията повелява на 16 април в 20:00 ч. да се съберем край катедралата "Св. Неделя" и да отдадем почитта си към жертвите на един от най-кървавите и безспорно най-варварския атентат в европейската история. Тази година 16 април е втория ден на Великден - време за празненство на Възкресението Христово. Днес е Велики четвъртък и точно на Велики четвъртък 1925 г. група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.

На Велики четвъртък нека си спомним!

Повече в блога на клуб "Един завет"

"Носенето на кръста в обществото и в живота" - в клуб "Четвъртък"

В първия четвъртък на четвъртия месец на лето Господне 2012-то клуб "Четвъртък" Ви кани да помислим и поговорим за тежестта на кръста и волята да го носим в обществен и в личен план. Гост на сбирката е проф. Калин Янакиев. И както традицията повелява, ще се срещнем в голямата зала в централата на ДСБ на ул. "Кърниградска" в 18:00 ч. този и всеки следващ четвъртък.

В нощта на 1-ви февруари

Благодаря ви, че в мразовитата февруарска вечер дойдохте при Мемориала на жертвите на комунизма, за да почетем погубения български военен и политически елит. Много се каза днес по повода. Повечето отдавна го знаем. Новото са хората, осмелили се да се срещнат с тази част от общото ни минало. За тях ще кажа само, добре дошли! Помнете хората. Фиксирането върху престъплението и палачите е повторно убийство на тримата регенти, осмината царски съветници, двадесет и двамата министри, шестдесет и седемте народни представители от XXV-тото народно събрание и четиридесетте и седем генерали и висши офицери. Нека почиват в мир!

Ето няколко снимки и един прекрасен текст, които да допълни картината.

По това време, през нощта на 1-ви срещу 2-ри февруари 1945 г., са извършени разстрелите. На сайта на "Един завет" са публикувани потресаващи откъси от спомените на Царица Йоанна. Не мога да ги преразкажа. Прочетете ги.

Не се гаси...

Понякога си мисля, че обществото ни е болно от Алцхаймер. Най-явните симптоми са пълната загуба на дългорайна памет и неспособността да запомняме и разбираме случващото ни се днес. Болни и слепи за състоянието си се лутаме по улиците на нова Европа, загубили представа за себе си. Търсим утрехата в последния оцелял спомен - споменът за сивотата на безвремието, в което помненето беше срамно, Алцхаймерът - желана благодат.

Щетите са непоправими; времето - безжалостно отлетяло. Но има надежда - крехка като пламък на свещ, че сред премълчаните разкази, сред несподелените семейни истории, споменът за хората е още жив. Тези хора, тези забележителни личности, ще почетем утре. Не с формалности и речи, а с пламък на свещи и жив спомен. Въпрос на дълг.

1-ви февруари 2012 г., 19:00 ч.
Мемориалът на жертвите на комунизма в градинката край НДК

Личностите в правителствата от 15.2.1940 г. до 8.9.1944 г. - част от военния и политически елит на България

15.2.1940 - 11.4.1942

Богдан Филов	Иван Попов	Петър Габровски	Добри Божилов	Васил Митаков	Теодоси Даскалов	Славчо Загоров	Иван Багрянов	Димитър Василев	Иван Горанов	Димитър Кушев
Минисър-председател и министър на народната просвета	Министър на външните работи и изповеданията	Министър на вътрешните работи и народното здраве	Министър на финансите	Министър на правосъдието	Министър на войната	Министър на търговията, промишлеността и труда (15.2.1940 - 4.2.1941)	Министър на земеделието и държавните имоти	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството	Министър на железниците, пощите и телеграфите	Министър на търговията, промишлеността и труда (15.2.1941 - 11.4.1942)

11.4.1942 - 14.9.1943

Богдан Филов	Петър Габровски	Борис Йоцов	Добри Божилов	Константин Партов	Никола Михов	Никола Захариев	Христо Петров	Димитър Василев	Васил Радославов
Минисър-председател	Министър на вътрешните работи и народното здраве	Министър на народното просвещение	Министър на финансите	Министър на правосъдието	Министър на войната	Министър на търговията, промишлеността и труда	Министър на земеделието и държавните имоти	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството	Министър на железниците, пощите и телеграфите

14.9.1943 - 1.6.1944

Добри Божилов	Сава Киров	Дочо Христов	Борис Йоцов	Добри Божилов	Константин Партов	Руси Х. Русев	Иван Вазов	Иван Бешков	Димитър Василев	Христо Петров	Димитър Шишманов
минисър-председател	Министър на външните работи и изповеданията (14.9.1943 - 14.10.1943)	Министър на вътрешните работи и народното здраве	Министър на народното просвещение	Министър на финансите	Министър на правосъдието	Министър на войната	Министър на търговията, промишлеността и труда	Министър на земеделието и държавните имоти	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството	Министър на железниците, пощите и телеграфите	Министър на външните работи и изповеданията (14.10.1943 - 1.6.1944)

1.6.1944 - 2.9.1944

Иван Багрянов	Александър Станишев	Михаил Арнаудов	Димитър Савов	Руси С. Русев	Христо Василев	Дончо Костов	Борис Колчев	Първан Драганов	Александър Сталийски	Славейко Василев	Руси Х. Русев
Минисър-председател	Министър на вътрешните работи и народното здраве	Министър на народното просвещение	Министър на финансите	Министър на правосъдието (1.6.1944 - 12.6.1944), Министър на на земеделието и държавните имоти (12.6.1944 - 2.9.1944)	Министър на търговията, промишлеността и труда	Министър на земеделието и държавните имоти (1.6.1944 - 12.6.1944)	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, Министър на железниците, пощите и телеграфите (1.6.1944 - 12.6.1944)	Министър на външните работи и изповеданията	Министър на правосъдието (12.6.1944 - 2.9.1944)	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (12.6.1944 - 2.9.1944)	Министър на войната

2.9.1944 - 9.9.1944

Константин Муравиев	Вергил Димов	Борис Павлов	Александър Гиргинов	Иван Маринов	Христо Г. Попов	Стефан Даскалов	Никола Мушанов	Атанас Буров	Димитър Гичев
Минисър-председател	Министър на вътрешните работи и народното здраве, Министър на железниците, пощите и телеграфите	Министър на народното просвещение, Министър на правосъдието	Министър на финансите, Министър на търговията, промишлеността и труда	Министър на войната	Министър на земеделието и държавните имоти	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството	Министър без портфейл	Министър без портфейл	Министър без портфейл

На снимките се виждат разстреляните на 1-ви февруари 1945 г., осъдените на смърт посмъртно, изпратените на лагер в "Белене", лежалите в затворите и осъдените условно.

Само трима министри не са пострадали в тази разправа:

• Сава Киров - министър за един месец, реално не стъпва в длъжност, на 9.IX.1944 г е във Франция и не се завръща
• Дончо Костов - учен, генетик
• Иван Маринов - през нощта на 8.IX.1944 се приобщава и улеснява завземането на властта от Отечествения фронт и е назначен за главнокомандващ на Българската армия (1944 - 1945).

 

Спомнете си с нас.