"Пътят към балета" и моята балеринка

По мое време малките момиченца мечтаеха да станат балерини и си играехме на балерини като от сутрин до вечер ситнихме на пръсти и се въртяхме във вихъра на "Лебедово езеро" на предния двор на съседите. Много години минаха от тогава, много бетон се изля и в техния, и в нашия двор, много изпитания ми поднесе животът и танците останаха само мила детска мечта. Днес е ред на дъщеря ми да ситни на пръсти и да върти пируети и за мое и нейно голямо щастие открих балетна школа близо до вкъщи, в която Маша Илиева сбъдва мили детски мечти.

Честно да си призная, записах тригодишната си дъщеря на балет с много притеснения и резерви, най-вече заради кошмарните спомени от един филм за режима на момичетата от националния отбор по художествена гимнастика на Нешка Робева, който даваха, когато нямаше почти нищо друго освен художествена гимнастика и режим. Нямах амбиции да отглеждам прима балерина, но исках малкото ми момиченце да вземе от балета колкото може повече - и грацията, и усета за ритъм, и умението да слуша музика, и упорството, и дисциплината, и концентрацията, необходими дори само за един танц. Купих трико, пачка и туфлички, казах й колко е красива и изяща и как дори и да й е трудно, не трябва да се отказва и я пуснах в залата при Снежана Матеева с останалите ситнички балеринки. След един час вратата се отвори. Подредени в развълнувана редичка по височина, една след друга нашите малки принцеси пристъпваха две крачки напред, правиха реверанс и се хвърляха в прегръдките на майките си.

Четвърта година Руми продължава да се радва на балета. Ние, родителите, много рядко имаме възможност да надникнем в репетиционната зала, за това с огромно любопитство наблюдавах приготовленията на малките балеринки за танца им на премиерата на новата книга "Пътят към балета" на Маша Илиева. Порази ме тихото обожание, с което децата гледаха Маша и строгият, но топъл тон, с който тя овладя ято от десетина разиграли се шест-седемгодишни момиченца, които до преди минутка бяха демонстрирали завидни способности да игнорират думите на собствените си майки. Възхитих се на откровеното "Уууужас!" след първото разхвърляно изпълнение на танца и дребните наставления, с които успя да подреди приемлива версия от втори опит. Децата се раздаваха, тя ги наставляваше и им помагаше и съвсем скоро резултатът беше налице.

След това дойде голямото чакане на VIP гостите. Децата подивяха, майките им се отказаха да се опитват да ги вразумят и не след дълго, оставени сами, балеринките започнаха да си играят. Знаете ли на какво си играят балеринките на Маша? Играят си на балеринки. Играят си с огромно удоволствие. Наслаждават се на уменията си, на гъвкавостта си, на синхрона помежду си. Едно, две, три... пързууул на шпагат! Весел смях, изправяне, великанска крачка назад, после още една, но миша и пак... Едно, две, три... пързуууул на шпагат! За мен тази детска игра е най-голямата препоръка за Маша и школата й по балет.

Специално на премиерата купих на Руми "Пътят към балета" и, както си му е редът, я изпратих да помоли Маша да й напише нещо за спомен. Не след дълго дъщеря ми се върна много развалнувана, прегърнала силно книжката. После имаше цветя, коктейл, снимки. Очаквах книгата да потъне в библиотеката, защото тя е помагало за учители по балет, които работят с деца, не е приказка с картинки, но за моя изненада тази сутрин заварих щерка си да я разглежда и да прави едно по едно описаните упражнения. Това едва ли ще продължи дълго, разбира се. На шест години малко неща продължават дълго, но в началото на четвъртата година от както имам балеринка вкъщи мога само да кажа - балетът е голяма радост за всички нас.

Незабравими са моментите, когато малкото ми момченце се качва на сцената на Операта с букет рози и ги поднася на прекрасното ми малко момиченце, а тя му благодари с изящен реверанс.