Славянска беседа през сълзи и смях

Посред Коледния празник в читалище "Съзнание" в с. Сърнево подът под краката на събралите се хора се продъни и те пропаднаха от повече от три метра в мазето. Не го помним, защото десетината деца и на близките им се разминаха само с уплаха и леки наранявания. А можеше да го помним и сочим за пример като "Индиго". Читалищата са в плачевно състояние, издържат се само от символичен членски внос, спорадични дарения и събраното от наеми на помещения.

А е имало време, когато читалището е било духовно и културно средище, място за срещи за жадните за просвещение, на любителите на книжовността и изкуствата. Участието в кръжоците, поетичните вечери, любителските музикални, танцови и драматични групи, в просветните и благотворителни дейности е носело престиж и уважение. В салоните на читалищата се играят за първи път театрални и оперетни постановки. На 2 януари 1891г. в читалище "Славянска беседа" се събира целият софийски елит, за да гледа сцени от “Трубадур” и “Веселите уиндзорки” в първото оперно представление в България. Дами в изписани от Париж тоалети и господа във фракове аплодират столичната "Драматическо-оперна трупа". Само Военният клуб, в който по онова време се провеждат офицерските балове, е можел да съперничи на престижа на читалището.

Читалище "Славянска беседа" в началото на 20 век.
В далечината - сградата на Военния клуб.

Бих искала да видя отново читалищата в пълния им блясък. Бих искала да водя децата си на английски, немски, френски, танци, пиано, изобразително, приложно изкуство и на каквото още майчината ми глава реши да ги подложи, в най-близкото читалище, а не да тичам изнервена през задръстванията. И всичко това е възможно, ако читалищата си върнат собствеността и направят спешни основни ремонти на занемарените сгради, като започнат от подовете и покривите. И ако за това трябва да поискат наем за помещения, които се ползват безплатно по стар рефлекс от развития социализъм, то така да бъде. И ако наемателите не са коректни и не си плащат, то нека ги сменят с коректни. И моля министър Вежди Рашидов, вместо да оставя подопечния му театър да пищи като ощипана госпожица, дали някой я иска или не, да уреди наема на помещенията, които ползва вече шест месеца напълно безплатно и да целува ръка на настоятелството на читалище "Славянска беседа", за да не се наложи г-н Бойко Борисов лично да го прави.

(Снимкиа - www.lostbulgaria.com)