сряда, 17 ноември 2010 г.

Глад за говорене

Ние сме си отличници, то се знае. От малки сме научени да мразим всякакви червени драсканици на прилежно изписаните ни сини страници. По този и по много други параграфи хич не понасяме всякакви вариации на тема "червени в червата, света вода ненапита от вън". Но да си кажа правата, днес не ми е проблемът с червените черва и с тяхната носталгия към тато им Живков. Бащицата ще си го обичат всичките му партийни синчета и внучета на активни и други борчета защото им правеше животеца прост, а те така обичат - да им е просто. Когато им стане сложно - почват да плачат за мама, пардон за тато.

Болката ми е за четворката, която за пореден месец НЦИОМ пише на Синята коалиция. Ама защо само толкова? Ние сме отличниците - можем много, много повече! Да оставим на страна спекулациите, че НЦИОМ не знае какви ги говори или че се е превърнала в PR агенция - не е сериозно.

Абсурдно е, но въпреки заливащата ни по всевъзможни канали сводка за политиката и всичко друго на правителството, има глад за говорене - смислено политическо говорене, ясни отговори на въпросите от национален интерес, смела визия за развитието на България. Надявам се скоро разговорът да започне. Бих се радвала, ако започне с отговори.

3 коментара :

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления за смисления и силен текст!

    Наистина у нас има голям глад за смислено политическо говорене. Вероятно това означава, че има глад и за смислено... слушане, щото гладът за говорене е също така глад, чувстван от ония, които искат да чуят нещо смислено. Оня, който обича да говори смислено, обича и да слуша смислени приказки, т.е. да влезе в диалог със смислени, с мислещи хора.

    Защото тия пък, които имат какво да кажат, вероятно изпитват жажда да говорят. Ала за жалост у нас немислещото мнозинство сякаш няма желание да слуша тъкмо ония, които умеят да говорят смислено - и имат какво да кажат.

    Забелязал съм, че у нас празнословците биват най-почитани, докато пък смислено говорещите - и казващите истината без увъртания - биват най-много мразени, те са най-неприятни на немислещата тълпа. Иван Костов е пример тъкмо за това: понеже има достойнството и смелостта да говори само истината, без сметкаджийски увъртания и игрички, той е най-ненавистен сред политиците ни - и е обаче най-уважаван от ония сред нас, които имат, тъй да се рече, пиетет към смисленото политическо говорене.

    Смислено говорещият казва разумни и полезни неща, разумни и полезни за всички - истината е полезна за всички! - на него трябва да сме благодарни, че ни оказва неоценима услуга да ни приближава към истината, а пък ония, които мразят такива хора, с това се издават, че им е ненавистна тъкмо истината, такива, за жалост, са се пристрастили към лъжата. Аз лично смятам, че ония, които предпочитат да живеят с истината, няма да спечелят честични и временни успехи, каквито печелят лъжльовците - като, да речем, главатарят на лъжльовците у нас, това е, разбира се, Гоце Първанов! - но за сметка на това живеещите с истината и уважаващите я печелят глобално; в крайна сметка те един ден ще тържествуват, те и ще бъдат признати от историята, а не шарлатаните, безскрупулните лъжци и лъжльовци и пр.

    На тази основа е най-големият антагонизъм в нашата политика, имам предвид антагонизма между Гоце Първанов и Иван Костов: щото Гоце символизира и олицетворява полюса на триумфиращата лъжа, а пък Костов - този на преследваната и ненавистна истина. Гоце е кумир на пристрастените към лъжата и далаверите, Костов пък, така или иначе, вдъхновява ония български граждани, които вярват, че един ден истината у нас ще възтържествува, лъжците и крадците ще бъдат изтикани и изритани от политиката, а пък България и българите ще тръгнат по пътя на просперитета, ще постигнат безценните дарове на автентичната свобода, на достойнството, на пълноценния живот и на разцвета на личността.

    За това копнеем ний, десните хора, а пък аз искам да ви кажа, че този ден, въпреки всичко, не е далеч. Ала приближаването му зависи не просто от нашата вяра в неговото идване, а и от работата ни, от усилията ни да го доведем тук, при нас - и в неописуем възторг да се радваме и наслаждаваме на постигнатото. Щото нищо в този живот не се дава ей-така, като подарък, а всичко трябва да бъде заслужено и изстрадано. Свободният човек е разбрал най-вече това. Тази констатация най-много важи за упоменатите по-горе плодове на свободата.

    Желая приятен ден - на Вас и на Вашите читатели! Извинявайте, че използвах пространството на Вашия блог, за да "излея душата си", но какво да правя, Вие ме подтикнахте и вдъхновихте за това, публикувайки толкова правдивите си думи...

    ОтговорИзтриване
  3. Прав сте, г-н Грънчаров, че гладът е за смислен разговор, а не само за разумно говорене. До голяма степен говоренето, чрез телевизии и класически медии, се изчерпва, най-вече защото е еднопосочен комуникационен канал. Интернет дава възможност за истински активна размяна на мнения, за жив разговор в близко до реалното време и трябва да се използва активно.

    Благодаря Ви за коментара и се надявам да продължим този разговор.

    ОтговорИзтриване