Ще ме прощавате за откровението, но София е отвратителен град! Толкова отвратителен, че хората, които живеят в панелните й комплекси, а и в занемарения й център, се прибират със затворени очи, запушени носове и притъпени мисли, за да си спестят присъдата, крещяща през сетивата им. Всеки си е създал убежище там - зад разбития при поредния взлом праг. Убежище, в което седи и проклина защо не е избягал! Всъщност мнозина са избягали от уюта на родния дом, ухаещ на бъзов сироп и домашна баница, но силите им са стигнали само до София. От междинна гара София се е превърнала в тяхна ненавиждана клетка. Капан за изгубени души, отчуждени дори от самите себе си. Нищо чудно, че София е отвратителен град, след като софиянци биха предпочели да живеят другаде! Нищо чудно, че софиянци биха предпочели да живеят другаде, след като София е отвратителен град!
Всъщност София е толкова малка - педя земя, погледната от птичи поглед. Срамота е, че сме я оставили да тъне в разруха и прахоляк. Срамота е, че с враждебността и отчуждението си сме допуснали пустота в ежедневието си и дори зад разбития домашен праг! Сапунените сериали притъпяват усещането, но не лекуват празнината от липсата на близки и приятели. Животът на героите не придава смисъл на нашия живот. Отворете прозорците и погледнете града, в който живеем. Вижте мизерията, безобразията, вандалщините наоколо. Вижте ги и пожелайте да живеем по-добре! Често пъти всичко е въпрос на достатъчно силно желание. И подобно на "Магьосникът от Оз" прекрасният град от другата страна на дъгата може да се окаже далеч по-близо, отколкото някога сме си представяли. Просто нашият град - нашата София.
Нека си простим за пропиляното време и да продължим напред, за да направим от София град, с който да се гордеем. Няма да стане с едни избори, няма да стане с един мандат, няма да стане, ако приберем тоягата. Но ще стане, защото ние ще го направим и дори вече знаем
точно как.
