петък, 26 ноември 2010 г.

Времето е без пари

В България времето е без пари. Така е от как чакаме да му дойде времето. Чакаме, чакаме и туку убием осем часа (защо не и осем години) на някоя опашка, за да спестим осемдесет и девет стотинки от кило банани. Това си е чиста печалба от повече от единадесет стотинки на час! Комитата и Templar бъркат здравия резон на тази постъпка с оживели спомени от зрелия соц. Приликите са изцяло повърхностни. Днес банани има денонощно, а не ги носи само Дядо Мраз. Днес висенето на опашка не е, защото нямаш позната склададжийка, която да ти задели под щанда, а е опит да се придаде смисъл на безсмисленото съществуване. Убедена съм, че хората ще си спомнят висенето и боя вчера с години, защото този ден ще е единственият различен ден, в който са пропуснали три турски сериала и 3758-ми епизод на "Дързост и красота", за да направят нещо важно. Били са победители, били са победени - без значение - за един ден са били и когато внукът им се обади по Скайпито, ако въобще им се обажда още, ще има какво да му разкажат. И не ми разправяйте, че хората са толкова бедни, че не могат да си позволят да похарчат осемдесет и девет стотинки повече. Ако вчера някой беше отворил сергия за вестници край супермаркета, поне половината от висящите щяха да си купят, за да убият още по-добре времето. И ако някой беше минал и предложил работа за три лева на час, срещу които без опашка да купиш "скъпи" банани, колцина биха тръгнали?

Разкъсана е самата тъкан на общността ни. Няма кой да вдигне летвата и тя забравена се търкаля в калта. Посредствеността е естествено следствие от липсата на смисъл. Смисълът е в търсенето на смисъл.

3 коментара :

  1. Ако съвсем задълбая смисъла, ще изместяцентъра на въпоса в друга плоскост

    ОтговорИзтриване