Колкото и да е малка надеждата, тя има право на шанс! Колкото й да са малки децата ни, те имат право на бъдеще! Искам децата ми да растат здрави и спокойни. Искам да се изучаст и да обиколят света. Но най-много искам да се върнат тук, при нас, при корените си и да донесат света със себе си в родния дом. После ще прегръщам внучетата си и ще им разказвам приказки за моите пра-пра-баби, пра-пра-пра-дядовци и ще ги целувам за лека нощ.
И колкото и да е трудно днес, аз намирам сили да вдигна очи и да открия дъгата в небето, за да я покажа на децата и да им вдъхна от моята надежда и да споделя тяхната възхита. Пътят е осеян със знаци. Потърсете ги! Повярвайте, не на мен, а на себе си! Помогнете си, за да ви помогне и Господ и дайте шанс на надеждата, колкото й малка да е тя. Дайте шанс на децата си!Пътят не започва днес и не свършва утре. По пътя вървим цял живот. Първият знак напред по този път е "11".
Виждате ли го? Пишете ми...
Няма коментари :
Публикуване на коментар