Добро утро! Да пием по кафе? Отдавна не сме се виждали... Да излезем за минутка от неумолимото течение и да седнем на брега да поговорим? Както едно време, когато бяхме деца и дялкахме корабчета. И говорихме ли горовихме... Нищо, че от годините влачене по течението сме подгизнали и разнебитени. Нищо, че от блъскане в камъните на бързеите загубихме ориентация и опора. Нищо, нали още ни има... Помниш ли мечтите ни? Помниш ли търсенето на смисъла и на пътя? Помниш ли копнежа да оставим нещо на света? Помниш ли колко искахме да се потопим в реката на времето и да обърнем нейния ход? Разбрахме ли кога ни повлече течението? След кой бързей вече не мислихме за посоката? Кога спряхме да търсим пътя? Изгубихме ли смисъла?
Мокра си! Нямаш сили да поговорим? Нищо, да помълчим. Ще те стопля... Не бързай да потънеш отново... Кафето също изстина. Само ние сме още тук.
Няма коментари :
Публикуване на коментар