Когато бях на 11 знаех какво искам. Даже го написах на листче и това листче взе че изкочи тия дни. Ето го:
Искам
Искам да бъда младост,
която да давам навред.
Искам да бъде радост,
с усмивка срещната, с привет.
Искам да бъда птиче,
в синия простор устремено.
Искам да бъда момиче,
на което "Обичам те!" да казвам смутено.
Учителката ми по литература го погледна и не каза нищо. Тогава разбрах, че за поет не ставам, но не спрех да мечтая. И до днес е така - мечтая и въздишам по звездите, обичам вятъра и си мисля, че няма невъзможни неща. Само трябва да ги пожелаем наистина силно!
11:11 - пожелай си нещо!
Няма коментари :
Публикуване на коментар