Не се гаси...

Понякога си мисля, че обществото ни е болно от Алцхаймер. Най-явните симптоми са пълната загуба на дългорайна памет и неспособността да запомняме и разбираме случващото ни се днес. Болни и слепи за състоянието си се лутаме по улиците на нова Европа, загубили представа за себе си. Търсим утрехата в последния оцелял спомен - споменът за сивотата на безвремието, в което помненето беше срамно, Алцхаймерът - желана благодат.

Щетите са непоправими; времето - безжалостно отлетяло. Но има надежда - крехка като пламък на свещ, че сред премълчаните разкази, сред несподелените семейни истории, споменът за хората е още жив. Тези хора, тези забележителни личности, ще почетем утре. Не с формалности и речи, а с пламък на свещи и жив спомен. Въпрос на дълг.

1-ви февруари 2012 г., 19:00 ч.
Мемориалът на жертвите на комунизма в градинката край НДК

Личностите в правителствата от 15.2.1940 г. до 8.9.1944 г. - част от военния и политически елит на България

15.2.1940 - 11.4.1942

Богдан Филов	Иван Попов	Петър Габровски	Добри Божилов	Васил Митаков	Теодоси Даскалов	Славчо Загоров	Иван Багрянов	Димитър Василев	Иван Горанов	Димитър Кушев
Минисър-председател и министър на народната просвета	Министър на външните работи и изповеданията	Министър на вътрешните работи и народното здраве	Министър на финансите	Министър на правосъдието	Министър на войната	Министър на търговията, промишлеността и труда (15.2.1940 - 4.2.1941)	Министър на земеделието и държавните имоти	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството	Министър на железниците, пощите и телеграфите	Министър на търговията, промишлеността и труда (15.2.1941 - 11.4.1942)

11.4.1942 - 14.9.1943

Богдан Филов	Петър Габровски	Борис Йоцов	Добри Божилов	Константин Партов	Никола Михов	Никола Захариев	Христо Петров	Димитър Василев	Васил Радославов
Минисър-председател	Министър на вътрешните работи и народното здраве	Министър на народното просвещение	Министър на финансите	Министър на правосъдието	Министър на войната	Министър на търговията, промишлеността и труда	Министър на земеделието и държавните имоти	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството	Министър на железниците, пощите и телеграфите

14.9.1943 - 1.6.1944

Добри Божилов	Сава Киров	Дочо Христов	Борис Йоцов	Добри Божилов	Константин Партов	Руси Х. Русев	Иван Вазов	Иван Бешков	Димитър Василев	Христо Петров	Димитър Шишманов
минисър-председател	Министър на външните работи и изповеданията (14.9.1943 - 14.10.1943)	Министър на вътрешните работи и народното здраве	Министър на народното просвещение	Министър на финансите	Министър на правосъдието	Министър на войната	Министър на търговията, промишлеността и труда	Министър на земеделието и държавните имоти	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството	Министър на железниците, пощите и телеграфите	Министър на външните работи и изповеданията (14.10.1943 - 1.6.1944)

1.6.1944 - 2.9.1944

Иван Багрянов	Александър Станишев	Михаил Арнаудов	Димитър Савов	Руси С. Русев	Христо Василев	Дончо Костов	Борис Колчев	Първан Драганов	Александър Сталийски	Славейко Василев	Руси Х. Русев
Минисър-председател	Министър на вътрешните работи и народното здраве	Министър на народното просвещение	Министър на финансите	Министър на правосъдието (1.6.1944 - 12.6.1944), Министър на на земеделието и държавните имоти (12.6.1944 - 2.9.1944)	Министър на търговията, промишлеността и труда	Министър на земеделието и държавните имоти (1.6.1944 - 12.6.1944)	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, Министър на железниците, пощите и телеграфите (1.6.1944 - 12.6.1944)	Министър на външните работи и изповеданията	Министър на правосъдието (12.6.1944 - 2.9.1944)	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (12.6.1944 - 2.9.1944)	Министър на войната

2.9.1944 - 9.9.1944

Константин Муравиев	Вергил Димов	Борис Павлов	Александър Гиргинов	Иван Маринов	Христо Г. Попов	Стефан Даскалов	Никола Мушанов	Атанас Буров	Димитър Гичев
Минисър-председател	Министър на вътрешните работи и народното здраве, Министър на железниците, пощите и телеграфите	Министър на народното просвещение, Министър на правосъдието	Министър на финансите, Министър на търговията, промишлеността и труда	Министър на войната	Министър на земеделието и държавните имоти	Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството	Министър без портфейл	Министър без портфейл	Министър без портфейл

На снимките се виждат разстреляните на 1-ви февруари 1945 г., осъдените на смърт посмъртно, изпратените на лагер в "Белене", лежалите в затворите и осъдените условно.

Само трима министри не са пострадали в тази разправа:

• Сава Киров - министър за един месец, реално не стъпва в длъжност, на 9.IX.1944 г е във Франция и не се завръща
• Дончо Костов - учен, генетик
• Иван Маринов - през нощта на 8.IX.1944 се приобщава и улеснява завземането на властта от Отечествения фронт и е назначен за главнокомандващ на Българската армия (1944 - 1945).

 

Спомнете си с нас.

Емоционално за изборите

В деня на Св. Мина да си спомним какво отмина. През емоцията и синия поглед, виждащ дълбоко в кампанията нещата изглеждат така:

От битка не се излиза победител, в битка се влиза победител. Тази есен в битката за София сините влязоха разгромени. Въпросът, налаган от здравия разум, беше колко тежка ще е изборната загуба. И въпреки здравия разум, и въпреки предречения провал, и въпреки дишащите във врата скептици, ние влязахме в тази битка с цялото си синьо сърце. Назовавахме проблемите с истинските им имена, отстоявахме последователно принципите, в които вярвахме, предлагахме решения на първопричините за проблемите. Предложихме ново поколение политика, с нов поглед към софийския градски живот - в дълбочина и разбиране, непосилно както на настоящата безидейна администрация, така и на професионалната червена номенклатура. Постигнахме три пъти по-добър резултат от резултата на паралелната синя кампания в София. Загубихме тежко от тежката артилерия на комунистите, начело с червения идол - Стефан Данаилов. Резултатът не е задоволителен, но е два пъти и половина по-добър от общия резултат за страната. Със силна местна кампания се опитахме да преодолеем огромните дефицити на зададената политическа формула, както на национално, така и на градско ниво. Прошко Прошков се бори честно и достойно и от напълно неизвестен кандидат със странно име и с комплицирана политическа ситуационна подкрепа, успя да преодолее границите на безусловния вот и спечели одобрението и доверието на още два пъти повече хора - успех, какъвто рядко сме виждали. И въпреки че крайният резултат не дава поводи за радост, по пътя към него постигнахме много малки победи - отворихме отдавна затръшнати врати, разтуптяхме отново сините сърца, учихме се от опита на Костов, Екатерина Михайлова, Светослав Малинов, Асен Агов и в същото време привлякохме млади, ведри, ентусиазирани хора, които вляха свежест и чар на кампанията и проправиха пътя към нова подкрепа, протегнахме ръка и погледнахме отново в очите хората, за чието доверие се борим.

Номерът с коня на Калигула не работи за сините (както казва един приятел "извинявай, Румене!"). За някои това е "пълен провал", за мен е помъдряване и тъжна, но необходима отрицателна обратна връзка. На този фон, колкото и неудовлетовителна да беше обратната връзка в София, тя беше положителна.


Успехи, в живота и в политиката, се постигат с работа, страст и постоянно усилие. С емоцията ще спра до тук. В следващия пост в блога ще ви предложа своя хладнокръвен анализ на изборите. И не само.

Куражът е състояние на духа

Господа, куражът е състояние на духа, а не атрибут към "онази ви работа"! Всеки опит да си мерите левите, десните или още по-десните популизми с този на Бат Бойко е цинична подигравка към здравия разум.

Единственият цивилизован отговор на войнстващия популизъм е най-обикновената принципна последователност, стъпила здраво върху ценностната система на онази Европа, за която мечтаехме. И ако има нещо, което ви спаси от позорно заличаване от картата на политически живот, то беше точно тази последователност, този модел невиждана и нечувана политика, която се водеше единствено от съображението какво е редно и какво не е. Три пъти повече хора застанаха под това знаме, отколкото зад изпразнени от съдържание политически формули. Направете разликата!

Изводът е ясен - още опити за изкуствени политически формули и формирования са обречени на неуспех. Правилният път често изглежда прекалено тежък, но друг няма. Въпросът е само колко време ще се лутаме, преди да стъпим на него, преди да си спомним, че той винаги е бил нашия път!