В деня на Св. Мина да си спомним какво отмина. През емоцията и синия поглед, виждащ дълбоко в кампанията нещата изглеждат така:
От битка не се излиза победител, в битка се влиза победител. Тази есен в битката за София сините влязоха разгромени. Въпросът, налаган от здравия разум, беше колко тежка ще е изборната загуба. И въпреки здравия разум, и въпреки предречения провал, и въпреки дишащите във врата скептици, ние влязахме в тази битка с цялото си синьо сърце. Назовавахме проблемите с истинските им имена, отстоявахме последователно принципите, в които вярвахме, предлагахме решения на първопричините за проблемите. Предложихме ново поколение политика, с нов поглед към софийския градски живот - в дълбочина и разбиране, непосилно както на настоящата безидейна администрация, така и на професионалната червена номенклатура. Постигнахме три пъти по-добър резултат от резултата на паралелната синя кампания в София. Загубихме тежко от тежката артилерия на комунистите, начело с червения идол - Стефан Данаилов. Резултатът не е задоволителен, но е два пъти и половина по-добър от общия резултат за страната. Със силна местна кампания се опитахме да преодолеем огромните дефицити на зададената политическа формула, както на национално, така и на градско ниво. Прошко Прошков се бори честно и достойно и от напълно неизвестен кандидат със странно име и с комплицирана политическа ситуационна подкрепа, успя да преодолее границите на безусловния вот и спечели одобрението и доверието на още два пъти повече хора - успех, какъвто рядко сме виждали. И въпреки че крайният резултат не дава поводи за радост, по пътя към него постигнахме много малки победи - отворихме отдавна затръшнати врати, разтуптяхме отново сините сърца, учихме се от опита на Костов, Екатерина Михайлова, Светослав Малинов, Асен Агов и в същото време привлякохме млади, ведри, ентусиазирани хора, които вляха свежест и чар на кампанията и проправиха пътя към нова подкрепа, протегнахме ръка и погледнахме отново в очите хората, за чието доверие се борим.
Номерът с коня на Калигула не работи за сините (както казва един приятел "извинявай, Румене!"). За някои това е "пълен провал", за мен е помъдряване и тъжна, но необходима отрицателна обратна връзка. На този фон, колкото и неудовлетовителна да беше обратната връзка в София, тя беше положителна.
Успехи, в живота и в политиката, се постигат с работа, страст и постоянно усилие. С емоцията ще спра до тук. В следващия пост в блога ще ви предложа своя хладнокръвен анализ на изборите. И не само.
От битка не се излиза победител, в битка се влиза победител. Тази есен в битката за София сините влязоха разгромени. Въпросът, налаган от здравия разум, беше колко тежка ще е изборната загуба. И въпреки здравия разум, и въпреки предречения провал, и въпреки дишащите във врата скептици, ние влязахме в тази битка с цялото си синьо сърце. Назовавахме проблемите с истинските им имена, отстоявахме последователно принципите, в които вярвахме, предлагахме решения на първопричините за проблемите. Предложихме ново поколение политика, с нов поглед към софийския градски живот - в дълбочина и разбиране, непосилно както на настоящата безидейна администрация, така и на професионалната червена номенклатура. Постигнахме три пъти по-добър резултат от резултата на паралелната синя кампания в София. Загубихме тежко от тежката артилерия на комунистите, начело с червения идол - Стефан Данаилов. Резултатът не е задоволителен, но е два пъти и половина по-добър от общия резултат за страната. Със силна местна кампания се опитахме да преодолеем огромните дефицити на зададената политическа формула, както на национално, така и на градско ниво. Прошко Прошков се бори честно и достойно и от напълно неизвестен кандидат със странно име и с комплицирана политическа ситуационна подкрепа, успя да преодолее границите на безусловния вот и спечели одобрението и доверието на още два пъти повече хора - успех, какъвто рядко сме виждали. И въпреки че крайният резултат не дава поводи за радост, по пътя към него постигнахме много малки победи - отворихме отдавна затръшнати врати, разтуптяхме отново сините сърца, учихме се от опита на Костов, Екатерина Михайлова, Светослав Малинов, Асен Агов и в същото време привлякохме млади, ведри, ентусиазирани хора, които вляха свежест и чар на кампанията и проправиха пътя към нова подкрепа, протегнахме ръка и погледнахме отново в очите хората, за чието доверие се борим.
Успехи, в живота и в политиката, се постигат с работа, страст и постоянно усилие. С емоцията ще спра до тук. В следващия пост в блога ще ви предложа своя хладнокръвен анализ на изборите. И не само.
